Направо към съдържанието

Купа на африканските нации

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Купа на африканските нации
Вид спортфутбол
Основан1957
Брой отбори24
ДържавиАфриканска футболна конфедерация
Настоящ победител Кот д'Ивоар
Уебсайтwww.cafonline.com
Настоящ сезон или издание на турнира Купа на африканските нации 2023
Купа на африканските нации в Общомедия

Купата на африканските нации е главният международен футболен турнир в Африка. Той се провежда под егидата на Африканската футболна конфедерация (КАФ) и е аналог на Европейското първенство по футбол за африканските страни. Първото издание на турнира е през 1957 г., а от 1968 г. насам той се провежда веднъж на всеки две години.

Само три отбора участват в Купата на африканските нации през 1957 г. Това са Египет, Судан и Етиопия, а отборът на Република Южна Африка е дисквалифициран заради апартейда. По-късно турнирът се разширява и са въведени квалификации, в които участват почти всички национални отбори от Африка. През 1998 г. за първи път във финалите участват 16 отбора, които са разпределени в четири групи по четири отбора във всяка, а първите два от всяка група продължават във фазата на директните елиминации. Този формат на турнира остава непроменен до днес.

Общо 13 отбора са печелили Купата на африканските нации. Египет го е правил рекордните 7 пъти, Камерун има 5 титли, а Гана – четири.

През юни 1956 г. по време на третия конгрес на ФИФА в Лисабон е основана Африканската футболна конфедерация. Веднага се зараждат планове за организиране на континентално футболно първенство. Това става през февруари 1957 г., когато в Хартум се провежда първото издание на Купата на африканските нации. Първоначалната идея е да участват четирите страни основателки на КАФ – Египет, Етиопия, Република Южна Африка и Судан, но южноафриканците отказват да изпратят отбор, състоящ се и от бели, и от цветнокожи играчи. Това довежда до дисквалификацията на отбора от турнира и изключването му от КАФ. До завръщането си в конфедерацията през 1992 г. Република Южна Африка не участва в никакви международни първенства на африканския континент. По този начин първият турнир минава с участието на три отбора и включва изиграването само на два мача, а Етиопия, която трябва да е съперник на Република Южна Африка в полуфиналната среща, се класира директно на финала. Египет става първият шампион на Африка, след като побеждава Судан на полуфинала и Етиопия във финалния мач.

Две години по-късно същите три отбора взимат участие във второто издание на Купата на африканските нации в Египет. Отборът на домакините успява да защити титлата си, надделявайки този път над Судан в решителния мач. На турнира през 1962 г. в Адис Абеба дебют записват отборите на Тунис и Уганда. Шампион е Етиопия, която побеждава Египет на финала след продължения, не позволявайки на египтяните да спечелят трета поредна титла.

През 1963 г. Гана участва за първи път като домакин на турнира и успявя да го спечели след убедителна победа над Судан на финала. През следващото десетилетие Гана се утвърждава като главна футболна сила в Африка, като успява да повтори успеха си две години по-късно на първенството в Тунис, по този начин изравнявайки постижението на Египет от две титли, а на следващите две издания на турнира достига до финалния мач. На първенството през 1965 г. е въведено ново правило с цел ускорявяне развитието на африканския футбол: всеки отбор може да пуска на терена не повече от двама играчи, подвизаващи се в неафрикански стани.

Финалите на Купата на африканските нации през 1968 г. включват две групи с по четири отбора, първите два от които се класират за полуфиналите. Този формат на турнира се запазва до 1992 г. Демократична република Конго печели първата си титла, побеждавайки Гана в решителния мач, а две години по-късно отборът на Судан вдига трофея след победа отново над Гана. Котдивоарският нападател Лоран Поку става голмайстор на тези две първенства съответно с шест и осем гола, а постиженеито му от общо 14 гола в Купата на африканските нации остава ненадминато до 2008 г.

Шест различни отбора печелят Купата на африканските нации от 1970 до 1980 г. – Судан, Република Конго, Заир, Мароко, Гана и Нигерия. Втората титла на Заир от турнира през 1974 г. (преди това отборът е спечелил първенството веднъж под името Демократична република Конго) е постигната след успех срещу Замбия във финала. За първи и единствен път в историята на турнира финалният мач трябва да се преиграва, след като първата среща между двата отбора завършва при равенство 2 – 2 след продължения. Преиграването е спечелено от Заир с 2 – 0. Нападателят Муламба Ндайе отбелязва всичките четири гола за отбора на Заир в тези два мача. Той става и голмайстор на турнира с общо девет попадения, което е рекорд за едно издание на Купата на африканските нации. Мароко печели трофея през 1976 г. в Етиопия, а Гана го прави за трети път през 1978 г., ставайки първата нация с три титли. През 1980 г. Нигерия е домакин на първенството и побеждава Алжир на финала, за да стане осмата страна с триумф от Купата на африканските нации.

