Лаки (език)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Лаки.
Лаки[1] (на южнокюрдски: لەکی [Lekî]) е ирански диалект, смятан за част от южнокюрдския език.[2][3][4][5] Лексикалната прилика с хорамабадския луристански е 78%, с персийския – 70%, а със севернолуристанския – 69%.[6]
Лаки понастоящем се говори[7] в районите южно от Хамадан, градовете Нахаванд, Туйсеркан, Нурабад, Илам, Гилан и Пахла (Пехле), както и в селата в областите Хорус, Селасела, Силякхур и северната маст на Алищар в Западен Иран. Има и други големи общности, разпространени от Хорасан до Средиземно море. Обособени места, на които се говори лаки има в Азербайджан, планините Алборз, крайбрежието на Каспийския регион, енклави в Хорасан (на юг до Бирджанд), планинските земи между Кум и Кашан и района между Адъяман и река Джейхан в отдалечата западна част на Кюрдистан в Анадола. Има и много кюрдски племена, наречени лаки, които в днешно време говорят други кюрдски диалекти (или други езици като цяло), и които могат да се открият от Адана до централната част на Анатолия в Турция, в Дагестан в Кавказ, и от Ахар да покрайнините на Техеран в Иран.
Синтаксисът и речника на лаки са коренно различни от луристанския, самият той клон на новоперсийския, югозападен ирански език. Основните граматични и глаголни системи на лаки са, като във всички други кюрдски диалекти, отчетливо на северозападния ирански. Тази връзка е допълнително потвърдена от остатъците в лаки на ергативна конструкция, отличителен граматичен белег на кюрдския език.
Лаки и староперсийски
[редактиране | редактиране на кода]| Староперсийски език | английски |
лаки |
фарси |
|---|---|---|---|
| dā | mother | dā | mādar |
| ima | we | ima | mā |
| awa | it | aœa | ān |
| baw | father | bawa | pedar |
| hyat | When the | hanî[8] | zamni ke |
| hvar | sun | hœar | xorshid |
| aδa | At that time | asa | ān zaman |
| tauhmā | Seed | tûîm | toxm |
| brātā | Brother | berā | barādar |
| ah | is | hā | hast,budan |
| Jani | Female | žan | zan |
| Xvasura | Spouse's family | hasûira | xānevadeh hamsar |
| Asrav | Tears | asr | ashk |
| Varaza | Boar | verāz | gorāz |
| zān | Know | zān | dān |
| zamā | Groom | zœmā | dāmād |
| varkā | Lamb | vark | bare |
| māung | Month | māŋ | māh |
| āsen | Iron | āsen | āhan |
| berz | Height | barz | boland |
| tāu | Heat | tāu | garmā |
Сравнение между лаки и други кюрдски диалекти
[редактиране | редактиране на кода]| фейли | келхури |
централнокюрдски |
северен кюрдсси |
Laki | Hawrami | English |
|---|---|---|---|---|---|---|
| wehar | wehar | behar, wehar | behar, bihar | wehar, vihar | wehar | spring |
| tawsan | tawsan | hawîn, tawsan | havîn | tawsan | hamîn | summer |
| payîz | payîz | payîz | pahîz, payîz | payîz | payîz | autumn |
| waran | waran | baran, werişt | baran | varan, waran, veşt | waran, weşt | rain |
| çaw | çaw | çaw | çav | çem | çem | eye |
| dut | dut | kiç | keç, dot | dit, afiret | kinaçê | girl |
| kurr | kurr | kurr | kurr | kurr | kurr | boy |
| gurdalle | gurdalle | gurçîle | gurçik | gurdalle | wellk | kidney |
| rêwêar | rêwêar | rêbwar | rêbwar, rêwî | rêvêar | rawyar | wayfarer |
| minall | minall | minall, mindall | zarok | ayîl | zarolle | child |
| xwem | xwem | xom | ez bi xwe | wijim | wêm | myself |
| minîş | minîş | minîş | ez jî / min jî | minîş | minîç | me too |
| keftin | keftin | kewtin | ketin | ketin | kewtey | to fall |
| xistin | xistin | hawêştin | avêtin | aîtin, aîştin | - | to throw |
| (mi) hatim | (mi) hatim | (min) hatim | ez hatim | (mi) hetim | - | I came |
| (mi) xwem/xwerim | (mi) xwem/dixwim | (min) exwem/dexom | ez dixwim | (mi) merim/mexwim | min meweru | I eat |
| (mi) nan xwardim | (mi) nan xwardim | (min) nanim xward | min nan xuard | (mi) nanim hward | - | I ate the meal |
| (mi) nan xwem | (mi) nan xwem | (min) nan dexwim | ez nanê di xwum | (mi) nane merim/mexwim | - | I am eating the meal |
| (mi) nan xwardisim | (mi) na xwardêam | (min) nanim dexward | min nan di xuard | (mi) nanme mehward | - | I was eating the meal |
| (mi) hatime | (mi) hatime | (min) hatûme | ez hatime | (mi) hetime | - | I have come |
| (mi) hatoîm | (mi) hatoîm | (min) hatibûm | ez hatibûm | (mi) hetoîm | - | I had come |
Езикови вариации
[редактиране | редактиране на кода]| лаки |
заза |
северен кюрдски | централнокюрдски | английски |
|---|---|---|---|---|
| ispê, çermê | sipî | sipî | spî | white |
| reş, sê | sîya | reş | reş | black |
| kaû | kiho, kewe | şîn | şîn, kewe | blue |
| sor | sûr | sor | sûr | red |
| suz | sewz, kesk, kewe | kesk | sewz | green |
| hoîl, qehveyî | qehweyî | qehweyî | qaweyî | brown |
| xakî-bur | gewr, bor | gewr | bor | gray |
| zerd | zerd | zer | zerd | yellow |
Календар
[редактиране | редактиране на кода]| Календар на диалекта лаки |
|---|
| pence |
| mêrêan |
| gakûr |
| agranî |
| mirdar |
| male jêr |
| male jêr domaêne |
| tül tekin |
| mange sêe |
| niwrûj |
| xake lêe |
| mang êd |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Laki – Kurdish Academy of language
- ↑ Windfuhr, G. (2009).
- ↑ Rüdiger Schmitt: Die iranischen Sprachen in Gegenwart und Geschichte.
- ↑ Rüdiger Schmitt (Hg.): Compendium Linguarum Iranicarum.
- ↑ V. Minorsky, „Lak“, Encyclopaedia of Islam.
- ↑ Laki at Ethnologue (18th ed., 2015)
- ↑ www.kurdishacademy.org
- ↑ Different, "hani» that the Laki and the Lury that means „still“.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Лаки в Ethnologue. Languages of the World, 2015.