Курфали
Курфали Kurfallı | |
Страна | Турция |
---|---|
Регион | Мармара |
Вилает | Истанбул |
Площ | 37,3 km²[1] |
Надм. височина | 252 m |
Население | 800 души (2000) |
МПС код | 34 |
Курфали (на турски: Kurfallı), (среща се като: Курфанли, Курфанлий, Кюрфали, Курфалъ) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Силиврия, вилает Истанбул.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 82 км западно от град Истанбул и на 12 км от околийския център Силиврия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според доклада на Стойко Илиев и Тома Пенушев до Екзарх Йосиф I, от 10 юли 1910 г. свързан с проучване на българските села в Силиврийско и Чорленско, село Корфали или Курфалий е най-старото българско поселище в този край[2].
Курфали присъства в статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 г. като българско село, без по-подробна информация за жителите му. Българските му жители се разменят с жителите на село Росина Търговишко, които са с Турско самосъзнание.[3] Това са случва с Указ № 139 на НЦВ Борис ΙΙΙ, който опрощава всички хазнови вземания на 37 мюсюлмански семейства от селото, предявили желание да напуснат България. Издаден е общ изселнически паспорт и билет за безплатен влак до Варна, а имотите им са обявени за държавна собственост. В бр. 120 на Държане вестник, от 04.06.1937 е публикуван пълен списък на всички изселени мюсюлмани от с. Росина, Поповска околия.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Починали в Курфали
- Стефан Андреев Кюркчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 март 1913 година[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)
- ↑ Георгиев, Величко, , Стойко, Трифонов. Историята на българите 1878 - 1944 в документи. Т. Ι. (1878-1912). София. Изд. Просвета, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 24.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72