Колонизация на Титан

Титан — най-големият спътник на Сатурн, явява се един от кандидатите за възможна бъдеща колонизация на външните части на Слънчевата система. Една от причините за възможна колонизация на спътника е добива на въглеводороди, на които в настоящия момент работи по-голяма част от земната техника. В процеса на колонизация на Титан също следват да се отчита възможността за наличието на течни органични съединения и даже без кислороден живот. Сегашните планове на основната програма на NASA (Outer Planet Flagship) потвърждават, че Титан редом с Енцелад е приоритетнa цел за далечни изследователски мисии (насрочени в ср. 2020-х), а следователно е ней – перспективен за възможен полет на човешки екипаж.

Проблеми пред колонизацията

Има няколко причини които могат да усложнят колонизирането на Титан.

Титан има много слаба гравитация (7 пъти по-малка от земната), което може да доведе до проблеми в мускулите и отлагането на калция в организма на човека;
Много ниска температура на Титан (минус 170—180 °C) не позволява пребиваване без защитен скафандър.
Следва да се отчете наличието на спътникова атмосфера, по-масивна и плътна, от колкото атмосферата на Земята.
Важно е да се отбележи пълното отсъствие на течна вода и почти пълното отсъствие на кислород в атмосферата на Титан. Това означава, че дадени ресурси, които са необходими за живота на човека, трябва да се доставят от Земята или други места.
Данните от космическите изследвания свидетелстват за криовулканизъм и друга геологична активност младата повърхност Титана.

Тази статия за астрономията все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.