Коста Терзиев
| Коста Терзиев | |
| български общественик | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Д-р Константин (Костадин, Коста) Христов Терзиев е български общественик от Македония, деец на Македонската федеративна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Коста Терзиев е роден 1872 година[1] в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] След освобождението на града през Балканската война участва в администрирането му като секретар на Димитър Попангелов[3]. След края на Първата световна война се включва в лявото крило на македонската емиграция в България и участва във формирането на Македонската федеративна организация. През 1923 година заедно с д-р Филип Атанасов, Кочо Хаджириндов, Славе Иванов се установява във Виена и започва да издава вестник „Македонско съзнание“. Групата на Терзиев, Хаджириндов и Миладинов се свързва с Жика Лазич и с подкрепата на сръбската държава продължава издаването на вестник „Македонско съзнание“. Терзиев става близък сътрудник на югославския външен министър Момчило Нинчич.[4][5]
След създаването на Социалистическа република Македония в края на Втората световна война Коста Терзиев участва активно в политическите процеси в Скопие. Заедно с Васил Иванов, Коста Тренчев, Димитър Пеев, Георги Гоцев, Кирил Сивески и свещеник Никола Попов изпращат меморандум до Великите сили, в който се обявяват против политическия терор извършван от Лазар Колишевски, Светозар Вукманович – Темпо и Александър Ранкович[6]. През 1947 година е заведен съдебен процес срещу тях и всички те са осъдени на смърт. Под натиска на ООН наказанията са отменени с изключение на присъдата на Коста Терзиев, който е разстрелян на 15 април същата година[7].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 472.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
- ↑ Мићић, Срђан. Протогеровисти ВМРО у Југословенској служби 1930–1935. године, Војноисторијски гласник, бр. 2/2018, с. 74, бел. 11
- ↑ През 1929 година, в брошурата „Родоотстъпници“, Ванчо Михайлов публикува списък на сръбски и болшевишки агенти в България[неработеща препратка], www.extremecentrepoint.com, посетен на 12.04.2013 г.
- ↑ Гоцев, Димитър. НОВАТА НАЦИОНАЛНО-ОСВОБОДИТЕЛНА БОРБА ВЪВ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ 1944-1991 г., Македонски научен институт, София, 1998
- ↑ Хронология от сайта Архивите говорят Архив на оригинала от 2015-06-27 в Wayback Machine., www.archivesforbalkans.bg, посетен на 12.04.2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- "Обраќање на проф. д-р Константин Терзиев испратено од Виена на 5 септември 1922 година до председателот на ЧСР проф. д-р Т. Г. Масарик", публикувано в „Чехословачки дипломатски документи за Македониjа 1919 – 1933, кн. 1“, Скопие, 2006 година
- „Дедо поп Ангел. Спомени“, публикувано във в-к „Воля“, София, 23 април 1915 година
