Критерий за устойчивост на Вишнеградски
Критерий за устойчивост на Вишнеградски е алгебричен критерий за устойчивост на системи за автоматично управление (САУ), който е частен случай на критерия на Хурвиц само за системи от трети ред.
Критерият е формулиран през XIX век от известния руски математик професор Иван Алексеевич Вишнеградски – преподавател в Санкт Петербургския технологичен институт и в Михайловската артилерийска академия, а от 1 януари 1887 г. – министър на финансите на Руската империя. [1] През 1895 г. немският математик Адолф Хурвиц обобщава критерия за системи от произволен ред, известен като Критерий за устойчивост на Хурвиц.
Характеристичният полином от трета степен за затворената система е
,
където е комплексен аргумент.
Детерминантата и определителите на Хурвиц ще имат вида:
; ; .
„ | Необходимото и достатъчно условие за устойчивост на САУ е всички коефициенти на характеристичния полином да са положителни и определителят , т. е. . |
“ |
Ако коефициентите са с различни знаци и/или , системата е неустойчива.
Ако всички коефициенти са положителни, но , системата е на границата на устойчивост.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Критерий за устойчивост на Хурвиц
- Критерий за устойчивост на Раус
- Критерий за устойчивост на Найкуист
- Критерий за устойчивост на Михайлов
- Критерий за устойчивост на Боде
- Маркеры устойчивости линейных динамических систем
- Критерий за устойчивост в пространството на състоянията
- ЛАФЧХ
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Финансова и икономическа политика на Александър III - Икономическо развитие по време на управлението на Александър III, „Хипермаркет на знанието“, Руска историческа библиотека.