Направо към съдържанието

Кристин Макви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кристин Макви
Chistine McVie
английска музикантка, певица и авторка на песни, член на Флийтуд Мак
8 юни 2019 г.
Родена
Кристин Ан Пърфект
Починала
30 ноември 2022 г. (79 г.)
Националност Великобритания
Учила вБирмингамски университет
Музикална кариера
Стилрок,[1] блус, блус рок, поп рок, софт рок
Инструментипиано, вокал, синтезатор, орган[2][3]
Гласконтраалт
Активност1967 – 2022
ЛейбълBlue Horizon, MNRK Music Group, Reprise Records, Sanctuary Records, „Кълъмбия Рекърдс“, „Сайър Рекърдс“, „Уорнър Брос Рекърдс“, „Атлантик Рекърдс“, Curb Records, RPM, Koch Records, East West Records, Rhino, „Уорнър Мюзик Груп“
Участник в„Чикън Шак“, „Флийтуд Мак“
Семейство
СъпругДжон Макви (1968 – 1976)
Едуардо Куинтела (1986 – 2003)
Децаняма
Подпис
Уебсайт
Кристин Макви в Общомедия

Кристин Ан Макви (на английски: Christine Anne McVie), с моминско име Пърфект (Perfect; * 12 юли 1943 г., Бут, Ланкашър, Англия, † 30 ноември 2022 г., Лондон) е английска певица, музикантка и авторка на песни в САЩ. Известна е като кийбордистка и вокалистка на групата „Флийтуд Мак“.

Макви е член на няколко групи, по-специално на Шикън Шак на британската блус сцена в средата на 60-те г. Тя започва да работи с Флийтуд Мак през 1968 г., първоначално като студиен музикант, преди да се присъедини към групата през 1970 г. Първите ѝ композиции с Флийтуд Мак се появяват в петия им албум Future Games. Тя остава с групата през много промени в състава, пише песни и изпълнява водещи вокали, преди частично да се оттегли през 1998 г. Тя е описана като „главният двигател зад някои от най-големите хитове на Флийтуд Мак“.[4] Осем песни, написани от нея или в съавторски с нея, включително Don't Stop, Everywhere и Little Lies, се появяват в албума Greatest Hits на Флийтуд Мак от 1988 г.[5] Тя се появява като гост музикант в последния им студиен албум Say You Will. Макви има и три солови студийни албума.

Като член на Флийтуд Мак Макви е въведена в Залата на славата на рокендрола и през 1998 г. получава наградата „Брит“ за изключителен принос към музиката.[6][7] През същата година, след почти 30 години с групата, тя напуска групата, издавайки солов албум през 2004 г. Изпълнителката се появяваи на сцената с Флийтуд Мак на O2 арена в Лондон през септември 2013 г. и се присъединява отново към тях през 2014 г. преди тяхното турне On with the Show.[8]

Макви получава Златна значка за заслуги от BASCA (днешна Академия „Айвърс“) през 2006 г.[9] Тя получава наградата „Айвър Новело“ за цялостно творчество от Британската академия за текстописци, композитори и автори през 2014 г. и е отличена с наградата „Трейълблейзър“ на наградите UK Americana през 2021 г.[10][11] Тя също така е носителка на две награди Грами.[12]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Макви е родена на 12 юли 1943 г. в английското село Бут в Лейк Дистрикт и израства в района Беъруд на индустриалния град Сметик близо до Бирмингам.[13][14] Баща ѝ Сирил Пърси Абсел Пърфект е концертиращ цигулар и музикален преподавател в Педагогическия колеж „Сейнт Петър“ в Солтли, Бирмингам, и преподава цигулка в гимназията „Сейнт Филип“, Бирмингам. Майка ѝ Беатрис Едит Мод (Рийс) Пърфект, е медиум, екстрасенска и лечителка. Дядо ѝ е бил органист в Уестминстърското абатство.[15]

