Константин Диоген
| Константин Диоген Κωνσταντῖνος Διογένης | |
| византийски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1032 г.
|
| Религия | Православна църква |
| Награди | стратег |
| Военна служба | |
| Звание | стратег |
| Семейство | |
| Деца | Роман IV Диоген |
Константин Диоген (на средногръцки: Κωνσταντῖνος Διογένης) е византийски пълководец от първата половина на XI век, участвал в завладяването на България. Баща на император Роман IV Диоген.[1]
Константин Диоген произхожда от знатен род от Кападокия.[1] Назначен е за стратег на Солун след гибелта на Теофилакт Вотаниат (1014). Взема участие в обсадата на Мъглен (1015) и във военните операции на император Василий II срещу българите през 1017 г. В битката при Сетина през есента на същата година нанася поражение на цар Иван Владислав. В края на 1018 г. – след падането на голяма част от България под византийска власт – Константин Диоген превзема Сремската област (между Дунав и Сава).[2]
През 1026 г., като дук на тема България, отбива нашествие на печенегите на юг от Дунав.[3] Макар и женен за племенница на император Роман III Аргир[1], през 1029 г. Константин Диоген е заподозрян в заговор. Преместен е на длъжност в Мала Азия, а по-късно принуден да стане монах. Самоубива се, след като повторно е обвинен в съзаклятничество срещу императора от митрополит Теофан I Солунски.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том I (част 2), II (Наука и изкуство, София 1971-1972)
- Kazhdan, Alexander. The Oxford Dictionary of Byzantium. Vol. I. Oxford University Press. Oxford/New York 1991. ISBN 0-19-504652-8
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Kazhdan, т. 1, стр. 627
- ↑ Златарски, т. 1, ч. 2, стр. 708, 726-728, 743
- ↑ а б Златарски, т. 2, стр. 36-37
| Теофилакт Вотаниат | → | дук на Солун (около 1014 – 1018) |
→ | Никифор Кавасила (около 1023) |
