Курфали

Курфали
Kurfallı
	Курфали Kurfallı
	Курфали Курфали
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Истанбул
Площ	37,3 km²
Надм. височина	252 m
Население	800 души (2000)
МПС код	34

Курфали (на турски: Kurfallı), (среща се като: Курфанли, Курфанлий, Кюрфали, Курфалъ) е село в европейската част (Източна Тракия) на Турция, околия Силиврия, вилает Истанбул.

География

Селото е разположено на 82 км западно от град Истанбул и на 12 км от околийския център Силиврия.

История

Според доклада на Стойко Илиев и Тома Пенушев до Екзарх Йосиф I, от 10 юли 1910 г. свързан с проучване на българските села в Силиврийско и Чорленско, село Корфали или Курфалий е най-старото българско поселище в този край^[2].

Курфали присъства в статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 г. като българско село, без по-подробна информация за жителите му. Българските му жители се разменят с жителите на село Росина Търговишко, които са с Турско самосъзнание.^[3] Това са случва с Указ № 139 на НЦВ Борис ΙΙΙ, който опрощава всички хазнови вземания на 37 мюсюлмански семейства от селото, предявили желание да напуснат България. Издаден е общ изселнически паспорт и билет за безплатен влак до Варна, а имотите им са обявени за държавна собственост. В бр. 120 на Държане вестник, от 04.06.1937 е публикуван пълен списък на всички изселени мюсюлмани от с. Росина, Поповска околия.

Личности

Починали в Курфали

Стефан Андреев Кюркчиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Балканската война на 14 март 1913 година^[4]

Източници

↑ İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)
↑ Георгиев, Величко, , Стойко, Трифонов. Историята на българите 1878 - 1944 в документи. Т. Ι. (1878-1912). София. Изд. Просвета, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 24.
↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.
↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72

[wikidata-c99d841a9d4aec430af2e0d0f488ac3a8d76be8d-v6-1] İstanbul'un Mahalle Bazında Nüfus Yoğunluğu Haritası // Архивиран от оригинала на 25 септември 2024 г. Посетен на 24 септември 2024 г. (на турски)

[2] Георгиев, Величко, , Стойко, Трифонов. Историята на българите 1878 - 1944 в документи. Т. Ι. (1878-1912). София. Изд. Просвета, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 24.

[3] Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.300.

[4] ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 72

[1]

[2]

[3]

[4]