Козлодуй (остров)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Козлодуй.
| Козлодуй | |
 | |
| Местоположение | Река Дунав |
|---|---|
| Страна |  България |
| Адм. единица | Област Враца Община Козлодуй |
| Площ | 6,1 km² |
| Най-висока точка | 28,4 m н.в. |
  Местоположение в България | |
Остров Козлодуй (или Козлодуйски остров) е български дунавски остров, разположен от 689,5 до 701 km по течението на реката в Област Враца, община Козлодуй. Площта му е 6,1 km2, която му отрежда 2-ро място по големина сред българските дунавски острови, след остров Белене.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]_%D0%B8_%D0%A0%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D1%87%D0%B0%D0%B9%D0%BA%D0%B0_(Chroicocephalus_ridibundus).jpg)
Островът се намира северно от град Козлодуй. Има удължена форма, с по-широка западна и тясна източна част с дължина 11,7 km и ширина от 0,5 до 1,2 km. От българския бряг го отделя канал с минимална ширина от 220 m, през който функционира малък ферибот за селскостопански машини.
Най-голямата надморска височина на острова е 28,4 m и се издига на 3 – 4 m над нивото на река Дунав. Изграден е от чакълесто-песъчливи речни наноси с дебелина 15 – 20 m и е обрасъл с топола. При високи дунавски води ниските му части се заливат. Залесен е с канадска топола и има блато (Козлодуйското блато) с площ 15 ha. На острова има пасища и обработваеми земи и гнездят диви гъски, патици и др. Северозападно от него се намира по-малкият български остров Сврака, а северно – остров Копаница.
Площта на острова е 6,056-6,10 до 6,748 km². В северната част на острова има два продълговати залива-гърла, които някои считат за блата - Голямото (Източното) гърло - 0,158 km² и Малкото (Западното) гърло - 0,104 km². Малкото е почти напълно запушено откъм реката с пръст, тиня и наноси и е заблатено, а голямото частично е запушено с тиня и наноси и е частично заблатено. С тях островът става с площ 7,01 км². Възможно е в миналото Голямото (Източното) гърло да е било канал, който е разделял бивш по-малък остров от остров Козлодуй след което в най-западния край двата острова да са се слели в един.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Топографска карта
[редактиране | редактиране на кода]- Лист от карта K-34-12. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2361.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 170.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
