Кострошевци
| Кострошевци Кострошевци/Kostroševci | |
 | |
  Кострошевци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Сурдулица |
| Надм. височина | 995 m |
| Население | 55 души (2011) |
| Демоним | кострошевчани |
| Телефонен код | 017 |
| Кострошевци в Общомедия | |
Кострошевци е село в Западните покрайнини, община Сурдулица, Пчински окръг, Сърбия.
История
[редактиране | редактиране на кода]В стари документи селото е записвано като: Kостуршовица в 1451 г.;[1] Kострошовча в 1576 г.;[2] Kострошовци в 1878 г.[3][4]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година са отбелязани 61 домакинства в Кострешовче, част от войнушкия джемаат на Радосав, син на Дойчо от къщото село. Освен жители на Кострошевци в този джемаат влизат жители на още 11 села от каза Изнебол с общо 287 домакинства. Войнуците обслужват султанските конюшни.[5]
Иконостасът на храма „Свети Никола“ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.[6]
През учебната 1996-1997 година в основното училище в селото се обучава един ученик.[7]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948- 745 жители
- 1953- 778 жители
- 1961- 668 жители
- 1971- 500 жители
- 1981- 243 жители
- 1991- 122 жители
- 2002- 81 жители
- 2011- 55 жители
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода](2002)
- 73 (90,12%) – българи
- 4 (4,93%) – сърби
- 2 (2,46%) – югославяни
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Кострошевци
Анани Сотиров Митов, български военен деец, старши подофицер, загинал през Първата световна война[8]- Виден Георев – български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.363
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Чолева-Димитрова, Анна, Селищни имена от Югозападна България, С. 2002 г.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 160-161.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 250.
- ↑ В. Б. Ученик и учител – цяло училище // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1628, 14 март 1997, с. 7.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 290, л. 4
| |||||||||
