Направо към съдържанието

Кирил Величков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Величков
български офицер от Държавна сигурност
Роден
Починал
2001 г. (72 г.)
Учил вНационален военен университет[1]

Кирил Василев Величков е български офицер от Държавна сигурност (генерал-майор).

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Кирил Величков е роден на 22 юни 1928 година в село Оселна, Врачанско.[2] През 1942 година постъпва в гимназията в Мездра, а след Деветосептемврийския преврат от 1944 година се премества в Техническата гимназия във Враца, където става член на казионния Работнически младежки съюз и която завършва през 1947 година.[3] След това за кратко е бригадир на строежа на железопътната линия Перник – Волуяк, през 1947 – 1948 година работи в Софийското инженерство, достигайки до поста старши техник.[4] През 1948 година постъпва в Народното военно училище „Васил Левски“, което завършва през 1950 година.[5]

На 24 юли 1950 година Величков е назначен в Десети отдел (военно контраразузнаване) на Държавна сигурност и преминава тримесечен специален курс.[6] В продължение на години лоялността му е поставяна под въпрос заради произхода на съпругата му, която е дъщеря на Никола Мифитишев, свещеник, осъден от т.нар. „Народен съд“.[7] Това продължава до развода му през 1974 година, който дава възможност за по-нататъшното му кариерно развитие.[4]

Първоначално Кирил Величков работи в Сталин, където наблюдава щаба и тила на Черноморския флот, а след това и щаба на Военноморските сили.[6] През 1952 година е повишен в лейтенант и е прехвърлен в отдела, контролиращ Трудова повинност, като малко по-късно е изпратен на същата работа в гарнизона в Станке Димитров.[6] През 1954 година е повишен в старши лейтенант.[8] През декември 1955 година е прехвърлен в Плевен, а през септември 1956 година започва двугодишен курс във Висшата школа „Георги Димитров“ в София.[9] През 1957 година е повишен в капитан.[10]

Още докато учи във Висшата школа Величков прави опит да се премести във Второ управление (контраразузнаване) на Държавна сигурност, но няма успех и след като завършва през юли 1958 година е върнат във военното контраразузнаване в Плевен, а след това е преместен в Пловдив.[10] На 31 октомври, след намесата на заместник-министъра Мирчо Спасов, който е възмутен от многократните премествания на Величков, той е преназначен във Второ управление.[11] В началото на 1960 година става началник на сформираното малко преди това отделение „Транзитчици“, а на 4 септември 1961 година е повишен в майор.[12] През юли 1961 година отделението му започва да се занимава и с чуждестранните туристи и е преименувано на „Туризъм“.[13] През 1964 година завършва двугодишен курс по английски език и е повишен в заместник-началник на 02 отдел „Чужденци“.[14] В началото на 1965 година ръководството на контраразузнаването го предлага за началник на отдела, но това не е допуснато от кадровия отдел на Министерството на вътрешните работи (МВР), заради неблагонадеждността на тъста му и наличието на кандидати с повече заслуги към режима.[13]

На 25 юли 1965 година председателят на Държавна сигурност Ангел Солаков назначава Кирил Величков за началник на Секретариата на Държавна сигурност, пост с голямо влияние върху кадровата политика на службата.[15] През август той е повишен в подполковник.[15] На 23 септември 1967 година става началник на Централната информационно-аналитична служба (с ранг на началник на отдел), която през февруари 1969 година е преобразувана в Седмо управление.[16]

След отстраняването на Ангел Солаков от ръководството на Държавна сигурност, на 23 ноември 1971 година и Величков е освободен от поста си на началник на управление, а на 24 декември е назначен на много по-ниската позиция заместник-началник на 11 отдел „Транспорт и съобщения“ във Второ главно управление.[17] На 14 юли 1972 година е повишен в началник на отдела „Транспорт и съобщения“.[18] По това време се развежда и се жени за бивша своя подчинена в Държавна сигурност, която има и по-подходящ от гледна точка на режима произход.[19] През 1974 година е предложен за повишение в заместник-началник на управление, но предложението отпада заради инцидент, при който негов подчинен офицер дезертира по време на пътуване в Швейцария.[20] През 1975 година е награден за разкриването на мащабна корупция в БГА „Балкан“ при сделки с чуждестранни доставчици.[21]

