Направо към съдържанието

Кристофър Ишъруд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристофър Ишъруд
Christopher Isherwood
Кристофър Ишъруд, 1973 г.
Кристофър Ишъруд, 1973 г.
Роден26 август 1904 г.
Починал4 януари 1986 г. (81 г.)
Професияписател, поет, драматург, сценарист, преводач
Националност Англия,
 Великобритания (1904 – 1946)
 САЩ (1946 – 1986)
Активен период1928 – 1986
Жанрдрама, лирика, мемоари, документалистика
Известни творби„Сбогом на Берлин”
Повлиян от
Повлиял на
Подпис
Уебсайтwww.isherwoodfoundation.org
Кристофър Ишъруд в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Кристофър Ишъруд.

Кристофър Ишъруд (на английски: Christopher Isherwood) е англо-американски драматург, преводач, поет и писател на произведения в жанра социална драма, лирика, мемоари и документалистика. Той е основна фигура в художествената литература от ХХ век и в движението за правата на гейовете.[1][2][3][4][5][6]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Кристофър Уилям Брадшоу Ишъруд е роден на 26 август 1904 г. в Хай Лейн, Чешър, Англия, в богато семейство. Баща му е убит през Първата световна война.[3] Учи в интерната „Рептън“ в Дербишър, който завършва през 1922 г.[5] Там се сприятелява с бъдещия писател Едуард Ъпвард, което описва в автобиографията си „Лъвове и сенки“ от 1938 г.[2] Следва история в колежа Корпус Кристи на Кеймбриджкия университет, където пише шеговити отговори на изпитите си и е помолен да напусне без диплома през 1925 г.[2][3] В края на годината се свързва с поетичната група на поета Уистън Хю Одън. В периода 1926 – 1927 г. работи като секретар на френския цигулар Андре Манжео и неговия Струнен квартет на Музикалното дружество, и също като частен учител, в Лондон.[4][5] През 1928 г. е публикуван първия му роман „Всички конспиратори“, история за борбата за самоопределение между децата и техните родители.[2] През октомври 1928 г. се записва като студент по медицина в Кингс Колидж на Лондонския университет, но напуска след шест месеца.[2][6]

През 1929 г. заминава за Берлин, за да посети У. Х. Одън, и остава четири години, като в периода 1930 – 1933 г. преподава английски език.[3] Там завършва втория си роман „Мемориалът“ от 1932 г., история за въздействието на Първата световна война върху неговото семейство и неговото поколение.[2] Заедно с това си води дневник и пише следващият си роман „Мистър Норис сменя влаковете“ (1935), вдъхновен от приятелството му в реалния живот с писателя Джералд Хамилтън.[3] В периода 1933 – 1937 г. пътува из Европа (Гърция, Канарските острови, Копенхаген, Брюксел, Амстердам и Синтра, Португалия) с бягащия от нацистите млад германец Хайнц Недермайер, който обаче е арестуван през 1937 г. от Гестапо.[2] Пише сборника с разкази „Сбогом на Берлин“ (1939), който е портрет на Берлин за времето, когато Адолф Хитлер идва на власт – благодарение на бедността, безработицата, нарастващите атаки срещу евреи и комунисти и игнориран от предизвикателния хедонизъм на нощния живот в кафенетата, баровете и публичните домове.[2] В него създава известната си героиня, базирана на живота на младата англичанка и кабаретна актриса, Джийн Рос, с която живее за кратко.[3] По „Сбогом на Берлин“ е направена пиесата „Аз съм камера“, после хитовия бродуейски мюзикъл „Кабаре“, а през 1972 г. е екранизиран във филма „Кабаре Кабаре“ с участието на Лайза Минели и Майкъл Йорк.[1][6]

В периода 1933 – 1937 г. той често се връща в Лондон, където работи като сценарист на филми, работейки с виенския режисьор Бертолд Фиртел по филма „Малък приятел“ (1934). Сътрудничи си също с Уистън Хю Одън по три пиеси.[2][4] Пише и своята измислена автобиография „Лъвове и сенки“ за образованието си – както в училище, така и извън него – през 20-те години на ХХ век.[3] През януари 1938 г. той и Одън пътуват до Китай, където пишат книгата „Пътуване към една война“ (1939) за китайско-японския конфликт.[2] Завръщат се в Англия през 1939 г. и решават да емигрират в САЩ.[4][6]

В САЩ работи като сценарист на диалози за Метро-Голдуин-Майер през 1940 г., в периода 1941 – 1942 г. с Американския комитет за приятелски услуги в Хавърфорд, Пенсилвания[4]. В периода 1943 – 1945 г. учи и работи в Общество „Веданта“ в Холивуд, където с монаха Свами Вивекананда е съредактор на списанието на обществото Vedanta and the West, и прави преводи на творби на Веданта. Не приема религиозен обет, но остава индуист до края на живота си.[2][4][5]

