Къща Хиндлиян
Къща „Хиндлиян“ | |
Изглед към къща „Хиндлиян“ | |
Местоположение | Пловдив |
---|---|
Тематика | Градски бит, изкуство |
Работно време | |
Лятно работно време | 9:00 – 18:00 ч. [1] |
Зимно работно време | 9:00 – 17:30 ч.[1] |
Допълнителна информация | |
Адрес | ул. „Артин Гидиков“ № 4 |
Телефон | 032 628 998 [1] |
Къща „Хиндлиян“ в Общомедия |
Къща „Хиндлиян“ е къща музей на територията на Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“, на улица ул. „Артин Гидиков“ в Пловдив.
Построена е през 1848 г. от Степан Хиндлиян като зестра на дъщеря му, омъжена за арменския търговец от Кишинев Артин Гидиков.[2] Тя е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски къщи. В нея се намира единствената запазена баня с течаща топла и студена вода. Днес къщата се използва като музей и културен център за изложби.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Къща „Хиндлиян“ е един от малкото запазени в оригинал образци на симетрична пловдивска къща. Връзката със съседната Балабанова къща, придава ансамблово родство на двете къщи.
Дворът на къщата обединява стопански постройки, баня и мазе. Къщата е симетрична само във вътрешното си пространство, поради неправилната форма на имота. Представителна е дворната фасада с централен портик, който е вписан навътре, което не е характерно за епохата на строителството. Приземието е организирано около правоъгълен салон, отворен към три големи стаи, малък еркер към улицата, вход към банята със съблекалня и еднораменно стълбище към втория етаж.[3]
От стълбите се влиза в големия хайет, с размери 10,20 × 7,10 m, заобиколен от по две големи стаи, едната от които е от т.нар. тип „фенер“ – с прозорци и към салона. Къщата е богато декорирана. Рисунките обхващат стените и таваните на стаите. Някои от стенописите са запазени в оригинал. Автори са Моко и Мавруди, които са работили повече от шест месеца върху изписването на всички стаи отвън и отвътре с пиластри, гирлянди от растителни и геометрични орнаменти, винетки, натюрморти и пейзажни композиции. При изрисуването на първия етаж са използвани хартиени шаблони.[4]
Всички стени на втория етаж, включително и алафрангите, са рисувани на ръка, а таваните са в тон със съответната стая. По стените са изрисувани пейзажи от Цариград, Венеция, Александрия, Стокхолм и други градове. Над вратата на мазето е изрисуван огледален образ на къщата, служещ освен за декоративен елемент и за своеобразен план на сградата. Със същата цел е и рисунката над вратата на кухнята – тя е огледален образ на неофициалната част на къщата.[5]
В къща „Хиндлиян“ се намира единствената запазена баня с течаща топла и студена вода в България. Тя е построена по ориенталски образец, с куполи, сводове, ниши, мраморен под, курна и отопление на пода с топъл въздух. [6]
История
[редактиране | редактиране на кода]Къщата е построена в периода 1835 – 1840 г. от неизвестен майстор, по поръчка и вкуса на богатия търговец и чифликчия Степан Хиндлиян.
През 1915 г., в началото на арменския геноцид, семейство Хиндлиян напуска къщата и я предоставя за убежище на арменски бежанци.
През 1974 г. сградата е обявена за паметник на културата, като е реставрирана и е обзаведена с мебели от времето на българското Възраждане.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Работно време, архив на оригинала от 14 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100714035214/http://www.jicabg.org/museum/search/HindlianHouseM-b.html, посетен на 22 февруари 2015
- ↑ Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия. Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2009. ISBN 978-954-491-553-7. с. 206.
- ↑ Къща на Степан Хиндлиян3, архив на оригинала от 14 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100714035214/http://www.jicabg.org/museum/search/HindlianHouseM-b.html, посетен на 22 февруари 2015
- ↑ Къща на Степан Хиндлиян
- ↑ Къща на Степан Хиндлиян2
- ↑ Къща на Степан Хиндлиян4