Клио Самарджиева
| Клио Самарджиева | |
| българска учителка и революционерка | |
 | |
| Родена |
1880 г.
|
|---|---|
| Починала | 1957 г.
|
| Клио Самарджиева в Общомедия | |
Клио (Клия) Николова Самарджиева, по съпруг Бобева, е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Клио Самарджиева е родена в 1880 година в западномакедонския български град Охрид.[1] В 1897 година завършва трети клас в Битолското българско девическо училище и става учителка в забавачницата във Вароша в родния си град, където работи до 1898 година.[1] В 1899 - 1900 година е учителка в Баница, Леринско.[1] Влиза в женската организация на ВМОРО в Охрид - така нареченото Неделно училище.[2] След заминаването на ръководителката Славка Чакърова за Скопие в 1900 година, начело на организацията застават Василка Размова, председателката на неделното училище, и Поликсена Мосинова, а Самарджиева е първата им помощница. Учителките организират болница за ранени и болни четници в двуетажната къща на семейство Андроник Скопакови, бивша митрополия през време на митрополит Синесий.[3] Мосинова, Размова, Самарджиева и Константина Бояджиева изработват охридското бойно знаме на ВМОРО, на което млада жена и лъв стъпил върху османския флаг държат български трикольор с надпис „Свобода или смърт“.
Владиката Методий Охридски като научава за наличието на революционна женска организация, в 1900 година изпраща Мосинова за учителка в Пехчево, а Самарджиева във Вевчани,[4] където тя остава до 1902 година.[1]
По подозрение в революционна дейност, в къщата на Самарджиева в 1906 година е направен обиск, при който е открита пушка. Самарджиева е арестувана от властите, осъдена на една година и затворена в Битолския затвор.[5][1][6] В 1907 година успява да избяга от затвора и с помощта на революционната организация бяга в Свободна България,[7] където в 1911 година завършва ръкоделното училище. Развива активна обществена дейност – член е на Комитета за издигане на паметник на Климент Охридски в София (1935), на Охридското женско благотворително дружество „Св. Климент“, на Съюза на Македонските културно-просветни дружества.[1] В 1943 година е наградена с Дамски кръст, трета степен с корона.[1]
Умира в София в 1957 година.[1]
Неизползвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Белѣжити българки отъ Македония // Женски гласъ 5. 1 февруари 1943.
- Карчев, Петър. Жени героини в културно-просветните и революционните движения в Охрид и Охридско // Илинден-Преображение 1903. София, 1968. с. 286 – 296.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 116.
- ↑ Veskovic-Vangeli, Vera. Bojadjieva Nasteva-Rusinska, Kostadina (1880 - 1932) in: De Haan Francisca, Krasimira Daskalova, Anna Loutfi, eds. Biographical Dictionary of Women's Movements and Feminisms in Central, Eastern, and South Eastern Europe: 19th and 20th Centuries. Budapest, New York, Central European University Press, 2006. ISBN 978-963-7326-39-4. с. 67.
- ↑ Църнушанов, Коста. Ролята на българката в македонското освободително движение // Македонски преглед 3. 1995. с. 115 - 148. Посетен на 8 юни 2016.
- ↑ Русински, Никола П. Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год. Посетен на 8 юни 2016.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Флора Костова Лештарева од гр. Охрид (11) // Вечер, 19/02/2018. Посетен на 17 юни 2021 г. (на македонска литературна норма)
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 165.
- ↑ Бошнакова, М. Документи на окръжни комитети на Вътрешната македоно-одринскареволюционна организация (1903 – 1912 г.), съхранявани в Български исторически архив при Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ // Известия на държавните архиви 82. 2001. с. 169.
