Кечуаски езици
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Предлага се тази статия да се обедини със страницата Кечуа (език). |
Кечуаски езици | |
Страна | Аржентина, Боливия, Бразилия, Еквадор, Колумбия, Перу, Чили |
---|---|
Регион | Анди, Западна Южна Америка |
Говорещи | над 10 000 000 |
Систематизация по Ethnologue | |
Кечуаски езици | |
Кечуаските езици е семейство от близки помежду си езици и диалекти в Южна Америка.
В зависимост от това какво разграничение се прави между език и диалект, могат да се преброят от два до 46 кечуаски езика. Най-известен е диалектът кечуаският диалект куско (Qusqu-Qullaw), който в по-ранен негов вариант е бил официален език в империята на инките.
Кечуаските езици, особено по-южните представители, използват множество думи, сходни с аймарските езици. Поради тази причина двете езикови семейства често биват обединявани в обща група – кечумара (Quechumaran). Това обединение обаче се счита за противоречиво, като общите думи се обясняват лесно с интензивното общуване между двете езикови групи.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Езиковото семейство се разделя на няколко подгрупи, като конкретната систематизация е обект на спорове и често се променя:
- кечуа I или кечуа B, или централен кечуаски или уейуаш, говорени в централните планини на Перу, както и по крайбрежието му.
- най-разпространените разновидности са хуайла анкаш, хуайла уанка, севернокончуски анкаш и южнокончукски анкаш.
- кечуа II или кечуа A, или перифирен кечуаски, или уанпуна, който се разделя на
- юнкай кечуа или кечуа II A, говорен в северните планини на Перу. Най-разпространеният диалект е кахамарка.
- северен кечуаски или кечуа II B, говорен в Еквадор, Северно Перу и Колумбия
- най-разпространените разновидности са чимборасо кичуа и имбабура кичуа.
- южен кечуаски или кечуа II C, говорен в Боливия, Южно Перу, Чили и Аржентина.
- най-разпространените разновидности са южноболивийски, куско, аякучо и пуно.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Поради множество причини се смята, че езикът се е зародил някъде в Централно Перу, а не в областта Куско, както често се посочва. Инките само частично допринасят за разпространението на кечуа (най-вече в Боливия). Кечуаски езици са се говорили в северната част на Куско още преди инките да пристигнат там.
Примери
[редактиране | редактиране на кода]Сравнителна таблица между различни кечуаски диалекти:
Стандартизиран южнокечуаски |
Аякучо | Куско | Боливия | Еквадор | Кахамарка | Сан Мартин | Хунин | Анкаш | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
десет | chunka | chunka | chunka | chunka | chunga | trunka | chunka | trunka | chunka |
сладко | misk'i | miski | misk'i | misk'i | mishki | mishki | mishki | mishki | mishki |
(той) дава | qun | qun | qun | qun | kun | qun | kun | un | qun |
едно | huk | huk | hux | ux | shuk | suh | suk | huk | huk |
бяло | yuraq | yuraq | yuraq | yuraq | yurak | yuraq | yurak | yulaq | yuraq |