Кридънс Клиъруотър Ривайвал
Кридънс Клиъруотър Ривайвал | |
Кридънс Клиъруотър Ривайвал през 1968 г. | |
Информация | |
---|---|
От | Ел Серито, САЩ |
Създаване | Ел Серито, Калифорния, САЩ |
Стил | садърн рок, рок енд рол, блус рок |
Активност | 1967 – 1972 |
Музикален издател | Фентъзи Рекърдс |
Уебсайт | creedence-online.net |
Бивши членове | Дъг Клифърд Джон Фогърти Том Фогърти Стю Кук |
Кридънс Клиъруотър Ривайвал в Общомедия |
„Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ (на английски: Creedence Clearwater Revival) е американска рок група, която достига голяма популярност по време на своето съществуване през 1967 – 1972 година. Основана е в Ел Серито край Сан Франсиско от Джон Фогърти (вокали, китара), Том Фогърти (китара), Стю Кук (бас китара) и Дъг Клифърд (ударни), които работят заедно още от 1959 година, първо под името „Блу Велветс“, а след това като „Голиуогс“.[1] Музикалният им стил включва рутс рок,[2] суамп рок[3] и блус рок.[4] Въпреки произхода си от Района на заливана Сан Франциско, те свирят садърн рок с текстове за баю, сомове, река Мисисипи и други популярни символи на Южните щати, както и на актуални политически и обществени теми като противопоставянето на Виетнамската война.[5] Групата участва в известния фестивал „Удсток“ през 1969 година.
Групата се разпада в края на 1972 г. след четири години на големи успехи в класациите. Том Фогърти напуска официално още предишната година, а Джон е в конфликт с останалите членове по въпроси на търговския и артистичен контрол, които впоследствие довеждат до съдебни дела между бившите участници в групата. Продължителните спорове на Фогърти със звукозаписната компания „Фентъзи Рекърдс“ и нейния собственик Сол Зенц също водят до дълги съдебни процеси. Джон Фогърти дори отказва да свири с другите двама живи членове на групата при нейното включване в Залата на славата на рокендрола през 1993 година.[6][7]
Десетилетия след разпадането на групата музиката на „Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ пръдължава да се излъчва редовно по американските радиостанции,[8] а продадените им албуми са 26 милиона само в Съединените щати.[9] Списание „Ролинг Стоун“ ги поставя на 82-ро място в своята класация на стоте най-добри изпълнители.[10]
История
[редактиране | редактиране на кода]„Блу Велветс“ и „Голиуогс“
[редактиране | редактиране на кода]Джон Фогърти, Дъг Клифърд и Стю Кук се запознават в основното училище „Портола“ в Ел Серито. Под името „Блу Велветс“ тримата започват да свирят инструментали и популярни песни,[11] както и да акомпанират на по-големия брат на Фогърти Том при концертни изпълнения и студийни записи. Не след дълго Том се присъединява към групата и през 1964 година те сключват договор с „Фентъзи Рекърдс“, независим джаз лейбъл от Сан Франсиско, който е издал националния хит „Cast Your Fate To The Wind“ на джаз пианиста Винс Гаралди.[12] Съсобственикът на „Фентъзи Рекърдс“ преименува на групата на „Голиуогс“ по името на детски литературен герой.
По това време функциите и инструментите на членовете на групата се променят често. Стю Кук преминава от пиано на бас китара, а Том Фогърти – от водещи вокали на ритъм китара, а Джон Фогърти става водещият вокалист и основен автор на песни на групата. По думите на Том Фогърти: „Аз можех да пея, но Джон имаше саунд!“.[13]
През 1966 година Джон Фогърти и Дъг Клифърд отиват на военна служба в резервни части – Фогърти в сухопътните сили, а Клифърд в бреговата охрана. След това Фогърти постепенно поема ръководството на групата като водещ вокалист и мултиинструменталист, свирещ на клавишни, хармоника и саксофон в допълнение на водещата китара. Към 1967 година той вече и продуцира записите на групата.
