Кръстьо Станчев
| Кръстьо Станчев | |
| български журналист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Кръстьо Станчев в Общомедия | |
Кръстьо Тодоров Станчев е български общественик и журналист.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кръстьо Станчев е роден в 1879 година в град Котел. В 1895 година завършва гимназия във Варна, където става социалист. Учи право в Софийския университет в 1896 - 1897 година, но е изключен за участие в студентските вълнения по повод убийството на Алеко Константинов. Учи право в Мюнхен (1898 - 1899) и Берн (1899 - 1900). От 1904 до 1906 година е редактор на вестник „Работническа борба“ (1903 - 1908), орган на БРСДП (ш. с.). Редактира и широкосоциалистическите списания „Ново общество“ (1906 - 1909), „Млад работник“ (1906 - 1908) и „Обществена мисъл“ (1909), заедно с Янко Сакъзов, Кръстьо Пастухов и Петър Джидров.
В 1907 година заедно с Кирил Коларов основава вестник „Камбана“. Поддържа връзки с Яне Сандански и левицата на ВМОРО и македоно-одринското освободително движение е добре отразявано на страниците на „Камбана“. След като Коларов го напуска в 1908 година е главен редактор на вестника до 1919 г. В 1909 година напуска БРСДП (ш. с.) и застава на силно националистически позиции.
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в нестроевата рота на 10 прилепска дружина.[2]
През Първата световна война (1915 - 1918) е на ясни прогермански позиции. В 1915 - 1918 година издава вестник „Балканска поща“. Член е на Народнолибералната (по-късно на Националлибералната партия). В 1917 година заедно с Димитър Точков води преговори в Берлин с германските доставчици за снабдяването на 11 дивизия.[3][4]
След края на войната Станчев е съден с виновниците за националната катастрофа.[5] Главен редактор до 1924 година е на вестник „Независимост“, после е издател и главен редактор до 1926 година на „Свобода“.
От 1929 година е редактор на „Заря“ (1914 - 1920 и 1929 - 1944). След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година във вестника работят журналисти левичари и той се превръща в легална комунистическа трибуна. Умира в 1944 година в Своге.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 477.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 641.
- ↑ Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67 – 70.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 51.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 298.
- ↑ Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, с. 408 – 409.