Макви се запознава с пианото, когато е на 4 г., но не учи музика сериозно до 11-годишна възраст, когато отново се запознава с него благодарение на местен музикант, който е приятел на брат ѝ Джон.[16] Тя продължава класическото обучение до 15-годишна възраст, но измества музикалния си фокус към рокендрола, когато брат ѝ се сдобива с песенник на Фатс Домино.[17] Други ранни влияния включват Евърли Брадърс.[18]

Ранна музика

[редактиране | редактиране на кода]

Макви учи скулптура в Художествено училище „Мозли“ в Бирмингам[19] в продължение на 5 г. с цел да стане учителка по изкуства. Докато е там, тя се запознава с начинаещи музиканти от британската блус сцена.[16] Запознаването ѝ с изпълнението на музика идва, когато тя среща китариста Стан Уеб и басиста Анди Силвестър, които са в групата Саундс ъф Блу. Знаейки, че Макви има музикален талант, те я канят да се присъедини към тях.[20] Тя пее и със Спенсър Дейвис. По времето, когато Макви завършва художествения колеж, групата се разпада. Тя няма достатъчно пари, за да се насочи към света на изкуството и се премества в Лондон, където работи за кратко като аранжор на витрини в универсален магазин.[20]

Чикън Шак

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Чикън Шак

През 1967 г. Макви, която тогава свири под името Кристин Пърфект, чува, че Силвестър и Уеб сформират блус група, която ще се казва Чикън Шак, и търсят пианист. Тя се свързва с тях и е поканена да се присъедини към групата като пианистка, клавиристка и беквокалистка. Дебютното издание на групата е It's Okay with Me Baby, което е написано от и включва Макви.[20] Тя остава с групата за два студийни албума и нейното истинско усещане за блус става очевидно в нейното свирене на пиано в стил Сони Томпсън и автентичния ѝ „блус“ глас.[21] Чикън Шак има хит с кавър версия на I'd Rather Go Blind на Елингтън Джордан, в който Макви участва като главна вокалистка.[22] Макви получава наградата на Мелъди Мейкър за най-добра вокалистка на Обединеното кралство през 1969 г. и отново през 1970 г. Тя напуска Чикън Шак през 1969 г., след като се омъжва за басиста на Флийтуд Мак Джон Макви година по-рано, чувствайки, че няма да вижда съпруга си, ако са в различни групи.[23]

Флийтуд Мак

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Флийтуд Мак

Макви е почитателка на Флийтуд Мак и докато е на турне с Чикън Шак, двете групи често се срещат. И двете групи са подписани с лейбъла Блу Хърайзън, а Макви свири на пиано като гост музикант в песните на Питър Грийн във втория студиен албум на групата Mr. Wonderful.[24][25] Насърчена да продължи кариерата си, тя записва дебютния си соло студиен албум Christine Perfect, който по-късно е преиздаден като The Legendary Christine Perfect Album. Тя е поканена да се присъедини към Флийтуд Мак на клавишни през 1970 г. след напускането на члена-основател Питър Грийн, след като вече е допринесла с пиано и беквокали, некредитирани, за следващия им албум Kiln House.[26] Тя рисува и неговата обложка. Групата се бори да се справи без Грийн и има нужда от друг музикант, който да допълни звученето им.[26][27] Макви е голяма фенка на Флийтуд Мак от ерата на Питър Грийн[28] и е научила песните за новия албум по време на репетиции.[26] Така тя става неразделен член на Флийтуд Мак на клавишни и като авторка на песни и вокалистка. Преди да се присъедини, се говори за разпадане на групата, но Мик Флийтуд казва по-късно: „Кристин стана спойката [която държеше групата заедно]. Тя изпълни нашето звучене прекрасно."[26]

Първият студиен албум, в който Макви свири като пълен член на Флийтуд Мак, е Future Games през 1971 г. Това е и първият албум, по който тя работи с американския китарист и текстописец Боб Уелч, който заменя основателя Джеръми Спенсър.[25]