Докато Ишъруд живее в Холивуд, се сприятелява с писателя Труман Капоти, който е повлиян от Берлинските му истории, както и с писателката Доди Смит, която наставлява в работата ѝ. В САЩ работи като доброволец в медицинския корпус, кандидатства за американско гражданство, което получава на 8 ноември 1946 г. В САЩ започва да живее с фотографа Уилям „Бил“ Каски. През 1947 г. двамата пътуват до Южна Америка, в резултат на което пише книгата „Кондорът и кравите“ (1949), със снимки на Каски.[2]В периода 1947 – 1948 г. е гост-професор по съвременна английска литература в Държавния колеж в Лос Анджелис (сега Калифорнийски университет – Лос Анджелис).[5][6]

През 1953 г. среща тийнейджъра фотограф Дон Бачарди на плажа в Санта Моника, с който има бурна връзка до края на живота си и стават известна двойка в Холивуд.[2] През 1954 г. е издаден романът му „Светът вечер“. В периода 1959 – 1962 г. е гост-професор и в Калифорнийския университет в Санта Барбара.[5] През 1964 г. е издаден романът му „Самотен мъж“, считан за най-доброто му постижение, в историята на който се описва един ден от живота на Джордж, англичанин гей на средна възраст, който е професор в университет в Лос Анджелис.[4] Романът е екранизиран в едноименния филм с участието на Колин Фърт и Джулиан Мур. През 1964 г. Ишърууд си сътрудничи с американския писател Тери Саутърн по сценария за филмовата адаптация на Тони Ричардсън на „Скъпият покойник“, сатира на Ивлин Уо за американската погребална индустрия.[3] В мемоарите си „Кристофър и неговия вид“ от 1976 г. представя истинската история на живота си в Берлин и скитанията си с Хайнц Недермайер. Книгата го превърна в герой на гей освобождението и национална знаменитост, но сега в неговата истинска политическа и лична идентичност на хомосексуален.[2][6]

Кристофър Ишъруд е диагностициран с рак на простатата през 1981 г. и умира от болестта на 4 януари 1986 г. в Санта Моника, Калифорния.[5] Тялото му е дарено на медицинските науки в университета, а по-късно прахът му е разпръснат в морето.[3]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • All the Conspirators (1928)[1][2][3][4][4][5]
  • The Memorial (1932)
  • The Last of Mr. Norris (1935)
  • Lions and Shadows (1938)
  • Prater Violet (1945)
  • The World in the Evening (1954)
  • Down There on a Visit (1962)
  • An Approach to Vedanta (1963)
  • A Single Man (1964)
    Самотен мъж, изд. „Лист“ (2022), прев. Иглика Василева
  • A Meeting by the River (1967)
  • Frankenstein: The True Story (1973)
  • My Guru and His Disciple (1980)

Поредица „Берлински дневник“ (Berlin Stories)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. Mr. Norris Changes Trains (1935)[1][3]
  2. Goodbye to Berlin (1939)[2]
    Кабаре : Новели, изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1981), прев. Мария Пейкова
    Сбогом на Берлин, изд. Black Flamingo (2013), прев. Аспарух Велков

Новели и разкази

[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Dance of Death (1933) – с У. Х. Одън[1][3][5]
  • The Dog Beneath the Skin (1935) – с У. Х. Одън
  • The Ascent of F6 (1936) – с У. Х. Одън

Сборници

[редактиране | редактиране на кода]
  • On the Frontier (1938) – поезия, с У. Х. Одън[1][5]
  • Exhumations (1966)[2]
  • The Berlin Stories: The Last of Mr. Norris (1979)
  • Selection (1979)
  • People One Ought to Know (1982) – поезия, със Силвен Манжо
  • Where Joy Resides (1989)
  • The Mortmere Stories (1994) – с Едуард Ъпвард
  • The Berlin Stories (2008)

Документалистика

[редактиране | редактиране на кода]
  • Journey to a War (1939) – с У. Х. Одън[1][3]
  • Vedanta for the Western World (1945)[2]
  • The Condor and the Cows (1949)
  • The Memorial (1952)
  • Vedanta for modern man (1952)
  • Ramakrishna and His Disciples (1965)
  • Kathleen and Frank (1971) – мемоари[5]
  • Christopher and His Kind (1976) – мемоари
  • October (1981)
  • Bhagavad Gita: The Song of God (1987)
  • The Wishing Tree (1987)

Екранизации

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en)) Биография и библиография в сайта Book Series in Order
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография в сайта „Енциклопедия Британика“
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
  6. ↑ а б в г д е ((en)) Биография в официалния сайт

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christopher Isherwood в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „САЩ“         Портал „САЩ“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристофър_Ишъруд&oldid=11822314“.