Направо към съдържанието

Корфу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Керкира)
Корфу
Κέρκυρα
Изглед към град Корфу
Страна Гърция
АкваторияЙонийско море
Площ611 km²
Население102 071 души (2011)
167 души/km²
Най-висока точка911 m н.в.
39.6° с. ш. 19.87° и. д.
Местоположение в Гърция
Корфу в Общомедия

Корфу (на гръцки: Κέρκυρα; на италиански: Corfù; на латински: Corcyra) е гръцки остров в Йонийско море. Той е вторият по големина от Йонийските острови (след Кефалония) и се намира близо до албанския бряг, на който е разположен град Саранда, от който го дели протока Корфу с минимална ширина 2 km.

Островът има площ 641 km2, дължина от север на юг 58 km и широчина в северната част до 27 km. Северозападно от него са разположени малките острови Ерикуса, Отони, Матраки и Диапло, които също принадлежат на Гърция, а южно от него – островите Пакси и Антипакси. Северната му част е планинска, а южната е заета от хълмиста равнина. Изграден е основно от варовци и шисти. Най-висок е връх Пантократор 906 m. Заради интересното си местоположение островът притежава уникален, благодатен климат и е масова туристическа дестинация особено през зимата. Той е един от най-зелените в Гърция, като горите покриват около 50% от територията му. Отглеждат се субтропични култури. Най-големият град (население 28 185) също се казва Корфу (Керкира), разположен е на източното му крайбрежие и е свързан с фериботна връзка с град Игуменица на континента.[1]

История и митология

[редактиране | редактиране на кода]
Сателитна снимка на острова

Както всеки гръцки остров, и този е свързан с древногръцката митология, и по-точно с поредното похождение на Посейдон. Той бил влюбен в Керкира, дъщеря на Азоп (речен бог) и речната нимфа Менопа. С помощта на Зевс Посейдон я отвлича и я завежда на безименния дотогава остров. В израз на любовта си той кръщава острова на нейно име. Ражда им се син – Феакс. Съществува хипотеза, че Корфу е митичната Схерия.[2]

Островът има богата история; за него през вековете са се водели непрекъснати борби. Владян е от римляните, Византия, Венеция, Неапол, Франция, Австрия, Русия (тогава в съюз с Турция), Англия.

Прогонването на османците от Корфу е отпразнувано в цяла Европа по това време, след което и скрепено по силата на договора от Пожаревац. [3] През 1864 г. Англия отстъпва доброволно острова на Гърция, без никаква външна намеса.

По време на Първата световна война са разквартирувани на Корфу спасените от флота на Антантата остатъци от сръбска армия. Тук е приета и декларация от Корфу, белязала началото на Югославия. [4] Кралство Гърция отнася въпроса с Корфу в Обществото на народите, и след благоприятното решение на международния арбитраж в полза на Италия – на 29 септември 1923 г. италианската армия се оттегля. [5]

По време на итало-гръцката война Корфу е превзет от Италия, а в периода 14 септември 1943 г. – 14 октомври 1944 г. е в разпореждане на Вермахта. [6]

  1. ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Керкира (остров), т. 12, стр. 60
  2. Strab. vi. p. 407
  3. Will Durant. The Renaissance. pag 684. MJF Books. New York, 1981 ISBN 1-56731-016-8
  4. Сайт на сърбите на Корфу, архив на оригинала от 28 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070928084606/http://www.embassyscg.gr/Krf/KrfEng.htm, посетен на 28 септември 2007 
  5. History of Corfu from Corfu City Hall website, архив на оригинала от 6 януари 2008, https://web.archive.org/web/20080106230616/http://www.corfu.gr/en/history.htm, посетен на 9 април 2017 
  6. BBC WW2 People’s War Архив на оригинала от 2012-09-06 в archive.today. Посетен на 24 май 2016.