Макви се мести с останалата част от Флийтуд Мак в Калифорния, САЩ през 1974 г.,[26] където Уелч напуска след последния албум Heroes are Hard to Find, а Стиви Никс и Линдзи Бъкингам от Бъкингам Никс се присъединяват към групата. Сега съставът включва две главни вокалистки, които също пишат песни. Макви моментално се влиза в синхрон с Никс и двете жени откриват, че гласовете им са в перфектна хармония.[26] Макви пише и е главна вокалистка в четири песни в първия студиен албум на новия състав Fleetwood Mac (1975): Warm Ways („Топло начини“), Over My Head („Над главата ми“), Say You Love Me („Кажи, че ме обичаш“) и Sugar Daddy („Чичко паричко“), и има съвместна авторска заслуга с Линдзи Бъкингам за World Turning („Преобръщането на света“). Албумът извежда няколко хитови песни, като Over My Head и Say You Love Me на Макви влизат в класацията на сп. „Билборд“ Топ 20 за сингли. Over My Head поставя Флийтуд Мак в американското радио и в националния Топ 20.[29]

A photo of McVie sitting down
Макви през 1977 г.

През 1976 г. Макви започва връзка по време на турне с директора по осветлението на групата, което я вдъхновява да напише You Make Loving Fun („Ти правиш любовта забавна“) – топ 10 хит от следващия им албум Rumors (1977).[30] Най-големият ѝ хит от албума е Don't Stop („Не спирай“), който достига челната петица.[31] Албумът включват и Songbird („Пойна птица“) на Макви – бавна балада с нея на пиано и Бъкингам, акомпаниращ на акустична китара.[32]

До края на турнето Rumors Макви се разделя със съпруга си Джон. Кристин има хит в Топ 20 на САЩ с Think About Me („Помисли за мен“) от двойния студиен албум Tusk от 1979 г., който не достигна успеха на албума Rumors. След турнето Tusk групата се разделя, събирайки се отново през 1981 г., за да запише студийния албум Mirage в студиото на Шато д'Ерувил във Франция. Mirage, издаден през 1982 г., връща групата на върха на класациите в САЩ и съдържа топ пет хита: Hold Me („Дръж ме“), написан в съавторство с Макви. Вдъхновението на Макви за песента е нейната измъчена връзка с барабаниста на Бийч Бойс Денис Уилсън.[33] Нейната песен Love in Store („Резервна любов“) става третият сингъл от албума, достигайки номер 22 в началото на 1983 г.[34]

Вторият самостоятелен студиен албум на Макви – Christine McVie, записан през 1984 г., включва хитовете Got a Hold on Me (номер 10 в поп класацията на САЩ, номер 1 в Класацията Adult Contemporary и номер 1 в Мейнстрийм рок песните) и Love Will Show Us How (номер 30 б Класацията за американски поп). Третият сингъл – I'm the One не влиза в класациите. Макви казва за албума: „Може би това не е най-приключенският албум в света, но исках да бъда честна и да зарадвам собствените си уши с него.“

Макви се омъжи за кийбордиста Еди Куинтела на 18 октомври 1986 г. и двамата написват заедно песни, включени в следващите албуми на Флийтуд Мак. Тя се присъединява отново към групата през 1987 г., за да запише студийния им албум Tango in the Night, който става най-големият успех на групата след Rumors и достига до Топ 5 в Обединеното кралство и САЩ. Little Lies („Малки лъжи“) на Макви, написана в съавторство с мъжа ѝ, е най-големият хит от албума. Друг сингъл на Макви от албума, Everywhere („Навсякъде“), достига четвърто място в Обединеното кралство, третият най-висок връх на групата в британските класации. Сингълът достига номер 14 в САЩ.[35] През 1990 г. Флийтуд Мак (вече без Линдзи Бъкингам) записва Behind the Mask. Албумът достига златен статус в САЩ,[36] а песента на Макви Save Me („Спаси ме“) попада в Топ 40 на САЩ.[37] Албумът влиза в класацията за албуми на Обединеното кралство под номер 1 и достига платинен статус.[38][39] Skies the Limit („Небесата са лимитът“) на Макви – вторият американски сингъл от албума е хит в съвременната класация за възрастни.[40]