На 21 април 1975 година Кирил Величков все пак е повишен в заместник-началник на Второ главно управление,[21] отговарящ за подразделенията, работещи върху контрола на предприятията.[22] В края на 1976 година е изпратен на двумесечен специален курс в Съветския съюз.[21] На 5 септември 1980 година е повишен в генерал-майор.[23]

През 1982 година наблюдаваните от Величков отдели – 09 „Търговски“, 10 „Икономически“ и 11 „Транспорт и съобщения“ – са обособени в самостоятелно Управление „Икономическо“ в рамките на Второ главно управление и на 3 ноември той става негов началник.[23] На 20 март 1986 година управлението става самостоятелно Четвърто управление, като той остава негов началник.[24] След закриването на Държавна сигурност в началото на 1990 година на 29 май е пенсиониран.[25]

От 1995 година до смъртта си е председател на създадената от бивши офицери в Държавна сигурност Асоциация на контраразузнавачите от запаса в България.[25]

Кирил Величков умира през 2001 година.[25]

Звания

[редактиране | редактиране на кода]
  • Младши лейтенант (24 юли 1950 г.);
  • Лейтенант (1952 г.);
  • Старши лейтенант (25 август 1954 г.);
  • Капитан (30 август 1957 г.);
  • Майор (4 септември 1961 г.);
  • Подполковник (31 август 1965 г.);
  • Полковник (1 септември 1967 г.);
  • Генерал-майор (5 септември 1980 г.);

Награди

[редактиране | редактиране на кода]
  • Медал „За боева заслуга“ (1955)[8]
  • Почетна значка на МВР (27 август 1969)[16]
  • Медал „25 години БНА“ (18 септември 1969)[16]
  • Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (4 октомври 1969)[16]
  • Медал „МВР“ I степен (19 юни 1970)[16]
  • Медал „25 години БГА „Балкан“ (6 септември 1975; за разкриването на мащабна корупция в предприятието)[21]
  • Орден „Народна република България“ III степен (7 август 1978; по повод 50-ата му годишнина)[21]
  • Орден „9 септември 1944“ (8 август 1986)[24]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Държавна сигурност: предимство по наследство.
  2. ↑ Методиев 2015, с. 519.
  3. ↑ Методиев 2015, с. 520, 522.
  4. ↑ а б Методиев 2015, с. 521.
  5. ↑ Методиев 2015, с. 520.
  6. ↑ а б в Методиев 2015, с. 522.
  7. ↑ Методиев 2015, с. 520 – 521.
  8. ↑ а б Методиев 2015, с. 523.
  9. ↑ Методиев 2015, с. 523 – 524.
  10. ↑ а б Методиев 2015, с. 524.
  11. ↑ Методиев 2015, с. 524 – 525.
  12. ↑ Методиев 2015, с. 525.
  13. ↑ а б Методиев 2015, с. 525 – 526.
  14. ↑ Методиев 2015, с. 526.
  15. ↑ а б Методиев 2015, с. 527.
  16. ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 528.
  17. ↑ Методиев 2015, с. 528 – 529.
  18. ↑ Методиев 2015, с. 529 – 530.
  19. ↑ Методиев 2015, с. 530.
  20. ↑ Методиев 2015, с. 531 – 532.
  21. ↑ а б в г д Методиев 2015, с. 532.
  22. ↑ Биография на Кирил Величков
  23. ↑ а б Методиев 2015, с. 533.
  24. ↑ а б Методиев 2015, с. 534.
  25. ↑ а б в Методиев 2015, с. 535.
Цитирани източници
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кирил_Величков&oldid=12309207“.