Кехаритоменски манастир
Манастирът „Света Богородица Кехаритомена“, известен като Кехаритоменски манастир или накратко като Кехаритомен (на гръцки: Θεοτόκος Κεχαριτωμένη Богородица Преблагодатна[1]), е женски манастир, построен в началото на XII век във византийската столица Константинопол от императрица Ирина Дукина. Оцелява до XV век.
Манастирът е известен главно с обширния си типик (типикон), издаден от неговата основателка ок. 1110 г. по модела на типика на Евергетидския манстир.[2] Построен е в северозападна част на Константинопол, в квартала Девтерон[3], в непосредствена близост до мъжкия манастир „Христос Филантроп“, основан малко по-рано (1107 г.) от Ирина. Двата манастира били разделени от стена, но са обслужвани от обща водопроводна система.[2]
Според Типика на Кехаритоменския манастир първоначално в него е било предвидено да живеят 24 монахини, но правилата позволяват броят им да бъде увеличен до 40. Манстирът бил киновия, като монахините спели в общо спално помещение, а не в отделни килии. Те също така живеели в строго уединение, а на мъже не било позволено да влизат в комплекса, с изключение на двама свещеници, на иконома и изповедника на монахините, като четиримата освен това трябвало да бъдат евнуси. Единствено изключение било направено за влизането на лекар, който трябвало да бъде или евнух, или възрастен човек.[2] Като имперски манстир обителта е тясно свързана с управляващата династия на Комнините, а императрица Ирина Дукина построява в ного и апартаменти за себе си и за други жени от императорското семейство. Дъщерята ѝ Анна Комнина е била принудена да се оттегли там след смъртта на съпруга си и именно тук тя написала Алексиада.[2]
За последно манастирът е засвидетелстван през XV век, когато го посетил руският поклонник Зосим.[2] Днес от него обаче не са оцелели никакви останки.[2]
Препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Talbot, A.-M. (1991). Kecharitomene nunnery. – In: Kazhdan, Alexander (ed), Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, 1118, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/page/1118/mode/1up?view=theater
- ((en)) Thomas, J.; Hero, A.C. (eds) (2000). Kecharitomene: Typikon of Empress Irene Doukaina Komnene for the Convent of the Mother of God Kecharitomene in Constantinople (trans. Robert Jordan). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founder's Typika and Testaments, Volume III. Washington D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, pp. 649-723, https://archive.org/details/thomas-hero-byzantine-monastic-foundation-documents/page/649/mode/1up?view=theater
Допълнителна информация
[редактиране | редактиране на кода]- ((Greek, French)) Gautier, Paul (1985). Le typikon de la Théotokos Kécharitôménè. – Revue des études byzantines, 43, 5–165, doi:10.3406/rebyz.1985.2170, https://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1985_num_43_1_2170
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kecharitomene Monastery в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |