Кондариотиса
| Кондариотиса Κονταριώτισσα | |
| — село — | |
 Кондариотиса вечер, в дъното Олимп | |
  Кондариотиса  Кондариотиса  Кондариотиса | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Дион-Олимп |
| Географска област | Пиерийска равнина |
| Надм. височина | 60 m |
| Население | 1489 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 601 00 |
| Телефонен код | 23510- 51 |
| Официален сайт | www.dion.gr |
| Кондариотиса в Общомедия | |
Кондариотиса (на гръцки: Κονταριώτισσα, рядко Κουντουριώτισσα, Кундуриотиса) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 60 m надморска височина в Пиерийската равнина на десния бряг на река Мавронери. От град Катерини е отдалечено на 8 km в южна посока.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Името Кондариотиса се споменава за пръв път през Средновековието.
В края на XIX век Кондариотиса е гръцко село в Османската империя. След Балканските войни (1912 - 1913) селото попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 20-те години на XX век в селото са заселени 101 семейства или 399 души гърци бежанци[2] от малоазиатското село Еникьой (Неохори). В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 362 души.[3]
Кондариотиса е самостоятелна община до 1999 година, когато прераства в дем. От 2011 година демът е обединен в дем Дион-Олимп.
Селото има детска градина, училище, кметство и централен площад. Основна забележителност на Кондариотиса е византийската църква „Успение Богородично“. Има също така и нов манастир „Свети Ефрем Сириец“, в който се пази дясната ръка на Свети Ефрем.[4] Селото е разделено на две епархии – на местните с център църквата „Света Параскева“ и на малоазиатските гърци с център църквата „Свети Тома“. В памет на бежанците от Мала Азия на площада до „Свети Тома“ е издигнат паметник. В селото има и старообредническа църква „Свети Безсребреници“. Гробищната църква на малоазиатците е „Свети Атанасий“, а на местните – „Успение Богородично“.
Извън селото са разположени църквите „Света Ирина“ и „Света Варвара“. Местният силогос се казва „Пиерес“, а баскетболният клуб – „Павлос Мелас“.
Жителите на Кондариотиса се занимават предимно със земеделие – произвеждат тютюн, пшеница, картофи.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 388[2] | 447[2] | 888[2] | 1173[2] | 1301[2] | 1522[2] | 1372[2] | 1390[2] | 1717[2] | 1980 | 1662 | 1489 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кондариотиса
Атанасиос Кулианопулос (Αθανάσιος Κουλιανόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, ръководи селския гръцки комитет и подпомага преминаването на гръцките чети от Лариса към вътрешността на Македония[5]- Василиос Янакос (Βασίλειος Γιαννάκος), гръцки андартски деец, четник[5]
- Василиос Карамистопулос (Βασίλειος Καραμηστόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас[5]
- Димитриос Нациос (Δημήτριος Νάτσιος), гръцки андартски деец от трети клас под командването на Малеас, участва в борбата с румънската пропаганда и в нападението над Апостол Хаджигогу[5]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ι. Φ. Καζταρίδης, Η Μακεδονία κατά την Τουρκοκρατία: Η Πιερία των περιηγητών και των γεωγράφων, εκδόσεις ΜΑΤΙ.
- Ι.Φ. Καζταρίδης, Κατερίνη: από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη, εκδ. ΜΑΤΙ.
- Η Μηλιά στη διαδρομή των αιώνων, πρακτικά Συνεδρίου του Μορφωτικού και Πολιτιστικού Συλλόγου Κάτω Μηλιάς "Οι Λαζαίοι", 7-8 Απριλίου 2001, εκδ. ΜΑΤΙ.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Η ΔΕΞΙΑ ΧΕΙΡΑ ΤΟΥ ΟΣΙΟΥ ΕΦΡΑΙΜ ΤΟΥ ΣΥΡΟΥ // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
- ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)
| |||||||||||||||||||||||||||||
