Колелото на живота
Облик
Колелото на живота е сцена пресъздаваща цикъла на човешкия живот.[1] Мотивът се среща както в религиозното, така и в светското изкуство. Колелото на живота пресъздава както биологичния кръговрат на живота, така и духовните проявления.
Религиозна концепция
[редактиране | редактиране на кода]„Колелото на живота“ е концепция, спомената в християнския Нов завет в Яков 3 § стих 6.[2]
„ | И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла. | “ |
В България
[редактиране | редактиране на кода]Най-популярният в България стенопис „Колелото на живота“ се намира в Преображенския манастир, дело на Захарий Зограф[3] Същият е изобразен и на българската банкнота от 100 лв., емисия 1991 г.[4] Темата в българското православно изкуство е популярна сред Зографовата школа. Намира изява в следните храмове и сдания:[5]
Изображение | Година | Църква | Местоположение | Информация |
1849 – 1851 | Преображенски манастир „Дева Мария“ | В Дервентския пролом на река Янтра, на 7 км северно от Велико Търново | Върху южната външна стена. Във външния кръг са материалните неща, към които човек се стреми до зрелостта си и са изобразени до върха на колелото. Следва спускането, през което всичко изчезва и настъпва старостта. Във вътрешния кръг са духовните неща, които се трупат и създават богатството на душата – за хармонията и покоя в старостта, без угризения и страх. | |
1597 | Църква „Рождество Христово“ | Арбанаси | Най-старият образец на „колелото на живота“ в България.[6] | |
1836 | Батошевски манастир „Успение Богородично“ | На 17 km южно от Севлиево. | ||
1851 | Шипочанската църква | Шипочане | На стенописа е изобразен Христос и колелото на живота със зодиакални знаци | |
1861 | Църква „Св. Йоан Предтеча“ | с. Карабунар | ||
1878 | Храм „Успение Богородично“ | с. Пчелище | Втората църква в България с изрисувано „Колело на живота“.[7][8] Стенописа се намира на външна стена. В горната му част е изписано: „Този свят като туй колело. Тъй са превърта света както колелото. Направиса въ 1878 г.“ 1926 г. е „поправена“ и първоначалният слой не е известен. | |
Бельова църква „Рождество Богородично“ | В близост до Самоков | Колелото на живота е изографисано със зодиакалните знаци. Дело на Зографовата школа.[9] | ||
Рилски манастир „Дева Мария“ | Община Рила | |||
Троянски манастир „Успение Богородично“ | Троян | |||
Бачковски манастир „Успение Богородично“ | с. Бачково | |||
Благоевградска църква „Въведение Богородично“ | Благоевград | В четирите краища, отбелязващи слънцестоенията, има часовници, които фиксират конкретно време. Те разделят месеците от сезоните. Стенопис от Михалко Голев. | ||
Църква „Св. Петка“ | с. Чуйпетлово | |||
с. Малък Покровец | ||||
Белащенски манастир | Западните Родопи, близо до село Белащица | |||
Църногорски манастир |
По света
[редактиране | редактиране на кода]Изображение | Година | Църква | Местоположение | Информация |
548 | Базилика „Сан Витале“ | Равена, Италия | Колелото на живота пресъздаващо жизнения път на човека – мозайка, в която Исус Христос е представен в образа на агнец, а във втория кръг на „Дървото Йесеево“ той е поддържан от 4 ангела с вдигнати ръце[10] | |
12 век | Църква „Света Мария“ | Кемпли, Англия | Стенопис[11] | |
17 век | Будитскти манастир Bardan | Индия | Стенопис тханка[12][13] |
Светско изкуство
[редактиране | редактиране на кода]-
„The Cycle of Life“ (1883 – 1885), худ. Йохан фон Канон, Австрия
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Колелото на живота“ като концепция и проявления в изкуството
- ↑ Нов завет, Яков 3 §, стих 6
- ↑ Колелото на живота от Преображенския манастир
- ↑ Български банкноти // БНБ
- ↑ Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8.
- ↑ Църквата „Рождество Христово“, Арбанаси
- ↑ [1]
- ↑ Храм „Успение Богородично“, с. Пчелище
- ↑ Бельова църква
- ↑ [„Човекът и изкуството“, Атанас Божков, т. 1, стр. 53 коментира]
- ↑ Стенопис от църквата „Света Мария“, Кемпли
- ↑ leh.nic.in
- ↑ Bardan Monastery // Buddhist-temples.com. Архивиран от оригинала на 3 November 2009. Посетен на 30 September 2009.