Къщата на изгряващото слънце

Къщата на изгряващото слънце
*The House of the Rising Sun*
	Къщата на изгряващото слънце; The House of the Rising Sun
балада на Смоуки Робинсън
Издаденa	неизв.
Стил	блус рок

„Къщата на изгряващото слънце“ (на английски: The House of the Rising Sun), известна също като „Блус на изгряващото слънце“ (на английски: Rising Sun Blues), е народна песен от Съединените щати.

Първите сведения за песента са от началото на XX век в района на Апалачите, като първите записани версии са от източната част на Кентъки. Най-старият запазен запис е изпълнение на Кларънс Ашли и Гуен Фостър от 1933 година. Според самия Ашли, той е научил песента от своя дядо.

През 1937 година фолклористът Алън Ломъкс, уредник на Архива на американската народна песен при Библиотеката на Конгреса, записва версия на песента в изпълнение на Джорджия Търнър, а през следващите години и още няколко варианта. През 1941 година той за първи път публикува песента в сборника „Нашата пееща страна“ (Our Singing Country), като за автор е посочена Джорджия Търнър.

През 40-те и 50-те години песента е записвана от няколко различни изпълнители, но не достига голяма известност. Тя е включена в дебютните албуми на Джоун Байез (1960) и Боб Дилън (1962)^[1], както и в албум на известния фолк музикант Дейв Ван Ронк (1964).

През 1964 година е издадена и най-популярната версия на песента в изпълнение на британската блус рок група Енимълс. В този вариант тя достига първо място в класациите за сингли във Великобритания и Съединените щати и се превръща в най-известната песен на групата. През следващите години различни изпълнители правят свои версии на песента, като само тази на Фриджид Пинк от 1970 година постига значителна популярност.

През 1965 година песента е издадена от Емил Димитров в албума му „Песен за моята майка“ под името „Къщата на изгряващото слънце“, но става популярна и като „Едно момче от Ню Орлеан“. Текстът на български език е на Васил Андреев и значително се различава от оригиналния.^[2]^[3]