Бащата на Макви умира през 1990 г., докато тя е на турнето Behind the Mask и тя решава да се оттегли от турнето.[41] Макви остава с групата и написва и записва нова песен – Love Shines („Любовта блести“) за бокс сета от 1992 г. 25 Years – The Chain и пет песни за студийния албум Time от 1995 г. Стиви Никс вече е напуснала. В средата на 90-те г. Мик Флийтуд и Джон Макви работят с Линдзи Бъкингам по един от соловите му проекти, а Кристин Макви осигурява вокали и клавишни инструменти в някои от песните. Предложено е събиране, Стиви Никс се присъединява отново към групата и Флийтуд Мак записва концертния си албум от 1997 г. The Dance, който достига номер едно в американските класации за албуми. Макви се завръща на турнета и свири за въвеждането на групата през 1998 г. в Залата на славата на рокендрола, както и на шоуто за наградите „Грами“ и Наградите „Брит“ в Обединеното кралство. Тя решава да не продължи с Флийтуд Мак след 1998 г. и казва, че това е така, защото е развила фобия от летенето.[41]

1999 – 2014 г.: Пауза с Флийтуд Мак и полуоттегляне

[редактиране | редактиране на кода]

След албума на Флийтуд Мак The Dance Макви се завръща в Англия, за да бъде близо до семейството си и остава далеч от публичното пространство до 2000 г., когато изглежда приема почетна докторска степен по музика от Университета в Гринуич.[42] Пет години след напускането на групата тя се развежда за втори път.[43]

В интервю от 2004 г. Макви признава, че вече не слуша много поп музика и вместо това заявява, че предпочита радио Classic FM.[44] Тя се появява като гост музикант в последния студиен албум на Флийтуд Мак Say You Will.[45] През декември 2003 г. тя отива да види последното изпълнение на групата във Великобритания на турнето Say You Will в Лондон, но не се присъединява към бившите си колеги на сцената. През същата година издава третия си солов студиен албум In the Meantime.[46]

Макви е наградена със Златна значка за заслуги на Британската академия на текстописци, композитори и автори на церемония, проведена в лондонския хотел „Савой“ през 2006 г.[47] През същата година сп. „Пейст“ нарича Макви заедно с колегите ѝ от групата Линдзи Бъкингам и Стиви Никс 83-ия най-велик жив автор на песни или екип за писане на песни.[48] Макви не се присъединява към бившите си колеги от групата на последното изпълнение на Флийтуд Мак в Обединеното кралство на турнето Unleashed през ноември 2009 г.[49] По време на обявяването на световното им турне през 2012 г., Стиви Никс омаловажава вероятността Макви някога да се присъедини отново към групата: „Тя отиде в Англия и никога не се е връщала от 1998 г. [...] колкото и да ни се иска да мислим, че тя просто ще промени решението си един ден, не мисля, че ще се случи [. . . ] Обичаме я, така че трябваше да я пуснем."[50]

През октомври 2013 г. е обявено, че Макви записва солов студиен албум за първи път от девет години. Албумът никога не е издаден.[51]

2014 – 2022 г.: Завръщане във Флийтуд Мак и албум с Линдзи Бъкингам

[редактиране | редактиране на кода]
Бъкингам и Макви изпълняват на живо през 2017 г.

През 2013 г. Макви се появява на сцената в Мауи, Хавай, свирейки с Мик Флийтуд Блус Бенд, която включва Мик Флийтуд и бившия китарист на Флийтуд Мак Рик Вито. Това е първата ѝ поява на сцена от 15 години насам.[52] По-късно през септември тя се присъединява към Флийтуд Мак на сцената за първи път от 15 години, за да изсвири Don't Stop на O2 арена в Лондон. Тя свири на два концерта и появата ѝ на сцената е посрещната с бурни аплодисменти.[53][54] На 11 януари 2014 г. Мик Флийтуд обявява по време на концерт в Мауи, че Макви ще се присъедини отново към групата[55] и два дни по-късно това е официален факт.

