Коста Вангелов
| Коста Вангелов | |
| български художник | |
 | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 1932 г.
|
| Националност |  България |
| Коста Вангелов в Общомедия | |
Константин (Костадин, Коста) Иванов Вангелов е сред последните професионални български зографи, а също така един от първите български нерелигиозни художници.[1] Вангелов се занимава и с фотография.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Коста Вангелов е роден в Щип в 1875 година като четвърти син в семейството на Иван и Мария Вангелови. Дядо му Вангел е преселник от Западна Македония.[3] Учи при Димитър Папрадишки, който живее през 90-те години в Щип.[1]
В 1900 година се заселва в град Рума, Войводина, където остава до 1913 година и работи като зограф.[3]
В 1914 година се връща в Щип и изписва Иисус Христос Велик Архиерей на платно за църквата „Свети Никола“.[3] На Коста Вангелов е и фрескоживописът, както и дърворезбата с богато украсения балдахин в олтарната част и владишкия трон в кораба на църквата.[4] Автор е на една икона на Света Богородица с акатист в „Успение Богородично“ в Щип[1] от 1918 година.[2] И в двете щипски произведения е видно влиянието на войводинската школа.[3]
Автор е на иконостасните икони в „Свети Георги“ в Кочани,[1][3] както и на иконостаса за средновековната църква „Свети Стефан“ в Конче.[3] Негови са иконите и живописта на църквата „Света Петка“ в Судик.[5]
По-късно работи самостоятелно в Австрия.[1]
- Икони от „Свети Георги“ в Кочани, 1921
-
„Свети Георги“, дърво, масло на платно, 40 х 29,8 х 1,7 cm
Описание„ Престолна икона в класицистичен стил под прякото влияние на войводинската живопис. “ -
„Свети Георги“, дърво, масло на платно, 139 х 58 х 2,4 cm -
„Свети Георги“, 1921, дърво, масло, 25 х 17,9 х 2,5 cm
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Писмо от свещеник Методи Гогов (по-късно Михаил, архиепископ Охридски и Македонски) до изкуствоведа Асен Василиев с кратък животопис на зографа Константин Иванов Вангелов, Щип, 1942 година
- Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. (на македонска литературна норма)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 208.
- ↑ а б Балабанов, Балабанов. Творците и бранителите на „Штипското сонце“ // Утрински весник. 31 март 2011. Архивиран от оригинала на 2016-03-11. Посетен на 28 април 2015.
- ↑ а б в г д е Ајтовска, Љубинка, Илинка Атанасова. Црквата Свети великомаченик Георгиј – еден век постоење. Кочани, Општина Кочани, 2017. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Храм Свети Николај – Штип // Официална уеб страница на Брегалнишка епархия. Архивиран от оригинала на 2014-02-21. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Горно-балванска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 13 февруари 2016.
