Направо към съдържанието

Кострошевци

Кострошевци
Кострошевци/Kostroševci
„Свети Никола“
42.7522° с. ш. 22.45° и. д.
Кострошевци
Страна Сърбия
ОкръгПчински окръг
ОбщинаСурдулица
Надм. височина995 m
Население55 души (2011)
Демонимкострошевчани
Телефонен код017
Кострошевци в Общомедия

Кострошевци е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.

В стари документи селото е записвано като: Kостуршовица в 1451 г.;[1] Kострошовча в 1576 г.;[2] Kострошовци в 1878 г.[3][4]

В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година са отбелязани 61 домакинства в Кострешовче, част от войнушкия джемаат на Радосав, син на Дойчо от къщото село. Освен жители на Кострошевци в този джемаат влизат жители на още 11 села от каза Изнебол с общо 287 домакинства. Войнуците обслужват султанските конюшни.[5]

Иконостасът на храма „Свети Никола“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[6]

През учебната 1996-1997 година в основното училище в селото се обучава един ученик.[7]

  • 1948- 745 жители
  • 1953- 778 жители
  • 1961- 668 жители
  • 1971- 500 жители
  • 1981- 243 жители
  • 1991- 122 жители
  • 2002- 81 жители
  • 2011- 55 жители

(2002)

Родени в Кострошевци
  • Анани Сотиров Митов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[8]
  • Виден Георев – български революционер
  1. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
  2. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  3. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  4. Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от Югозападна България, С. 2002 г.
  5. Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 160-161.
  6. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
  7. В. Б. Ученик и учител – цяло училище // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1628, 14 март 1997, с. 7.
  8. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 4