Константин I Костурски
Константин Κωνσταντίνος | |
православен духовник |
Константин (на гръцки: Κωνσταντίνος) е православен духовник, костурски епископ на Охридската архиепископия от XIII век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин е известен от едно недатирано писмо до него на навпактския митрополит Йоан Апокавк.[1] Апокавк е в приятелски отношения с Константин Костурски и го моли да поддържат старото си приятелство.[2] Константин е наречен „прототрон на Българския синод“ (πρωτόθρονος τῆς κατά Βουλγαρίας συνόδου).[1]
Според Екатерини Георгиаду писмото датира вероятно след 1220 година.[1] Иван Снегаров пише, че тъй като Апокавк се оплаква, че страдал от различни болести и злополуки, той трябва да е бил вече в преклонна възраст. В началото на писмото си той се оплаква от своя „архонт“,[2] тоест солунския деспот Мануил Комнин. Така Снегаров заключва, че писмото е написано след пристигането на патриаршеския екзарх Христофор Анкарски в деспотството и преди Апокавк да приема схима, тоест Константин Костурски е действал около 1232 година. Апокавк напомня на Константина за времето, в което, „стъпвайки по мраморния патриаршески под в седмичните периоди“, е подържал с него сърдечни приятелски отношения. От това става ясно е, че Константин до падането на Константинопол в ръцете на кръстоносците в 1204 година, е бил дякон на Константинополската патриаршия. Според Снегаров той ще е да бил сред тези клирици, които успяват да избягат в Епирското деспотство.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Γεωργιάδου, Αικατερίνη Ν. Μητροπολίτες Καστοριάς (1836 – 1958). Με βάση τα υπομνήματα εκλογές τους. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2009. σ. 34. Посетен на 18 септември 2014.
- ↑ а б в Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 218.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 219.
? | → | костурски епископ (1232) |
→ | ? |