През август 2016 г. Мик Флийтуд казва, че докато групата има „огромно количество записана музика", на практика нито една от тях не включва Стиви Никс. Линдзи Бъкингам и Макви обаче са допринесли с множество песни за новия проект. Флийтууд казва: „Тя [Макви]... написа доста... Тя и Линдзи вероятно биха могли да имат много силен дуетен албум, ако искат. В интерес на истината се надявам да се стигне до повече от това. Наистина има десетки песни. И наистина са добри. Така че ще видим."[56]

Съвместният студиен албум на Кристин Макви и Линдзи Бъкингам Lindsey Buckingham Christine McVie е издаден на 9 юни 2017 г. и е предшестван от сингъла In My World („В моя свят“). Турне с 38 дати започна на 21 юни 2017 г. и завърши на 16 ноември.[57] От 21 юни до 27 юли 2017 г. дуото участва в 14-дневно турне в Северна Америка. Осем от десетте песни на албума са изсвирени на живо, а останалата част от сет листа се състои от песни на Флийтуд Мак и солови парчета на Бъкингам.[58][59] Соло рок проектът на Джейкъб Дилан на име „Уолфлауърс“ отваря врати за групата в избрани вечери.[60] През юни групата се появи в The Tonight Show на Джими Фалън, за да изпълни първия сингъл от албума, In My World.[61] Някои допълнителни шоута в Северна Америка са добавени по-късно през август, включително едно в Лос Анджелис и друго в Ню Йорк.[62] Друг северноамерикански етап започва през октомври, който вижда добавянето на още 22 концерта.[63]

Флийтуд Мак са хедлайнери на втората вечер на концерта Класик Уест (на 16 юли 2017 г. на стадион „Доджър“ в Лос Анджелис) и втората вечер на концерта Класи Йист (на Сити Филд в Ню Йорк на 30 юли 2017 г.). На 9 април 2018 г. групата обявява, че Майк Кембъл ще се присъедини към групата заедно с Нийл Флин, за да замени водещия китарист Линдзи Бъкингам, който е уволнен.[64]

През 2019 г. Макви участва в 90-минутния документален филм на Би Би Си Fleetwood Mac's Songbird – Christine McVie, режисиран от Мат О'Кейси.[65]

Други сътрудничества

[редактиране | редактиране на кода]

Макви пее с Кристофър Крос в песента Never Stop Believing от неговия студиен албум от 1988 г. Back of My Mind,[66] както и с Боб Уелч в соловата му версия на Sentimental Lady.

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Макви се жени за Джон Макви през 1968 г. и техен кум е Питър Грийн. Вместо меден месец те празнуват в хотел в Бирмингам с Джо Кокър, който случайно е отседнал там,[67] преди да заминат със собствените си групи. Двойката се развежда през 1976 г., но остават приятели и поддържат професионално партньорство.[68] По време на продукцията на албума Rumours Макви има връзка с осветителния инженер на Флийтуд Мак Къри Грант, което вдъхновява песента You Make Loving Fun.[30][69] От 1979 до 1982 г. тя излиза с Денис Уилсън от Бийч Бойс. Макви се жени за португалския кийбордист и текстописец Еди Куинтела на 18 октомври 1986 г. Двамата си сътрудничат по редица песни заедно, включително Little Lies.[70][71] Те се развеждат през 2003 г., а Куинтела умира през 2020 г.[71]

По време на пика на успеха на Флийтуд Мак през 70-те години Макви живее в Лос Анджелис в къща, която преди е била собственост на Джоан Колинс и Елтън Джон.[72] През 1990 г. се мести в Тюдоркото имение в Уикъмбро близо до Кентърбъри в Кент, където се оттегля, след като напуска Флийтуд Мак през 1998 г., и работи върху соловия си материал. Години наред Макви намира вдъхновение в провинциалната обстановка на дома, като не само пише песни там, но и реставрира къщата. Въпреки това, след като се присъединява отново към Флийтуд Мак през 2014 г., Макви започва да прекарва повече време в Лондон и пуска къщата на пазара през 2015 г.[73][74]

В свое интервю от юни 2022 г. Кристин Макви казва, че шампанското и кокаинът са ѝ помогнали да се представя по-добре на сцената.[75] През 2004 г. тя казва, че е спряла дрогата преди 20 г., както и алкохола, и се опитва да спре тотюнопушенето.[76]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

