Кочмар
Кочмар | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 172 души[1] (15 март 2024 г.) 6,59 души/km² |
Землище | 26,146 km² |
Надм. височина | 218 m |
Пощ. код | 9477 |
Тел. код | 05759 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 39127 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Тервел Симеон Симеонов (ГЕРБ; 2019) |
Кочмар е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Кочмар се намира в Община Тервел, северозападно от гр. Добрич.
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път името на селото се споменава в една Османска демографска записка от 1530 година където е отбелязано като "Karye-i Timuroğlu-Hācī-kuyusu nām-ı diğer Koçmar" [2]. Предполага се, че е първите заселници са турци /черкези/. Легендата за името му гласи, че първият владетел /бей/ се казвал Кочубей и от там е останало наименованието Кочмар. От 1924 до 1940 г. по-голяма част от населението са румънци и турци. Първото основано селище е в местността Бекилер – северно от сегашното местонахождение. Има запазена чешма, която е построена през 1842 г., запазени са и две къщи по македонски модел. В центъра на селото, по предполагаеми данни от 1845 г., е построена джамията, с площ от 160 кв. м, която по-късно е съборена.
В хода на Първата световна война на 03.09.1916 г. тук в Битката при Карапелит Кочмар българската войска нанася тежко поражение на румънската армия в анексирана Добруджа. Войните, които се водени от „Белия ескадрон“ /кавалерията/, са вдъхновили Йордан Йовков, който е бил в състава на българските войски като кореспондент, да напише разказа „Триумф“.[3].
През 1931 г. е започнато строителството на църковен храм, по-късно храмът е съборен и са застроени къщи. През 1940 г., по Крайовската спогодба от Северна Добруджа са изселени българи в село Кочмар, които са наброявали над 950 жители. Когато са дошли от Румъния, тук са заварили училище, за което се предполага се, че е построено около 1925-1930 година. Първоначално е било с 4 стаи, а по-късно са пристроени още 3. Първите учители в селото са Петкана и Петър Мирчеви. Учителствували са около 10 години, след което се преместват в Тервел.
Във Втората световна война от с. Кочмар са участвали над 25 войници – доброволци, от които са живи само двама -Димитър Димитров Котленски и Димитър Митишев(1920-2013). В чест на загиналите фронтоваци в селото има построен паметник с плоча, на която са написани имената им: Гочо Ангелов Гочев, Петър Гинков Господинов и Михаил Георгиев Петков и Иван Василев Миланов.
На общоселско събрание се взема решение в с. Кочмар да се построи читалище на доброволни начала, всеки жител от селото полага по 50 трудодни за построяването на сградата. То е завършено през 1955 Село Кочмар е електрифицирано през 1956 г., водоснабдено през 1960-1961 г.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 267 | 100,00 |
Българи | 263 | 98,50 |
Турци | 0 | 0,00 |
Цигани | 0 | 0,00 |
Други | 4 | 1,49 |
Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
Неотговорили | 0 | 0,00 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението в селото изповядва християнството.
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В читалището има библиотека, фолклорна певческа група, групи за обичаи и за коледарски песни. Фолклорните състави участваха три пъти в Националния събор в гр.Копривщица. През лятото, под ръководството на Ина Димитрова, децата от селото сформират танцова група и изнасят концерти – за радост на своите баби и дядовци. М.г. групата за коледарски песни спечели първа награда на Общинския конкурс за Коледарски групи, организиран от Община Тервел.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година на 3 март хората се събират, за да почетат паметта на загиналите.
Сред най-веселите празници в селото е 1 май, когато е селският сбор.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Съвременните проблеми на с. Кочмар са сходни с тези на малките селища, заради рязкото намаляване на населението. Причините са ниската раждаемост – за 2004 г. е родено само едно дете, и застаряване на населението. Има около 15 по-млади семейства, които са на възраст около 40 години. Безработицата е голяма и това е предпоставка за изселването на младите хора в по-големите градове. От 2001 г. е закрита и земеделската кооперация „Добруджа-92“, с което намаляват още повече работните места. Друг проблем е водоснабдяването на една част от селото. Нужно е да се реконструира и инфраструктурата, да се препокрие училищната сграда, да се започне ремонт на две от чешмите.
От периода 2003-2006 г. в с. Кочмар започва обновяване и ремонт на сградния фонд, ремонтирано е читалище „Христо Ботев“, обновена е фасадата на кметството и алеите пред него, построен е кът за отдих и е възстановен кладенецът в центъра на селото.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ 370 Numaralı Muhāsebe-i Vilāyet-i Rūm-ili Defteri (937/1530) ст.85 // Агенция Държавни Архиви - Р.Турция. (на турски)
- ↑ chitanka.info
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
|