Лазар Евхаитски
| Лазар | |
| предполагаем княз на Евхаита (Дръстър / Силистра) | |
| Управление | 1392 (?) – 1413 |
|---|---|
| Лични данни | |
| Роден | около средата на XIV в.
|
| Починал | |
Лазар Евхаитски е предполагаем местен феодален владетел на територията на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на ХV в. След османските нападения, сложили край на управлението на Иванко в княжеството, той е споменат единствено от Спиридон Габровски в края на ХVІІІ в. като княз на Дръстър (Силистра, гр. Δουρόστολον)[1][2]. Заедно с Вълко Добруджански, предполагаем владетел на останалата част от Добруджанското княжество, той е васал на султана и се включва в походите на Баязид І[3] и неговия син Муса[4] с войска, предвождана лично от него. Бива убит от Муса през 1413 г., като след това владенията му окончателно преминават в ръцете на Османската империя.
Единствен източник за Лазар Евхаитски е „История во кратце о болгарском народе словенском“ на Спиридон Габровски, завършена през 1792 година, основана на по-ранни исторически извори, интерпретирани свободно. Там Лазар е описан като „княз евхаитски“ – полунезависим владетел, участващ в походите на султана като негов васал.
Начало на управлението
[редактиране | редактиране на кода]През 1388 г. турският пълководец Али паша повежда поход срещу Търновското царство и Добруджанското княжество, като след него на Османската империя е отстъпена крепостта Дръстър (Силистра, гр. Δουρόστολον)[5]. През 1390 г. влашкият войвода Мирчо Стари предприема нападение срещу османските земи в Добруджа, като през 1391 г. се титулова „господар на Дръстър и на земята на деспот Добротица“. Не е ясна точната дата, на която Лазар поема управлението, но това става не по-късно от 1392 г., когато той участва в поход на Баязид І срещу Константинопол, предвождащ войските на своето автономно владение[6].
Военни походи
[редактиране | редактиране на кода]
Обсадата на Константинопол
[редактиране | редактиране на кода]През 1391 г. Баязид І обсажда Константинопол, като в похода му се включват и васалите му, в това число и Лазар Евхаитски. Заедно с Вълко Добруджански, владетел на Добруджанското княжество, те предвождат българските войски към султановата армия, като обсадата продължава 10 години, а докато трае, околностите на града са разграбени и опустошени.[7] През 1402 г. Баязид претърпява поръжение от монголите, начело с Тимур, в битката при Ангора, което води и до свалянето на обсадата от византийската столица.
Поход срещу Сърбия
[редактиране | редактиране на кода]Смъртта на Баязид оставя Османската империя в хаос и разделена във вътрешни борби. Лазар и Вълко Добруджански продължават да изпълняват васалните си задължения към един от неговите синове – Муса. През 1411 г. той предпрема поход срещу сърбите в района на Сяр (гр. Σέρρες)[8], но през 1413 г. отношенията с българските му васали се влошават и те биват убити по подозрения в предателство[9], като след това земите на Добруджанското княжество и Дръстър са завладени от турците.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“
- ↑ Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: коментар 63 към гл. 9: ...Скилица утверждает, что Феодорополем (Дръстър) был назван город Евхания... Споменатият град Евхаита (или Евхания), владение на Лазар, може да се асоциира с Дръстър, който в Ранното Средновековие е носел същото име.
- ↑ Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“
- ↑ Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“
- ↑ Александър Фол, Васил Гюзелев: „Кратка история на България“, издателство „Наука и изкуство“, София – 1983 г., стр. 103
- ↑ Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“: ...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго...
- ↑ Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, гл. „О Баязета, царя турскаго“: "...Тогда Баязет (...) пойде без всякаго опасенія на Цариград, вземши съ собою и болгарскихъ князей, Вълка доброџанского и Лазара еѵхаитскаго, и пойде и обступи Цариград, а окрестения гради всѣхъ разори..."
- ↑ Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“: ...Мусіа пойде путем сярским на сербов...
- ↑ Лев Диакон, редактор акад. Г. Г. Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: гл. „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“:"...услышавши сія бат его, султан Мусіа, и разгнѣвася и уби Вълка и Лазара..."
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Александър Фол, Васил Гюзелев: „Кратка история на България“, издателство „Наука и изкуство“, София – 1983 г., стр. 103
- Лев Диакон, редактор акад. Г.Г.Литаврин: „История“, Москва – 1988 г.: коментар 63 към гл. 9 Архив на оригинала от 2012-10-25 в Wayback Machine.
- Спиридон Габровски: „История во кратце о болгарском народе словенском“, 1792, издава Св. Синод на Българската Църква, София – 1900 г., гл. „О Баязета, царя турскаго“ и „О Іозум Муслумана и Муса, брата его, царей турских“