След кратко боледуване Макви умира в болница на 30 ноември 2022 г. на 79-годишна възраст.[77] Смъртта ѝ е съобщена от семейството ѝ чрез социалните мрежи. Флийтуд Мак казват в изявление след смъртта ѝ, че тя е „най-добрият музикант, който някой може да има в групата си и най-добрият приятел, който всеки може да има в живота си“. Друг член на групата – Стиви Никс нарича Макви нейната „най-добра приятелка в целия свят“ в изявление след смъртта ѝ.[78]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ew.com
  2. ↑ Discogs. Посетен на 1 декември 2022 г.
  3. ↑ Allmusic. Посетен на 1 декември 2022 г.
  4. ↑ Leggett, Steve. Christine McVie: Biography // AllMusic. Посетен на 23 February 2014.
  5. ↑ Fleetwood Mac: Greatest Hits // AllMusic. Посетен на 31 December 2017. (на американски английски)
  6. ↑ Fleetwood Mac | Rock & Roll Hall of Fame // www.rockhall.com. Посетен на 1 December 2022.
  7. ↑ History: 1998 Brit Awards // BRIT Awards. Архивиран от оригинала на 2019-02-13. Посетен на 1 December 2022. (на английски)
  8. ↑ Pareles, Jon. A Band Member Returns to the Fold // The New York Times. 7 October 2014. Архивиран от оригинала на 15 October 2014. Посетен на 5 April 2015.
  9. ↑ BASCA // Посетен на 4 December 2020.
  10. ↑ Pakinkis, Mike. Ivor Novello Awards 2014: All the winners // Music Week. Посетен на 5 November 2014.
  11. ↑ The Americana Music Association UK – UK Americana Awards 2021 // theamauk.org. Архивиран от оригинала на 2023-03-30. Посетен на 6 February 2022.
  12. ↑ Christine McVie // GRAMMYs. The Recording Academy. Посетен на 18 February 2021.
  13. ↑ Betts, Graham. Motown Encyclopedia. AC Publishing, 2014. ISBN 9781311441546. с. 380.
  14. ↑ Unterberger 2017, с. 61.
  15. ↑ Doerschuk, Bob. Christine McVie // Contemporary Keyboard. October 1980. Архивиран от оригинала на 12 March 2016. Посетен на 17 August 2011.
  16. ↑ а б Richards, Andy. Rumour: Christine McVie to play with Fleetwood Mac in Birmingham // Birmingham Mail. 29 September 2013. Архивиран от оригинала на 26 December 2014. Посетен на 5 April 2015.
  17. ↑ Christine McVie: Life After Fleetwood Mac // Sunday Express. 27 June 2004. Архивиран от оригинала на 29 September 2011.
  18. ↑ BBC Radio 4 – Desert Island Discs, Christine McVie // BBC. Посетен на 1 December 2022. (на британски английски)
  19. ↑ What happened to previous 'at risk of ruin' sites? // BBC News. 18 September 2019. Посетен на 6 February 2022.
  20. ↑ а б в Disc Magazine (11/08–15/1969), Who's Perfect? // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 2007-02-12. Посетен на 27 September 2014.
  21. ↑ Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 47
  22. ↑ Clarke, Steve, Fleetwood Mac, Proteus Books, 1984, p. 48
  23. ↑ Christine McVie: The songbird behind some of Fleetwood Mac's greatest hits // BBC News. 30 November 2022. Посетен на 1 December 2022.
  24. ↑ Mike Vernon's CD Booklet, Fleetwood Mac: The Complete Blue Horizon Sessions 1967–1969, Chapter 2
  25. ↑ а б Swanson, Dave. 45 Years Ago: Fleetwood Mac Play 'Future Games' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 5 September 2016.
  26. ↑ а б в г д е Mick Fleetwood with Stephen Davis. My Life and Adventures with Fleetwood Mac. Sidgewick & Jackson, London, 1990.
  27. ↑ Unterberger 2017, с. 60 – 61.
  28. ↑ Goldmine Magazine 1992 interview // Bla.fleetwoodmac.net. Архивиран от оригинала на 12 April 2015. Посетен на 5 April 2015.