Гана си възвръща титлата и званието шампион на Африка на първенството в Либия през 1982 г. Правилото за най-много двама легионери в един отбор е отменено, тъй като вече голяма част от африканските футболисти играят в европейски клубове, и съставите са укрепени значително. Домакините от Либия побеждават Гана в мача на откриванито на турнира, но същите два отбора се срещат във финалния мач и този път ганайците са победители след равенство 1 – 1 след продължения и 7 – 6 след изпълнение на дузпи. Победител в Купата на африканските нации през 1984 г. е отборът на Камерун, който, побеждавайки Нигерия, печели турнира за първи път и впоследствие успява да достигне финалните срещи на следващите му две издания, като губи първата от тях от Египет и печели втората след успех отново срещу Нигерия. Две години по-късно нигерийците играят трети финал в рамките на четири издания на първенството, но губят от домакина Алжир.

През 1992 г. в списъка на победителите се появява ново име – Кот д'Ивоар. За първи път Купата на африканските нации се провежда в Сенегал, а броят на участниците е увеличен до 12 заради нарастващия брой на страните, които желаят да вземат участие в квалификациите. Кот д'Ивоар печели и полуфинала срещу Камерун, и финала срещу Гана след изпълнение на дузпи, като във финалния мач резултатът след наказателните удари е 11 – 10. Отборът успява да не допусне нито един гол във вратата си в игрово време в петте си срещи от турнира.

През април 1993 г. Замбия изживява трагедия – катастрофира самолетът, с който националният отбор на страната пътува за Сенегал, за да изиграе квалификационен мач за Световното първенство в САЩ. Загиват всичките 30 души на борда, включително 18 футболисти. Но няколко играчи, които се подвизават в Европа, не са в самолета по време на трагедията. Те стават основата на нов отбор, който успява да достигне финала на Купата на африканските нации през 1994 г. в Тунис. Там Замбия губи от Нигерия, за която това е четвърти финал за последните десет години.

Юбилейното двайсето издание на Купата на африканските нации се провежда в Република Южна Африка през 1996 г. Това е първо участие на домакините в турнира, след отмяна на дългогодишната забрана за участие поради падането на апартейда и неуспешен опит за класиране за първенството две години по-рано. Форматът на надпреварата вече включва 16 отбора, но през 1996 г. те са 15 поради отказа на Нигерия да участва в последния момент. Южноафриканците печелят това издание на турнира и отново достигат финалната среща две години по-късно, но там губят от състава на Египет, който по този начин постига четвъртата си титла, изравнявайки се с Гана по този показател.

Първенството през 2000 г. е първото, което минава под съвместното домакинство на две държави – Гана и Нигерия. То е спечелено от отбора на Камерун, който успява да повтори успеха си на следващото издание на надпреварата. В първенствата през 2004 и 2006 г. шампиони стават домакинстващите отбори. В първия случай това е Тунис, който не е триумфирал в турнира дотогава, а във втория – Египет, за който това е рекордна пета титла.

Египет печели и следващите два турнира – през 2008 и 2010 г. и по този начин става първият отбор, който става футболен шампион на Африка три последователни пъти. През 2010 г. камерунецът Самюел Ето'о поставя рекорд за най-много отбелязани голове в историята на Купата на африканските нации с общо 18 попадения.

През 1962 г. за първи път участниците във финалния турнир на Купата на африканските нации се определят чрез квалификации. От 1962 до 1990 г. квалификационните турнири се състоят от директни елиминации, като броят на кръговете зависи от този на отборите, които участват. В квалификациите за първенството през 1992 г. са въведени групи, в които няколко отбора играят помежду си по системата всеки срещу всеки. До 2006 г. домакинът на първенството и действащият носител на трофея се класират автоматично за финалите. От 2008 г. само домакинът получава тази промоция.

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1957
Подробности
Судан Египет
Египет
4 – 0 Етиопия
Етиопия
Судан
Судан
(Република Южна Африка РЮА е дисквалифицирана)(1)
1959
Подробности
Обединена арабска република Обединена арабска република
ОАР
няма(2) Судан
Судан
Етиопия
Етиопия
(участват само три отбора)
1962
Подробности
Етиопия Етиопия
Етиопия
2 – 2,
4 – 2
след прод.
Обединена арабска република
ОАР
Тунис
Тунис
3 – 0 Уганда
Уганда
1963
Подробности
Гана Гана
Гана
3 – 0 Судан
Судан
Обединена арабска република (Египет)
ОАР (Египет)
3 – 0 Етиопия
Етиопия
1965
Подробности
Тунис Гана
Гана
2 – 2,
3 – 2
след прод.
Тунис
Тунис
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
1 – 0 Сенегал
Сенегал
1968
Подробности
Етиопия Демократична република Конго
ДР Конго
1 – 0 Гана
Гана
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
1 – 0 Етиопия
Етиопия
1970
Подробности
Судан Судан
Судан
1 – 0 Гана
Гана
Обединена арабска република (Египет)
ОАР (Египет)
3 – 1 Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
1972
Подробности
Камерун Конго
Конго
3 – 2 Мали
Мали

