Никола Джеров
Никола Джеров | |
български писател | |
Роден |
4 септември 1892 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Никола Григоров Джеров е български писател, поет, преводач и публицист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Джеров е роден през 1892 година в София в семейство на преселници от Охрид. Принадлежи към голям род. Учи славянска филология в Софийския университет, където става член на Македонския младежки съюз.[1]
Отговорен редактор е на вестник „Устрем“ (1925) и на „Македония“ (1929), както и на детското списание „Родно гнездо“ (1930) и „Бюлетин на фотографската занаятчийска кооперация“ (1943).[2]
Автор е на стихосбирки и литературни антологии с преводи на персийска, арабска, японска, китайска и индийска лирика. В междувоенния период редактира различни литературни периодични издания – „Развигор“, „Литературен глас“, „Вестник на жената“ и други, както и издания на македонската емиграция, включително вестник „Македония“. Използва псевдонимите Бойко и Македонец. След убийството на генерал Александър Протогеров в 1928 година заедно с директора Георги Кулишев и главния редактор Васил Пундев напуска редакцията на вестника.
В семейната му къща, наричана Републиката или Дома на републиканците, често заседава крилото на протогеровистите. На 17 октомври 1932 година срещу него и Григор Петков е извършен неуспешен атентат в София от михайловисти.[3]
Автор на поетични книги, сборници с разкази и спомени. Превежда от френски, руски, немски и английски език азиатска лирика.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]
- „Благословията над света“ (1922), стихове
- „Охридска пролет. Спомени“ (1923, второ издание – 1925)
- „На юг. Разкази и спомени из македонския живот“ (1928), разкази и спомени
- „Пролет край езерото“ (1930), стихове
- „Братоубийството. Кървави парадокси. Жестокото разрушение. Стига кръв!“ (1933, под псевдоним Македонец)
- „Живата легенда на Охрид“ (1934), стихове
- „Далечната земя“ (1938), разкази и спомени
- „Гергьовденски люлки“ (1940), стихове[4][5]
- Преводи
- „Сини часове“ (1922) – японска лирика;
- „Миражи на сърцето“ (1936),
- „Цветът на прасковата“ (1936) – китайска лирика;
- „Далечна флейта свири“ (1937) – китайска антология;
- „Песните на Ямато“ (1937) – японска антология;
- „Цъфнала вейка“ (1938) – японска лирика;
- „Любов и мъдрост“ (1939) – индийска лирика;
- „Цветя“ (1939) – песни от Анам.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]Спиридон Джеров (? – 1822) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Григор Джеров | Иван Джеров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Петър Джорджев (1840 – ?) | Лука Джеров (1869 – 1948) | Никола Джеров (1892 – 1975) | Михаил Джеров | Спиро Джеров (1835 – 1868) | Климент Джеров (1867 – 1916) | Аница Панова | Димитър Джеров | Евтим Джеров (1873 – 1918) | Славка Джерова (ок. 1880 – 1943) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Благой Русев | Люба Русева (1909 – ?) | Асен Джеров (1897 – 1954) | Недялка Карагьозова | Елена Палазова (1902 – 1977) | Иван А. Палазов (1892 – 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Мария Русева (р. 1943) | Александър Джеров (р. 1929) | Димитър Джеров (1934 – 2020) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Асен Джеров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 257.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 439.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 263, 363, 617.
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 299.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 85.
|