Кондариотиса

Кондариотиса
Κονταριώτισσα
	Кондариотиса Κονταριώτισσα
— село —
	Кондариотиса вечер, в дъното Олимп
	Кондариотиса Кондариотиса Кондариотиса
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Дион-Олимп
Географска област	Пиерийска равнина
Надм. височина	60 m
Население	1489 души (2021 г.)
Пощенски код	601 00
Телефонен код	23510- 51
Официален сайт	www.dion.gr
	Кондариотиса в Общомедия

Кондариотиса (на гръцки: Κονταριώτισσα, рядко Κουντουριώτισσα, Кундуриотиса) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Дион-Олимп в административна област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 60 m надморска височина в Пиерийската равнина на десния бряг на река Мавронери. От град Катерини е отдалечено на 8 km в южна посока.^[1]

История

Името Кондариотиса се споменава за пръв път през Средновековието.

В края на XIX век Кондариотиса е гръцко село в Османската империя. След Балканските войни (1912 - 1913) селото попада в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 20-те години на XX век в селото са заселени 101 семейства или 399 души гърци бежанци^[2] от малоазиатското село Еникьой (Неохори). В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 101 бежански семейства и 362 души.^[3]

Кондариотиса е самостоятелна община до 1999 година, когато прераства в дем. От 2011 година демът е обединен в дем Дион-Олимп.

Селото има детска градина, училище, кметство и централен площад. Основна забележителност на Кондариотиса е византийската църква „Успение Богородично“. Има също така и нов манастир „Свети Ефрем Сириец“, в който се пази дясната ръка на Свети Ефрем.^[4] Селото е разделено на две епархии – на местните с център църквата „Света Параскева“ и на малоазиатските гърци с център църквата „Свети Тома“. В памет на бежанците от Мала Азия на площада до „Свети Тома“ е издигнат паметник. В селото има и старообредническа църква „Свети Безсребреници“. Гробищната църква на малоазиатците е „Свети Атанасий“, а на местните – „Успение Богородично“.

Извън селото са разположени църквите „Света Ирина“ и „Света Варвара“. Местният силогос се казва „Пиерес“, а баскетболният клуб – „Павлос Мелас“.

Жителите на Кондариотиса се занимават предимно със земеделие – произвеждат тютюн, пшеница, картофи.^[2]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	388^[2]	447^[2]	888^[2]	1173^[2]	1301^[2]	1522^[2]	1372^[2]	1390^[2]	1717^[2]	1980	1662	1489

Личности

Родени в Кондариотиса

Атанасиос Кулианопулос (Αθανάσιος Κουλιανόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, ръководи селския гръцки комитет и подпомага преминаването на гръцките чети от Лариса към вътрешността на Македония^[5]
Василиос Янакос (Βασίλειος Γιαννάκος), гръцки андартски деец, четник^[5]
Василиос Карамистопулос (Βασίλειος Καραμηστόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас^[5]
Димитриос Нациос (Δημήτριος Νάτσιος), гръцки андартски деец от трети клас под командването на Малеас, участва в борбата с румънската пропаганда и в нападението над Апостол Хаджигогу^[5]

Литература

Ι. Φ. Καζταρίδης, Η Μακεδονία κατά την Τουρκοκρατία: Η Πιερία των περιηγητών και των γεωγράφων, εκδόσεις ΜΑΤΙ.
Ι.Φ. Καζταρίδης, Κατερίνη: από τη μικρή κώμη στην πολύτροπη πόλη, εκδ. ΜΑΤΙ.
Η Μηλιά στη διαδρομή των αιώνων, πρακτικά Συνεδρίου του Μορφωτικού και Πολιτιστικού Συλλόγου Κάτω Μηλιάς "Οι Λαζαίοι", 7-8 Απριλίου 2001, εκδ. ΜΑΤΙ.

Бележки

↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Η ΔΕΞΙΑ ΧΕΙΡΑ ΤΟΥ ΟΣΙΟΥ ΕΦΡΑΙΜ ΤΟΥ ΣΥΡΟΥ // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
↑ ^а ^б ^в ^г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)

[Симовски_275-1] Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 275. (на македонска литературна норма)

[Симовски_276-2] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 276. (на македонска литературна норма)

[3] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Greek_Orthodox_Religious_Tourism-4] Η ΔΕΞΙΑ ΧΕΙΡΑ ΤΟΥ ΟΣΙΟΥ ΕΦΡΑΙΜ ΤΟΥ ΣΥΡΟΥ // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.

[manos.133.-5] а ^б ^в ^г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 133. (на гръцки)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]