Курт Айзнер
Курт Айзнер Kurt Eisner | |
германски политик, министър президент на Бавария | |
Курт Айзнер (1919) | |
Роден | |
---|---|
Починал | 21 февруари 1919 г.
|
Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
Религия | юдаизъм |
Националност | Германия |
Учил в | Хумболтов университет на Берлин |
Политика | |
Партия | ГСДП |
Семейство | |
Съпруга | Елизабет Хендрих |
Деца | 5 |
Уебсайт | |
Курт Айзнер в Общомедия |
Курт Айзнер (на немски: Kurt Eisner; роден на 14 май 1867 в Берлин; починал на 21 февруари 1919 в Мюнхен) е немски политик и журналист, участник в Ноемврийската революция, първи министър-председател на Бавария, по произход е евреин.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бащата на Курт се казва Емануел Айзнер, еврейски текстилен фабрикант, а майка му – Хедвиг Левенщайн.
От 1886 до 1889 г. той следва философия и германистика в университета в Берлин, но прекъсва. През 1892 г. се жени за Елизабет Хендрих, с нея има пет деца.
Курт става журналист след 1889 г. Работи във „Frankfurter Zeitung“.
Курт Айзнер по политически възгледи е марксист-ревизионист, който през 1898 г. се присъединява към Германската социалдемократическата партия, а през 1900 г., след смъртта на Вилхелм Либкнехт, става главен редактор на вестника на партията „Vorwärts“ (до 1905 г.). По-късно той е главен редактор на „Münchner Post“, издавайки и свой вестник – „Arbeiter-Feuilleton“. След избухването на Първата световна война Айзнер, за разлика от повечето членове на ГСДП, взима пацифистка позиция по военния конфликт. През 1917 г. се присъединява към отцепилата се от ГСДП Независима германска социалдемократическа партия. На следващата година организира стачка в едно военно предприятие, за което е обвинен в държавна измяна и за кратко арестуван.
На 7 ноември 1918 година по време на Ноемврийската революция Айзнер, заедно с лидера на революционното крило на Баварския селски съюз, воден от Лудвиг Хандорфером, организира в Мюнхен масови демонстрации срещу монархията на Вителсбах. В нощта на 8 ноември на среща в Мюнхен на съвета на работниците и войниците депутати той заявява, че детронира крал Лудвиг III, обявявайки Бавария за независима република. Организира създаването на временно правителство, в което Курт Айзнер става министър-председател и министър на външните работи. От самото създаване на републиката той заявява, че неговата програма е коренно различна от програмата на болшевиките и гарантира защита на частната собственост.[1]
В изборите за Ландтаг през февруари 1919 г. Независимата германска социалдемократическа партия получава слаба подкрепа и малък брой места, което означава падане на правителството на Курт Айзнер. Когато 21 февруари 1919 Айзнер отива към Баварския ландтаг да депозира оставката на оглавяваното от него правителство, той е застрелян от монархиста граф Антон фон Арко-Вали. Следват размирици, довели до установяването на Баварска съветска република. [1]
Племенник на Курт Айзнер е известният британски биохимик Ърнст Чейн.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 186 – 193.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Курт Айзнер
- Kurt Eisner Архив на оригинала от 2012-09-27 в Wayback Machine.. Friedrich-Ebert-Stiftung.
- Reinhard Jellen: Wir sind Gefangene. Zum 85. Jahrestag der Ermordung Kurt Eisners Архив на оригинала от 2004-11-05 в Wayback Machine..
- Kurt Eisner Werke.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Эйснер, Курт“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|