Кесар Сърдилиев
| Кесар Сърдилиев | |
| български революционер | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Кесар Раев Сърдилиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Киров е роден в 1880 година[2] в Балчик. Влиза във ВМОРО и през юни 1903 година[1] се присъединява към четата на Димитър Влаха, действаща в Костурския революционен район. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на същата година. Заповедта за обявяване на въстанието заварва отряда на Васил Чекаларов в местността Дреновски усой на 20 юли 1903 година и четата се разделя на две – едната под войводството на Димитър Влаха, а другата на Иван Попов. Четата на Влаха напада гарнизона на село Кономлади, като войската избягва. След това с кратко сражение прогонва войската и от Вишени. Продължава пътя си през Българска Блаца на 22 юли. Оттам в Прекопана и през Османска Върбица при село Суровичево дава сражение на 24 юли. Тук се среща с Чекаларов, откъдето потеглят за Клисура и след голямо сражение превземат града. Участва и в превземането на Невеска, малко преди края на въстанието.[3]
След въстанието, през ноември се връща в Свободна България. Продължава да работи като легален деец на ВМОРО, както сам казва „за освобождението на българите в Македония“. От 1932 година до 1938 година е секретар на дружество „Илинден“ във Варна. В 1941 година се връща във върнатия на България Балчик.[3]
На 29 април 1943 година, като жител на Балчик,[1] подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 262.
- ↑ Към 29 април 1943 година е на 60 години.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 263.
