Джералд Даръл

Джералд Даръл Gerald Durrell
британски естественик и писател
Роден	7 януари 1925 г. Джамшедпур, Индия
Починал	30 януари 1995 г. Сейнт Хелиър, Джърси
Националност	Великобритания
Литература
Период	1953 – 1995
Жанрове	спомени
Семейство
Братя/сестри	Лорънс Дърел
Уебсайт	Страница в IMDb
Джералд Даръл в Общомедия

Джѐралд Да̀ръл (на английски: Gerald Durrell, ˈdʊərəl [Ду̀ъръл] или ˈdʌrəl [Да̀ръл]), в България известен също като Дарел (от руски) и Дърел, е британски естествоизпитател.

Известен е най-вече като основател на Джърсийския тръст за защита на дивите животни (впоследствие наречен на негово име) и на Джърсийския зоопарк, както и като автор на популярни книги. Брат е на Лорънс Даръл.

Биография

Детство в Индия

Даръл е роден на 7 януари 1925 г. в Джамшедпур, в тогавашната провинция Бихар в Индия. Родителите му също са родени в Индия, като са от английско-ирландски произход. Той е последното дете на Луиза Флорънс Даръл (Louisa Florence Durrell) и Лорънс Самюъл Даръл (Lawrence Samuel Durrell). Негов по-голям брат е не по-малко известният писател Лорънс Даръл. Баща им е британски инженер. Както подобава на положението на семейството, Даръл прекарва по-голямата част от времето си в компанията на бавачка.

Семейството напуска Индия след смъртта на бащата през 1928 година.

Детство на остров Корфу

През 1935 година семейството се премества на гръцкия остров Корфу, където Даръл започва да събира и държи като домашни любимци екземпляри от местната фауна и остава там до 1939 година. Този период по-късно става основа за книгата „Моето семейство и други животни“ и последвалите я „Птици, животни и роднини“ и „Градината на боговете“. Даръл получава образование вкъщи, преподават му приятели на семейството и частни учители, повечето от които са приятели на по-големия му брат Лорънс, който по-късно става известен писател.

Джерълд Даръл и антилопи кана в Аскания Нова, Украйна, 1985 г.

Юношество в Англия

Семейството се връща в Англия през 1939 година, по време на избухването на Втората световна война. Даръл открива, че е невъзможно да започне официално признато образование на 15 години. Въпреки че през военните и следвоенните години е трудно да се намери работа, особено за младеж с домашно образование, предприемчивият Даръл работи като помощник в аквариум и магазин за домашни любимци. През 1943 г. получава повиквателна, но е освободен от военна служба по здравословни причини и отбива военния си дълг, като работи във ферма. След войната Даръл работи като младши работник в Уипснейдската зоологическа градина, изпълвайки мечтата на живота си – по собствените му твърдения първата му дума не е „мама“, а „зуу“ (англ. zoo – зоопарк).

Ранни експедиции

През май 1946 Даръл напуска Уипснейдския зоопарк, за да се включи в тогавашните зоологически експедиции, но му е отказано място поради липсата на опит. Първите му срещи с диви животни стават през следващата година, с пътуване до Британски Камерун (сегашен Камерун) с орнитолога Джон Йейланд, финансирано с 3000 лири, които получава като наследство от баща си, щом навършва 21 години. Животните, които събира, са продадени на няколко различни зоопарка във Великобритания.

Даръл продължава успеха на първата си експедиция с още две, заедно с колегата си от Уипснейдския зоопарк Кен Смит – отново в Британски Камерун и в Британска Гвиана (сега Гаяна), съответно през 1949 и 1950 година. По време на първото той се запознава и сприятелява с харизматичния Фон на Бафут, Ахиримби II, който му помага да организира следващи експедиции.

