Ламия (град)
Тази статия е за гръцкият град Ламия. За чудовището от древногръцката митология вижте Ламия.
| Ламия Λαμία | |
 Ламия | |
  Ламия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Гърция |
| Дем | Ламия |
| Географска област | Фтиотида |
| Площ | 413,5 km² |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 58 601 души (2001) |
| Покровител | Лука[1] |
| Пощенски код | 351 00 |
| Телефонен код | 22 310 |
| Официален сайт | www.lamia.gr |
| Ламия в Общомедия | |
Ламия (на гръцки: Λαμία) е град в Същинска Гърция, административен център на дем Ламия в област Централна Гърция. Ламия е с население от 58 601 жители (2001) и площ от 413, 50 км². Пощенският му код е 351 00, а телефонният 22310. Едно предположение за името на града е, че идва от митологичната Ламия.
Османското име на града е Зейтун или Зейтуни.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ламия е столица на Фтиотида. Намира се в плодородната долина по река Сперхей. Целият този регион е познат през средновековието и със славянобългарското име Равеница. Южно от града се намират Термопилите и Горгопотамос.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според легендата, Ламия е основана като столица на малийците. Районът ѝ е обитаван непрекъснато още от времето на бронзовата епоха.[2] Местоположението ѝ е също стратегическо в Древна Гърция и въобще за Гърция и гърците, позволявайки през тесните Термопили достъп от и до Атика и Пелопонес, а на север едновременно и към Тесалия, и към Епир. И по тази причина през епохата елинизма избухва ламийска война след която Древна Атина изпада под контрола на Древна Македония.
В периода на късната античност Ламия е епископски център, удостоверително към 431 г. Според Синекдема на Йерокъл Ламия е един от общо 16-те градове на Тесалия към 535 г., което ще рече че според тогавашните географически представи Ламия и Фтиотида са част, или по-скоро приспадат към Тесалия.[3][4]
През 7 век Ламия или по-скоро околностите ѝ са заети от склавините, което събитие е отразено в тогавашните хроники и през 869/870 г. Ламия е спомената с името Ζητοῦνιον, което етимологически значи Зърновград - от зърно.[2][3] По време на българо-византийските войни Ламия е с ключово значение за ликвидирането на византийската/гръцка власт над Елада, поради и което в близост и южно от града се разиграва известната битка при Сперхей. По тази причина император Василий II Българоубиец преминава през Ламия, отделяйки ѝ специално внимание и отношение в триумфалния си път към Атина - след покоряването на Първата българска държава през 1018 г.
През 1165 г. Бенямин Туделски посещава града, отбелязвайки пребиваването в него на 50 еврейски семейства и постоянните нападения на куцовласите, обитаващи околните планини.[3] По това време околностите на Ламия и цялата ѝ принадлежаща област е упомената с името Равеника или Равеница.
По време на Четвъртия кръстоносен поход кръстоносен поход, градът е превзет от участниците в него и е предаден на тамплиерите, които възстановяват крепостта на Ламия.[2][3][5] През 1209/10 г. тамплиерите за прогонени от Ламия и града е предаден от император Анри Фландърски във владение на ломбардските барони от Солунското кралство. Вероятно от това време има и католически епископ на Равеница и Навпакт (Неопатрас). След 1223 г. Равеница и Навпакт за превзети от Епирското деспотство и поставени под властта на Теодор Комнин.[2][3][6] През 1275 г. Навпакт и Равеница са предадени в зестра на дъщерята на Йоан I Дука - Елена Ангелина Комнина и те преминават в патримониума на Атинското херцогство, заради династичния ѝ брак за Уилям I де ла Рош – херцог на Атина. Вероятно от това време Ламия и въобще околността ѝ (известни със славянобългарското име Равеница), не се считат за част от Тесалия.[2][7]
През целия 14 век, т.е. от 1318 до 1391 г., Ламия с т.нар. Равeница са във владение на каталунската компания, след което са отново част от Атинското херцогство. Рицарската крепост на Ламия е разрушена от Баязид I през 1394 г.[4][8] След османския разгром в битката при Ангора, Ламия и Равеница са отново за кратко под византийска власт, докато в годините 1415-1426 са окончателно поставени под османска власт от сина на стария скопски бей - Турахан бей. През 1422 г. Турахан бей оглавява османски наказателен поход срещу византийския управител на Ламия - Кантакузин Страбомитеса. През 1444 г. армията на деспотство Морея ограбва града и околностите му.[9]
Ламия е непрекъснато под османска власт от 1444 г. до 1832 г., когато е присъединена към новообразуваното кралство Гърция, след като сухоземната му граница е установена на линията Арта-Волос.[2] На 22 март 1829 г. в Лондон е подписан протокол, който установява сухопътната граница с Османската империя на линията Аспропотаму - Зейтуни. По този начин градът остава извън Гърция, но това положение е веднага коригирано на следващата година и в крайна сметка Ламия е в състава на Гърция от 1832 г.[10]
В Ламия е сформиран елитния Евзонски полк, с който Гърция участва на страната участва в известната интервенция на Антантата в Руската гражданска война. После полка участва във втората гръцка-турска война и в итало-гръцката война. По време на съпротивата, полка е разбит през април 1944 г. в сражение със силите на Гръцката освободителна армия. Предходно, по време на ВСВ, южно от Ламия, край село Горгопотамос, е осъществена първия саботьорски акт на въоръжената Съпротива в цяла континентална Европа - взривяването на железопътния мост край селото на жп линията Солун-Атина, с което е нарушен подвоза към Германския африкански корпус в Северна Африка.
По време на операция Марита, в битка при Термопилите (1941) южно от града, е решена съдбата на Елада по време на ВСВ, и знамето на Райха се развява над Акропола, с което всички англо-американски войски са прогонени от европейския материк.
През април 2003 г. в Ламия е учреден с указ на гръцкото правителство по това време Университет на Централна Гърция (на гръцки: Πανεπιστήμιο Στερεάς Ελλάδας), който ВУЗ набира първия курс студенти от учебната 2003/2004 г. по информатика, а от 2005 г. - и по икономика. Университетът има изнесено обучение и в Ливадия (Централна Гърция). В Ламия има още и Висш технически институт.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ламия
Арис Велухиотис (27 август 1905 - 16 юни 1945), участник в Гръцката съпротива и член на ЦК на КПГ
- Починали в Ламия
- Василиос Атанасиу (1790 – 1839), участник в Гръцката война за независимост
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ а б в г д е Κάστρο Λαμίας // ODYSSEUS Portal. Hellenic Ministry of Culture. Посетен на 30 май 2016. (на гръцки)
- ↑ а б в г д Koder Hild, с. 283.
- ↑ а б Kazhdan 1991, с. 1171.
- ↑ Van Tricht 2011, с. 169.
- ↑ Van Tricht 2011, с. 170.
- ↑ Koder Hild, с. 72.
- ↑ Koder Hild, с. 284.
- ↑ Koder Hild, с. 77, 284.
- ↑ Πρωτόκολλο Της Ανεξαρτησίας Του Ελληνικού Κράτους – Първоначалното решение от 22 март 1829 г. за граница Арта – Волос е коригирано по две основни причини: първо, за да се убеди на Османската империя да приеме гръцката независимост, а също и защото Великобритания не иска новата гръцка държава има пряка географска връзка с британските Йонийски острови по това време.
|
