Културен марксизъм
Понятието културен марксизъм описва конспиративна теория в консервативните и крайнодесни среди, според която Франкфуртската школа и лявата политическа мисъл са в основата на заговор, който цели да унищожи западната култура.[1][2] Според застъпниците на теорията, мултикултурализмът и политическата коректност целят да унищожат западното общество и са продукт на критическата теория. Използването на понятието се свързва с американски консервативни фигури като Уилям Линд, Пат Бюкянън и Пол Уейрич и консервативния американски тинк-танк Free Congress Foundation.[3][4][5][6]
Съвременната употреба на понятието произлиза от есето на Майкъл Миничино, „Новите тъмни векове: Франкфуртската школа и 'политическата коректност'“, публикувано през 1992 г., от Шилер Институт, който е клон на сектата на ЛаРуш.[7][8][9] Статията на Миничино обвинява Франкфуртската школа за налагане на модернизма в изкуството като форма на културен песимизъм, и за оформянето на контракултурата на 1960-те.[7] През 1999 г., Линд е в основата на създаването на документален филм от над един час, Политическа коректност: Франкфуртската школа.[8] По филма, по думите на Мартин Джей, са създадени
| „ | ... множество текстове, които се разпространяват на крайнодесни сайтове. Те от своя страна вдъхновяват бърканица от видеоклипове в YouTube, в които участва странна колегия от псевдоексперти, които изливат бълвоч в еднородна политическа линия. Посланието е впечатляващо просто: всички неудачи на съвременната американска култура се дължат на феминизма, положителната дискриминация, сексуалното освобождение, гей правата, западането на традиционното образование, на природозащитното движение; и всички тези неща се дължат на влиянието на членовете на Института за социални изследвания, които са дошли в Америка през 1930-те"[8] | “ |
Норвежкият терорист Андеш Брейвик, в своя документ 2083: Европейска декларация за независимост, който той изпраща по електронната поща, заедно с документа Политическата коректност: Кратка история на една идеология на Free Congress Foundation, на 1003 адреса 90 минути преди извършените от него терористични атаки в Осло през 2011 г., определя „културния марксизъм“ и исляма за свои „врагове“.[10][11][12]
За философа и преподавател по политически науки Жером Жамен,
| „ | Заедно с глобалното измерение на конспиративната теория за културния марксизъм се проявява и едно друго; измерението, което позволява на автори да избягват класическия расистки дискурс и да претендират, че са защитници на демокрацията.[3] | “ |
Професорът от Оксфордския университет Матю Фелдман проследява етимологията на термина до предвоенната германска концепция „културен болшевизъм“, който е част от дискурса за „дегенерацията на обществото“, който допринася за идването на власт на Адолф Хитлер.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Berkowitz, Bill (2003), "Reframing the Enemy: 'Cultural Marxism', a Conspiracy Theory with an Anti-Semitic Twist, Is Being Pushed by Much of the American Right. Intelligence Report. Southern Poverty Law Center, Summer.
- ↑ What is Cultural Marxism? // Maryland Thursday Meeting. Архивиран от оригинала на 2015-04-19. Посетен на 9 април 2015.
- ↑ а б Jamin, Jérôme. Cultural Marxism and the Radical Right // The Post-War Anglo-American Far Right: A Special Relationship of Hate. Basingstoke, Palgrave Macmillan, 2014. ISBN 978-1-137-39619-8. DOI:10.1057/9781137396211.0009. с. 84 – 103. Посетен на 18 януари 2015.
- ↑ Richardson, John E. ‘Cultural-Marxism’ and the British National Party: a transnational discourse // Cultures of Post-War British Fascism.
- ↑ Wodak, ed. by Ruth, KhosraviNik, Majid, Mral, Brigitte. Right wing populism in Europe: politics and discourse. 1st. publ. 2013. London, Bloomsbury Academic, 2012. ISBN 978-1780932453. с. 96,97. Посетен на 30 юли 2015.
- ↑ Letter to Conservatives by Paul M. Weyrich // Conservative Think Tank: „The National Center for Public Policy Research“. Архивиран от оригинала на 2000-04-11. Посетен на 30 ноември 2015.
- ↑ а б "New Dark Age: Frankfurt School and 'Political Correctness'", Schiller Institute
- ↑ а б в Jay, Martin (2010), "Dialectic of Counter-Enlightenment: The Frankfurt School as Scapegoat of the Lunatic Fringe". Salmagundi (Fall 2010-Winter 2011, 168 – 169): 30 – 40.
- ↑ Jay (2010) notes that Daniel Estulin's book cites this essay and that the Free Congress Foundation's program was inspired by it.
- ↑ 'Breivik manifesto' details chilling attack preparation // BBC News, 24 юли 2011. Посетен на 2 август 2015.
- ↑ Who are Breivik’s fellow travellers? // New Statesman, 18 април 2012. Посетен на 18 юли 2015.
- ↑ Breivik's Call to Arms // Qantara. German Federal Agency for Civic Education & Deutsche Welle. Посетен на 25 юли 2015.