Направо към съдържанието

Кръстьо Велянов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кръстьо Велянов
български пистел
Роден
Починал
9 октомври 1954 г. (59 г.)
Учил вСолунска българска търговска гимназия
Търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“
Софийски университет
Семейство
БащаДимитър Велянов

Кръстьо Димитров Лиманов Велянов[1] с псевдоним Милко Ралин[2] е български журналист, писател и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Кръстьо Велянов е роден на 6 септември 1895 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в семейството на революционера Димитър Велянов.[3] Учи в българската търговска гимназия в Солун заедно със Симеон Евтимов.[3][4]

В 1913 година новите гръцки власти закриват българските учелища в Солун, Димитър Велянов е арестуван и заточен на остров Трикери и Кръстьо Велянов бяга в Свободна България, където довършва средното си образование в Търговската гимназия в Свищов.[3]

По време на временното освобождение на Крушево в годините на Първата световна война (1915 – 1918), Велянов е учител и секретар на околийското управление в родния си град.[3]

След войната с баща си се установяват в София.[3] Учи в Софийския университет, където в 1919 година заедно с Иван Михайлов и Йордан Чкатров основава Македонското студентско дружество „Вардар“.[5][3] В 1923 година става главен редактор на новооснования вестник „Устрем“, но след брой 19 напуска, несъгласен с линията му.[3] Работи няколко години като адвокат.[3]

Участва като делегат на Крушевското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[6]

От 1926 година е в редакцията на новосъздадения вестник „Македония“.[7]

Присъства на Седмия конгрес на ВМРО в 1928 година.[8]

Иван Михайлов пише за Велянов:

„ Кръстьо Велянов бе отличен говорител; в речта му преобладаше смисленост, точна анализа, а и проличаваше неговата начетеност. Той и пишеше хубаво. Беше сърдечен, крайно лоялен и търпелив, много скромен. И в студентската среда и всред младежката организация неговата деятелност бе плодоносна.[9] “

От 1935 до 1941 година е редактор на вестник „Днес“.[3]

През 1942 година става редактор на битолския вестник „Пелистерско ехо“.[10][3]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е осъден по дело № 6 на така наречения Народен съд.[11]

Занимава се с преводаческа дейност. Публикува статии и разкази в „Пелистерско ехо“, „Родина“, „Зора“, „Устрем“, „Днес“, „Македония“, „Вардар“, „Отец Паисий“, „Литературен глас“. Оставя много неиздадени ръкописи с разкази и романи. Превежда творби на Стефан Цвайг, Луис Бромфийлд, Джеймс Фенимор Купър и други. Автор на книгите „В бури. Македонски разкази“ (под псевдонима Милко Ралин, заедно с Никола Джеров, който използва псевдонима Бойко, 1926), „Войните на цар Симеон. Страници от най-бурното и светло царуване в българската история. 893 – 927“ (1927), „Днешната политическа постановка на македонския въпрос“ (1928), „Седянка. Битова картина“ (Драматизация по едноименния разказ на Т. Г. Влайков, 1939), „Илинден 1903. Очерк за Освободителната епопея на Македония и Одринско“ (1942).[3]

Умира на 9 октомври 1954 година в София.[3][12][13]

През 1957 г. книгите му „Днешната политическа постановка на македонския въпрос“ (1928) и „Илинден 1903. Освободителната епопея на Македония и Одринско“ (1942) са включени в Списъка на вредната литература.[14]

Георги Томалевски пише за него:

„ Кръстьо е ценен човек. Той също е от Крушово, но не е мияк като мене. Завършил е търговската гимназия в Свищов. Там покрай Николай Лилиев, който бил преподавател в същата гимназия, силно обикнал литературата, където той прави сериозни, заслужаващи внимание опити. Кръстьо е спретнат, елегантен, изискан. Има усмихнати сини очи и точна, прецизна мисъл. С него е удоволствие да се приказва. Чувствителен и сърдечен, той увлича със своите разсъждения, с дълбокото си увлечение по френската литература и с усмивката си, която приятелски грейва на лицето му.[15] “

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57, 65.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Кръстьо Велянов // Литературен свят. Посетен на 8 септември 2020 г.
  4. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 30.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 26, 28, 30.
  6. ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
  7. ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 161.
  8. ↑ Информация за Седмия конгрес на ВМРО
  9. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 26, 28 – 29.
  10. ↑ Троански, Хр., Кажи кога да умра, Работилница за книжнина-Васил Станилов, 2007, с. 76
  11. ↑ Да си спомним заедно за Фра Дяволо, архив на оригинала от 2 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100702202948/http://tekstovete.wordpress.com/, посетен на 17 юни 2010 
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 75.
  13. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 273.
  14. ↑ Списък на вредната литература. Свитък II. София, 1957. с. 10.
  15. ↑ Томалевски, Георги. Чуто, видяно и преживяно. София, Факел Експрес, 2019. ISBN 978-619-7279-27-6. с. 285.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстьо_Велянов&oldid=12407110“.