Камерун
5 – 2 Заир
Заир
1974
Подробности
Египет Заир
Заир
1 – 1,
2 – 2
слeд прод.;
2 – 0
преиграване
Замбия
Замбия
Египет
Египет
4 – 0 Конго
Конго
1976
Подробности
Етиопия Мароко
Мароко
няма(3) Гвинея
Гвинея
Нигерия
Нигерия
няма(3) Египет
Египет
1978
Подробности
Гана Гана
Гана
2 – 0 Уганда
Уганда
Нигерия
Нигерия
2 – 0(4) Тунис
Тунис
1980
Подробности
Нигерия Нигерия
Нигерия
3 – 0 Алжир
Алжир
Мароко
Мароко
2 – 0 Египет
Египет
1982
Подробности
Либия Гана
Гана
1 – 1
сл. прод.,
7 – 6
след дузпи
Либия
Либия
Замбия
Замбия
2 – 0 Алжир
Алжир
1984
Подробности
Кот д'Ивоар Камерун
Камерун
3 – 1 Нигерия
Нигерия
Алжир
Алжир
3 – 1 Египет
Египет
1986
Подробности
Египет Египет
Египет
0 – 0
след прод.,
5 – 4
след дузпи
Камерун
Камерун
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
3 – 2 Мароко
Мароко
1988
Подробности
Мароко Камерун
Камерун
1 – 0 Нигерия
Нигерия
Алжир
Алжир
1 – 1
след прод.
4 – 3
след дузпи
Мароко
Мароко
1990
Подробности
Алжир Алжир
Алжир
1 – 0 Нигерия
Нигерия
Замбия
Замбия
1 – 0 Сенегал
Сенегал
1992
Подробности
Сенегал Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
0 – 0
след прод.
11 – 10
след дузпи
Гана
Гана
Нигерия
Нигерия
2 – 1 Камерун
Камерун
1994
Подробности
Тунис Нигерия
Нигерия
2 – 1 Замбия
Замбия
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
3 – 1 Мали
Мали
1996
Подробности
Република Южна Африка Република Южна Африка
Южна Африка
2 – 0 Тунис
Тунис
Замбия
Замбия
1 – 0 Гана
Гана
1998
Подробности
Буркина Фасо Египет
Египет
2 – 0 Република Южна Африка
Южна Африка
Демократична република Конго
ДР Конго
4 – 4,(5)
4 – 1
след дузпи
Буркина Фасо
Буркина Фасо
2000
Подробности
Гана и
Нигерия
Камерун
Камерун
2 – 2
след прод.,
4 – 3
след дузпи
Нигерия
Нигерия
Република Южна Африка
Южна Африка
2 – 2
след прод.,
4 – 3
след дузпи
Тунис
Тунис
2002
Подробности
Мали Камерун
Камерун
0 – 0
след прод.
3 – 2
след дузпи
Сенегал
Сенегал
Нигерия
Нигерия
1 – 0 Мали
Мали
2004
Подробности
Тунис Тунис
Тунис
2 – 1 Мароко
Мароко
Нигерия
Нигерия
2 – 1 Мали
Мали
2006
Подробности
Египет Египет
Египет
0 – 0
след прод.
4 – 2
след дузпи
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
Нигерия
Нигерия
1 – 0 Сенегал
Сенегал
2008
Подробности
Гана Египет
Египет
1 – 0 Камерун
Камерун
Гана
Гана
4 – 2 Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
2010
Подробности
Ангола Египет
Египет
1 – 0 Гана
Гана
Нигерия
Нигерия
1 – 0 Алжир
Алжир
2012
Подробности
Габон и Екваториална Гвинея Замбия
Замбия
0 – 0
след прод.,
8 – 7
след дузпи
Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
Мали
Мали
2 – 0 Гана
Гана
2013
Подробности
Южна Африка Нигерия
Нигерия
1 – 0 Буркина Фасо
Буркина Фасо
Мали
Мали
3 – 1 Гана
Гана
2015
Подробности
Екваториална Гвинея Кот д'Ивоар