  29. ↑ Fleetwood Mac, by Steve Clarke, Proteus Books, 1984, p. 92.
  30. ↑ а б Furman, Leah. Rumours Exposed: The Unauthorized Biography of Fleetwood Mac. New York, Kensington, 2003. ISBN 9780806524726. с. 105–106, 133–34.
  31. ↑ Unterberger 2017, с. 110.
  32. ↑ Unterberger 2017, с. 103.
  33. ↑ Fleetwood, Mick, Davis, Stephen. My Life and Adventures in Fleetwood Mac. New York, Avon Books, 1991.
  34. ↑ "Love In Store"/"Can't Go Back" single page at FleetwoodMac.net Discography // Discog.fleetwoodmac.net. Посетен на 27 September 2014.
  35. ↑ Roberts, David. British Hit Singles & Albums. London, Guinness World Records Limited, 2006.
  36. ↑ Recording Industry Association of America sales figures. Certified 'Gold' on 19 July 1990.
  37. ↑ Unterberger 2017, с. 160.
  38. ↑ Official Albums Chart Top 75 | Official Charts Company // Official Charts.
  39. ↑ Award
  40. ↑ Giles, Jeff. How Fleetwood Mac Moved On Without Lindsey Buckingham For 'Behind the Mask' Read More: How Fleetwood Mac Moved On Without Lindsey Buckingham For 'Behind the Mask' // Ultimate Classic Rock. Посетен на 30 September 2016.
  41. ↑ а б Mick Fleetwood autobiography, "Play On", 2014
  42. ↑ Fleetwood Mac Star, Christine McVie, Awarded Honorary Degree At Rochester Cathedral // The University of Greenwich. Посетен на 27 September 2014. (на британски английски)
  43. ↑ Inside the crazily incestuous affairs that nearly destroyed Fleetwood Mac. // Mamamia. Посетен на 18 December 2019. (на австралийски английски)
  44. ↑ Hodgkinson, Will. Surviving the Fleetwoods // The Guardian. London, 18 June 2004. Архивиран от оригинала на 5 December 2013. Посетен на 30 April 2010.
  45. ↑ Who was the 'True' lead singer for Fleetwood Mac? // WLAV-FM. Архивиран от оригинала на 2022-08-14. Посетен на 2022-12-28.
  46. ↑ Unterberger 2017, с. 173.
  47. ↑ Christine McVie Honored With Gold Badge Award // BMI. Посетен на 27 September 2014.
  48. ↑ Paste's 100 Best Living Songwriters: The List // Paste. Посетен на 27 September 2014.
  49. ↑ Hunter-Tilney, Ludovic. Fleetwood Mac, Wembley Arena, London // Financial Times. 3 November 2009. Архивиран от оригинала на 10 December 2022. Посетен на 18 December 2019.
  50. ↑ Harp, Justin. Christine McVie will never rejoin Fleetwood Mac // Digital Spy. Посетен на 27 September 2014.
  51. ↑ Former Fleetwood Mac band member Christine McVie working on new solo album marking a return to her '70s sound // Fleetwood Mac News. Посетен на 5 September 2016.
  52. ↑ Tait, Adam. Christine McVie joins Mick Fleetwood and Steven Tyler on stage // Gigwise. Посетен на 27 September 2014. (на британски английски)
  53. ↑ Christine McVie to rejoin Fleetwood Mac on stage // BBC News. 13 September 2013. Архивиран от оригинала на 16 September 2013. Посетен на 17 September 2013.
  54. ↑ Jonze, Tim. Christine McVie: I Want To Rejoin Fleetwood Mac // The Guardian. London, 22 November 2013. Архивиран от оригинала на 23 November 2013. Посетен на 23 November 2013.
  55. ↑ Brown, August. Christine McVie rejoins Fleetwood Mac // Chicago Tribune. Посетен на 15 April 2014. (на американски английски)
  56. ↑ DeRiso, Nick. Fleetwood Mac's New Album Is Apparently Being Held Up by Stevie Nicks // Ultimate Classic Rock. Посетен на 5 September 2016.
  57. ↑ Mick Fleetwood: Stevie Nicks Wants To Go Deep On Next Fleetwood Mac Tour // 94.7 WLS. Архивиран от оригинала на 2017-08-31. Посетен на 31 August 2017.
