Направо към съдържанието

Белгийски франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на франк.

Белгийски франк
Belgische frank
Банкнота от 200 франка от 1995 г.
Банкнота от 200 франка от 1995 г.
Информация
ISO 4217BEF
Въвеждане1832 г.
Извеждане28 февруари 2002 г.
ПредшественикНидерландски гулден
Наследникевро
Страна Белгия
 Люксембург (заедно с люксембургски франк)
Разделениесантим (1100)
Символfr.
Банкноти100, 200, 500, 1000, 2000 и 10 000 франка
Монети25, 50 сантима; 1, 5, 10, 20 и 50 франка
Централна банкаНационална банка на Белгия
Монетен дворКралски монетен двор на Белгия
Уебсайтwww.nbb.be
Валутен курс
BGN EUR USD
Белгийски франк в Общомедия

Белгийският франк е паричната единица на Белгия от 1832 до въвеждането на еврото. Той се подразделя на 100 сантима. Кодът на белгийския франк по ISO 4217 е BEF.

Първоначално франкът е парична единица, използвана във Франция от 14 век с известни прекъсвания (вижте френски франк). След френските завоеванията, последвали Френската революция и Наполеоновите войни, франкът започва да се използва в големи части от Западна Европа. След отделянето си от Нидерландия Кралство Белгия създава през 1832 свой собствен франк, еквивалентен на френския. През следващите години това правят също Люксембург (1848) и Швейцария (1858).

През 1865 Франция, Белгия, Швейцария и Италия създават Латинския валутен съюз (Гърция се присъединява през 1868). Всяка от страните има собствена национална валута (франк, лира, драхма) на стойност 4,5 g сребро или 0,290 322 g злато, които са свободно конвертируеми помежду си при курс 1:1. През 1870-те златото е прието за стандарт, положение, което се запазва до 1914. През 1926 Белгия преживява тежка финансова криза и напуска валутния съюз, който се разпада в края на същата година.

Създаденият през 1921 валутен съюз между Белгия и Люксембург се запазва до наши дни, като през 1932 е трансформиран в по тясна икономическа общност. Люксембургският и белгийският франк имат равна стойност и са приемани като законно платежно средство на територията на двете страни.

Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999, когато са заменени от еврото при курс 1 EUR = 40,3399 BEF/LUF (1 BEF/LUF = 0,024789 EUR). Старите банкноти и монети губят статута си на платежно средство на 28 февруари 2002.

Белгийският и люксембургският франк спират да съществуват на 1 януари 1999 г., когато са заменени от еврото при курс 1 EUR = 40,3399 BEF/LUF (1 BEF/LUF = 0,024789 EUR). Всички банкноти, емитирани от 1944 г., остават обменими.[1] Те губят статута си на платежно средство на 28 февруари 2002 г.

Банкнотата от 100 франка с портрета на архитекта Хендрик Беярт гласи, че фалшивите пари ще бъдат наказвани с принудителен труд.[2] Това се отнася и за банкнотата от 500 франка[3], която е с лика на скулптора Константин Мюние.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Belgian franc в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​