Кот д'Ивоар

0 – 0
след прод.,
9 – 8
след дузпи
Гана
Гана
Демократична република Конго

ДР Конго

0 – 0
след прод.,
4 – 2
след дузпи
Екваториална Гвинея
Екваториална Гвинея
2017
Подробности
Габон Камерун
Камерун
2 – 1 Египет
Египет
Буркина Фасо
Буркина Фасо
1 – 0 Гана
Гана
2019
Подробности
Египет Алжир
Алжир
1 – 0 Сенегал
Сенегал
Нигерия
Нигерия
1 – 0 Тунис
Тунис
2021
Подробности
Камерун Сенегал
Сенегал
0 – 0
след прод.
4 – 2
след дузпи
Египет
Египет
Камерун
Камерун
3 – 3 след прод.
5 – 3
след дузпи
Буркина Фасо
Буркина Фасо
2023
Подробности
Кот д'Ивоар Кот д'Ивоар
Кот д'Ивоар
2 – 1 Нигерия
Нигерия
Република Южна Африка
Южна Африка
0 – 0
след прод.
6 – 5
след дузпи
Демократична република Конго
ДР Конго
2025
Подробности
Мароко
2027
Подробности
Кения Танзания Уганда

(1) През 1957 Република Южна Африка Република Южна Африка е дисквалифицирана от турнира заради апартейда.
(2) През 1959 трите отбора играят по системата всеки срещу всеки. В последния мач от турнира ОАР побеждава Судан с 2 – 1 и си осигурява първото място.
(3) През 1976 няма финален мач, тъй като последният етап на турнира представлява група от четири отбора.
(4) В този мач е присъдена победа с 2 – 0 и трето място за Нигерия след отказа на отбора на Тунис да продължи мача в 42-рата минута при резултат 1 – 1.
(5) В този мач не се играят продължения.

Шампионите в турнира

[редактиране | редактиране на кода]
Брой Отбор Години
7 пъти Египет 1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010
5 пъти Камерун 1984, 1988, 2000, 2002, 2017
4 пъти Гана 1963, 1965, 1978, 1982
3 пъти Нигерия 1980, 1994, 2013
Кот д'Ивоар 1992, 2015, 2023
2 пъти ДР Конго 1968, 1974
Алжир 1990, 2019
1 път
Етиопия 1962
Судан 1970
Република Конго 1972
Мароко 1976
Република Южна Африка 1996
Тунис 2004
Замбия 2012
Сенегал 2021
Най-много участия
22, Египет Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1988, 1990, 1992, 1994, 1996, 1998, 2000, 2002, 2004, 2006, 2008, 2010)
Най-много титли
7, Египет Египет (1957, 1959, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-много поредни титли
3, Египет Египет (2006, 2008, 2010)
Най-много финали
8, Гана Гана (1963, 1965, 1968, 1970, 1978, 1982, 1992, 2010) и Египет Египет (1957, 1959, 1962, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-много поредни финали
4, Гана Гана (1963, 1965, 1968, 1970)
Най-много трети места
7, Нигерия Нигерия (1976, 1978, 1992, 2002, 2004, 2006, 2010)
Най-много участия във финалната четворка
14, Египет Египет (1957, 1959, 1962, 1963, 1970, 1974, 1976, 1980, 1984, 1986, 1998, 2006, 2008, 2010)
Най-голяма победа
6 – 1, Кот д'Ивоар Кот д'ИвоарЕтиопия Етиопия, 1970 г.;
5 – 0, Кот д'Ивоар Кот д'ИвоарГвинея Гвинея, 2008 г.
Най-много голове в един мач
9, Обединена арабска република (Египет) Обединена арабска република (Египет)Нигерия Нигерия 6 – 3, 1963 г.
Най-много изпълнени дузпи след равен мач
24 (21 отбелязани и 3 пропуснати), Кот д'Ивоар Кот д'ИвоарГана Гана 11 – 10 (0 – 0 след редовното време и продължения), 1992 г.;
24 (23 отбелязани и 1 пропусната), Камерун КамерунКот д'Ивоар Кот д'Ивоар 11 – 12 (1 – 1 след редовното време и продължения), 2006 г.
Най-много голове
18, Самюел Ето'о (Камерун Камерун)
Най-много голове в един турнир
9, Муламба Ндайе (Заир Заир), 1974 г.
Най-бърз гол
23-та секунда, Айман Мансур (Египет Египет срещу Габон), 1994 г.

Организация и посещаемост

[редактиране | редактиране на кода]
Най-много проведени домакинства
4, Египет Египет (1959, 1974, 1986, 2006) и Гана Гана (1963, 1978, 2000, 2008)
Забележка: Гана организира първенството през 2000 г. съвместно с Нигерия Нигерия.
Най-голяма посещаемост за един турнир
735 000 зрители (средно по 46 000 зрители на мач), 1980 г.
Най-голяма посещаемост за един мач
120 000 зрители, Алжир – Нигерия, 1990 г.