  58. ↑ Giles, Jeff. Lindsey Buckingham and Christine McVie Begin 2017 Tour: Set List and Videos // Ultimate Classic Rock. Посетен на 20 July 2017.
  59. ↑ Lifton, Dave. Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce First Concert Together // Ultimate Classic Rock. Посетен на 1 April 2017.
  60. ↑ Eisinger, Dale. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce Album Release Date, Tour // Spin. Посетен на 22 April 2017.
  61. ↑ Robbins, Caryn. VIDEO: Lindsey Buckingham and Christine McVie Perform 'In My World' on TONIGHT // BroadwayWorld. Посетен на 12 June 2017. (на американски английски)
  62. ↑ Lindsey Buckingham and Christine McVie Announce Los Angeles & New York City Shows // Lindsey Buckingham Christine McVie. Посетен на 1 August 2017.
  63. ↑ Varga, George. Fleetwood Mac's Lindsey Buckingham and Christine McVie add 22 shows to tour // The San Diego Union-Tribune. Посетен на 10 August 2017. (на американски английски)
  64. ↑ Aswad, Jem. Fleetwood Mac to Tour With Neil Finn, Mike Campbell as Lindsey Buckingham's Replacements // Variety. Посетен на 10 April 2018. (на американски английски)
  65. ↑ Fleetwood Mac's Songbird – Christine McVie // BBC. Посетен на 1 December 2022. (на британски английски)
  66. ↑ http://www.allmusic.com/album/back-of-my-mind-mw0000200012 "Back of My Mind - Christopher Cross"
  67. ↑ Simpson, Dave. Fleetwood Mac's Christine McVie: 'Cocaine and champagne made me perform better' // The Guardian. Посетен на 9 June 2022. (на британски английски)
  68. ↑ Adelson, Martin E. Christine McVie // Fleetwood Mac. Посетен на 5 September 2016.
  69. ↑ Caillat, Ken, Stiefel, Steve. Making Rumours: The Inside Story of the Classic Fleetwood Mac Album. John Wiley & Sons, 5 March 2012. ISBN 9781118282366. с. xiv, 74. Посетен на 19 March 2013.
  70. ↑ 99.1 PLR | Connecticut's #1 Rock Station // WPLR. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 5 September 2016.
  71. ↑ а б Eddy Quintela, second husband to Christine McVie has passed away // Fleetwood Mac News. Посетен на 16 November 2021.
  72. ↑ The Home of Former Fleetwood Mac Singer Christine McVie Is For Sale // Fleetwood Mac News. Посетен на 28 September 2020.
  73. ↑ Warren, Gerry. Fleetwood Mac's Christine McVie puts her country pile near Canterbury up for sale for £3.5 million // KentLive. Посетен на 21 September 2020. (на британски английски)
  74. ↑ Alexander, Ella. Christine McVie: inside the world of Fleetwood Mac, then and now // Harpers Bazaar. Посетен на 28 September 2020. (на британски английски)
  75. ↑ Fleetwood Mac’s Christine McVie: ‘Cocaine and champagne made me perform better’ // The Guardian. 9 юни 2022. Посетен на 28 дек. 2022.
  76. ↑ Christine McVie ‘Almost Had a Heart Attack’ After This ‘Excessive’ Behavior // Посетен на 28 дек. 2022.
  77. ↑ Christine McVie, Fleetwood Mac singer-songwriter, dies aged 79 // BBC News. Посетен на 30 November 2022. (на британски английски)
  78. ↑ Bowlby, Katie. Stevie Nicks Shares Emotional Statement About Christine McVie's Death // Yahoo!. Посетен на 1 December 2022.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Christine McVie в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Музика“         Портал „Музика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кристин_Макви&oldid=12411977“.