Направо към съдържанието

Колъм Маккан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колъм Маккан
Колъм Маккан, 2009 г.
Колъм Маккан, 2009 г.
Роден28 февруари 1965 г. (59 г.)
Професияписател, журналист
Националност Ирландия
 САЩ
Активен период1993 -
Жанрдрама, мемоари, документалистика
НаградиКавалер на Френския орден на изкуството (2009)

СъпругаАлисън Хоук (1992 – )
ДецаИзабела, Джон Майкъл, Кристиян
Уебсайтcolummccann.com
Колъм Маккан в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Колъм Маккан (на английски: Colum McCann) е ирландски журналист и писател на произведения в жанра драма, биография и документалистика. Определян е от световните медии за един от най-добрите съвременни ирландски автори.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Колъм Маккан е роден на 28 февруари 1965 г. в Дъблин, Ирландия. Следва журналистика в Дъблински технологичен институт. Едновременно работи като младши кореспондент на „The Irish Press Group“ и има собствена рубрика в „Evening Press“ до 21-годишна възраст. Пише и за „Herald“ и „Connaught Telegraph“.

През 1986 г. се премества в САЩ и работи за кратко в Хианис, Масачузетс. В периода 1986 – 1988 г. кара велосипед из САЩ, изминавайки повече от 12 000 километра. ез 1988 г. се премества в Тексас, където работи като възпитател по програма за непълнолетни престъпници и като управител на апартаменти.

Следва аспирантура в Тексаския университет в Остин и е приет в „Phi Beta Kappa“.

През 1992 г. се жени за Алисън Кристън Хоук. В периода 1993 – 1994 г. живеят в Япония, където той преподава английски език. Там започва да пише разкази. През 1994 г. те се преместват в Ню Йорк. Имат три деца – Изабела, Джон Майкъл и Кристиян.

Първата му книга „Fishing the Sloe-black River“ (Риболов на река Слей-блак) е издадена през 1994 г. През 1996 г. е екранизирана в едноименния късометражен филм с участието на Джон Кавана и Франк Кели.

Първият му роман „Songdogs“ (Кучешки песни) е издаден през 1995 г.

През 2000 г. по негова история е направен филма „Когато падне небето“ с участието на Джоан Алън, Патрик Бергин и Лиъм Кънингам.

През 2009 г. е издаден романа му „Нека големият свят се върти“. Обявен е за книга на годината от Amazon.com, „Observer“, „Financial Times“, и „Гардиън“. Романът е отличен Националната награда за книга на САЩ през 2009 г., както и с Дъблинска литературна награда „Импак“ за 2011 г., отличието Кавалер на Френския орден на изкуството, наградите „Ambassador“ и „Deauville“, и наградата за най-добър чуждестранен роман за 2010 г. в Китай.

Романът му „TransAtlantic“ от 2013 г. също става бестселър и получава няколко международни награди, наградата „Mondello Citta de Palermo“ в Италия.

Сюжетите на творбите му имат международна по обхват и география – темите му варират от бездомни хора в тунелите на метрото в Ню Йорк, през неволите в Северна Ирландия, до последиците от 11 септември, и поетично изследване на живота и културата на ромите в Европа. Произведенията му са преведени на над 40 езика по света.

Той е преподавател по творческо писане в програмата за специалността магистър по изящни изкуства в „Хънтър Колидж“ в Ню Йорк.

Негови статии са публикувани в „Ню Йорк Таймс“, „Ню Йоркър“, Esquire, Paris Review, The Atlantic Monthly, Granta, и в други международни издания.

Член е на Американската академия за изкуства и писма от 2017 г., както и на ирландската асоциация на художниците „Aosdana“. През 2012 г. получава почетната степен „доктор хонорис кауза“ от Дъблинския технологичен институт, а през 2013 г. от Университета Куинс, Белфаст.

Активно участва в благотворителни организации в Ню Йорк и Ирландия, и особено като съосновател през 2013 г. на глобалната благотворителна организация Narrative 4 (narrative4.com).

Колъм Маккан живее със семейството си в Ню Йорк.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Songdogs (1995)
  • This Side of Brightness (1998)
  • Dancer (2002) – художествена биография на Рудолф Нуреев
  • Zoli (2006)
  • Let the Great World Spin (2009)
    Нека големият свят се върти, изд.: „Жанет 45“, Пловдив (2012, 2018), прев. Жени Колева
  • TransAtlantic (2013)
  • Apeirogon (2020)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • 365 Days in Ireland Calendar 2010 (2009)
  • Letters to a Young Writer (2017)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]