Първи успехи
[редактиране | редактиране на кода]През 1967 година Сол Зенц купува „Фентъзи Рекърдс“ и предлага на групата да запише пълен албум. Участниците от самото начало не харесват името „Голиуогс“ и от януари 1968 година отново се преименуват на „Кридънс Клиъруотър Ривайвал“.[14] Според интервюта с членове на групата двадесет години по-късно, частите на това име идват от три източника – името на приятел на Том Фогърти, Кредънс Нюбол, чието име те изменят в съзвучие с думата creed („вяра“); телевизионна реклама на пивоварна, споменаваща clear water („бистра вода“); и намерението им да възстановят групата (revival означава „възобновяване“). Други отхвърлени варианти за име са „Мъди Рабит“, „Госамър Уъмп“ и „Кридънс Нюбол енд дъ Ръби“. Стю Кук описва новото име като „по-причудливо от „Бъфало Спрингфийлд“ или „Джеферсън Еърплейн“.[15]
Върхов период
[редактиране | редактиране на кода]Вътрешни разногласия
[редактиране | редактиране на кода]Упадък и разпадане
[редактиране | редактиране на кода]Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- „Creedence Clearwater Revival“ (1968)
- „Bayou Country“ (1969)
- „Green River“ (1969)
- „Willy and the Poor Boys“ (1969)
- „Cosmo's Factory“ (1970)
- „Pendulum“ (1970)
- „Mardi Gras“ (1972)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Cavanagh 2014.
- ↑ Unterberger 2018.
- ↑ Kitts 2012, с. 3.
- ↑ King 2011, с. 52.
- ↑ snopes.com 2014.
- ↑ Rockhall.com 2010.
- ↑ rollingstone.com 2015.
- ↑ Smedley 2008.
- ↑ RIAA 2010.
- ↑ rollingstone.com 2011.
- ↑ Fong-Torres 1969, с. 9.
- ↑ Crawdaddy.wolfgangsvault.com 2008.
- ↑ Sullivan 2010.
- ↑ Gilliland 2022.
- ↑ Bordowitz 2007, с. 64.
- Цитирани източници
- Bordowitz, Hank. Bad Moon Rising: The Unauthorized History of Creedence Clearwater Revival. Chicago, Illinois, Chicago Review Press, 2007. ISBN 9781556526619. (на английски)
- Cavanagh, David. Creedence Clearwater Revival – the full story, by John Fogerty, Stu Cook and Doug Clifford // Uncut. 18 юли 2014. Посетен на 27 март 2018. (на английски)
- Fantasy Studios: Alive and Well in Berkeley // Crawdaddy.wolfgangsvault.com, August 6, 2008. Архивиран от оригинала на 2009-10-09. Посетен на 2010-03-02. (на английски)
- Fong-Torres, Ben. Creedence C'water At the Hop. Rolling Stone, April 5, 1969. p. 9. (на английски)
- Gilliland, John. Show 54 – Hail, Hail, Rock 'N' Roll: Getting back to rock's funky, essential essence. [Part 3] (audio) // Pop Chronicles. University of North Texas Libraries, 2022. Посетен на 2022-01-08. (на английски)
- King, Stephen A. I’m Feeling the Blues Right Now: Blues Tourism in the Mississippi Delta. University Press of Mississippi, 1 юни 2011. ISBN 978-1-61703-011-6. (на английски)
- Kitts, Thomas M. Finding Fogerty: Interdisciplinary Readings of John Fogerty and Creedence Clearwater Revival. Rowman & Littlefield, 2012. ISBN 978-0-7391-7485-2. (на английски)
- Gold & Platinum – March 01, 2010 // RIAA, 2010. Архивиран от оригинала на 1 юли 2007. Посетен на 2 март 2010. (на английски)
- Creedence Clearwater Revival // Rockhall.com, 2011. Посетен на 2 март 2010. (на английски)
- 100 Greatest Artists: Creedence Clearwater Revival // rollingstone.com. rollingstone.com. Архивиран от оригинала на 16 октомври 2011. Посетен на 4 ноември 2011. (на английски)
- John Fogerty Explains Creedence Clearwater Revival’s Hall of Fame Meltdown // rollingstone.com. rollingstone.com, 2015. Посетен на 23 октомври 2018. (на английски)
- Smedley, Arian. 'Oldies' radio bracket expands one decade // Chicago Tribune. 27 февруари 2008. Архивиран от оригинала на 11 декември 2008. (на английски)
- Fortunate Son // snopes.com, 14 юли 2014. Посетен на 8 март 2015. (на английски)
- Sullivan, James. John Fogerty Sued for Plagiarizing ... Himself: Twisted Tales // May 14, 2010. Архивиран от оригинала на 2013-06-29. Посетен на 2019-04-26. (на английски)
- Unterberger, Richie. Creedence Clearwater Revival // allmusic.com. AllMusic, 2018. Посетен на 23 октомври 2018. (на английски)
|