Направо към съдържанието

Коста Лапев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Коста Лапев
български революционер
Роден
1870 г.
Починал
12 август 1903 г. (33 г.)
Семейство
СъпругаПараскева Костова

Коста (Косту[1]) Бояджиев Лапев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Коста Лапев е роден в 1870 година в град Крушево,[3] тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Присъединява се към ВМОРО и къщата му е превърната в арсенал на Организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[4] Лапев заедно с Миту Тръпчев, Ставре Трайков и Тимьо Кондраков са изпратени с тенекии с газ и спирт в местността Куличе при отредите на Андрей Докурчев и Иван Наумов – Алябака.[1] Заедно с отряда на Докурчев Лапев участва в нападението на Крушево и завземането на хюкюмата, беледието, пощата, таксидарския офис.[5][4] По-късно се присъединява към отряда на Тодор Христов – Офицерчето и загива в битката на Слива на 12 август 1903 година.[4]

На 22 април 1943 година, вдовицата му Параскева Костова, жителка на Крушево, подава молба за българска народна пенсия,[2] която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[4]

  1. а б Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 37.
  2. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 331.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 359-360.
  4. а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 332.
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 29.