Библиография

Автобиографични книги

• „Препълненият ковчег“ (The Overloaded Ark, 1953); в България: изд. „ПАН“, 2004 г., 270 стр.;
• „Три билета до Ъдвенчър“ (Three Singles to Adventure или Three Tickets to Adventure, 1954); в България: (1) „Три билета до Ъдвенчър. Двама в степта“, изд. „Земиздат“, 1978 г., 346 стр.; (2) „Три билета до Ъдвенчър“, изд. „BNV-99“, 1993 г., 248 стр.;
• „Гончетата на Бафут“ (The Bafut Beagles, 1954); в България: (1) „На лов за живи животни“ (вкл. „Гончетата на Бафут. Зоологическа градина в моя багаж“), изд. „Земиздат“, 1974 г., 324 стр.; (2) „На лов за живи животни“, изд. „ПАН“, 1999 г., 252 стр.;
• „Новият Ной“ (The New Noah, 1955); в България: (1) „Срещи с животните“ (вкл. „Новият Ной. Срещи с животните“), изд. „Земиздат“, 1972 г., 278 стр.;
• „Пияната гора“ (The Drunken Forest, 1956); в България: (1) „Пияната гора. Шепнещата земя“, изд. „Земиздат“, 1979 г., 342 стр.; (2) „Пияната гора“, изд. „ПАН“, 2000 г., 252 стр.;
• „Моето семейство и други животни“ (My Family and Other Animals, 1956); в България: (1) изд. „Отечество“, 1984 г., 292стр.; (2) изд. „ПАН“, 2005 г., 282стр.; (3) изд. „ПАН“, 2011 г., 380 стр.; (4) изд. „Колибри“, 2016 г., 352 стр.;
• „Срещи с животните“ (Encounters with Animals, 1958); в България: (1) „Срещи с животните“ (вкл. „Новият Ной. Срещи с животните“), изд. „Земиздат“, 1972 г., 278 стр.; (2) „Срещи с животни“, изд. „Колибри“, 2014 г., 208 стр.;
• „Зоологическа градина в моя багаж“ (A Zoo in My Luggage, 1960); в България: (1) „На лов за живи животни“ (вкл. „Гончетата на Бафут. Зоологическа градина в моя багаж“), изд. „Земиздат“, 1974 г., 324 стр.; (2) „Зоологическа градина в моя багаж“, изд. „ПАН“, 1999 г., 206 стр.; (3) „Зоологическа градина в моя багаж“, изд. „Колибри“, 2016 г., 352 стр.;
• „Шепнещата земя“ (The Whispering Land, 1961); в България: (1) „Пияната гора. Шепнещата земя“, изд. „Земиздат“, 1979 г., 342 стр.; (2) „Шепнещата земя“, изд. „ПАН“, 2000 г., 240 стр.;
• „Менажерия в имението“ (Menagerie Manor, 1964); в България: изд. „ПАН“, 2006 г., 186 стр.;
• „Двама в степта“ (Two in the Bush, 1966); в България: „Три билета до Ъдвенчър. Двама в степта“, Издателство „Земиздат“, 1978 г., 346 стр.;
• „Птици, животни и роднини“ (Birds, Beasts And Relatives, 1969); в България: (1) изд. „Земиздат“, 1986 г., 122 стр.; (2) „Хванете ми колобус“ (вкл. „Хванете ми колобус. Птици, животни, роднини“), изд. „Земиздат“, 1981 г., 362 стр.; (3) изд. „ПАН“, 1999 г., 288 стр.; (3) „Птици, зверове, роднини“, изд. „Колибри“, 2014 г., 264 стр.;
• „Филе от камбала“ (Fillets of Plaice, 1971); в България: изд. „Колибри“, 2014 г., стр. 216;
• „Хванете ми колобус“ (Catch Me a Colobus, 1972); в България: изд. „Земиздат“, 1981 г., 362 стр.;
• „Зверове в звънарната ми“ (Beasts in My Belfry (A Bevy of Beasts), 1973); в България: (1) „Зверилник в главата ми“, изд. „ПАН“, 2005 г., 221 стр.; (2) „Зверове в звънарната ми“, изд. „Колибри“, 2015 г., 252 стр.;
• (The Stationary Ark, 1976)
• „Златни прилепи и розови гълъби“ (Golden Bats And Pink Pigeons: A Journey to the Flora and Fauna of a Unique Island, 1977); в България: изд. „ПАН“, 2002 г., 172 стр.;
• „Градината на боговете“ (The Garden of the Gods (Fauna and Family), 1978); в България: (1) изд. „Отечество“, 1988 г., 173 стр.; (2) изд. „ПАН“, 1998 г., 269 стр.; (3) изд. „Колибри“, 2016 г., 280 стр.;
• „Излетът и други подобни дандании“ (The Picnic And Suchlike Pandemonium (The Picnic And Other Inimitable Stories), 1979); в България: изд. „Колибри“, 2013 г., 216 стр.;
• (Ark on the Move, 1982);
• „Диви кинозвезди“ (How to Shoot an Amateur Naturalist (Collins, 1984)); в България: (1) изд. „Земиздат“, 1988 г., 184 стр.; (2) изд. „ПАН“, 2001 г., 240 стр.;
• (Durrell in Russia (with Lee Durrell) (MacDonald (Publisher) (UK) / Simon & Schuster (U.S.), 1986))
• (The Ark's Anniversary (Collins, 1990))
• (Marrying Off Mother and Other Stories (Harper-Collins, 1991) (вкл. и измислени истории))
• „Ай-ай и аз“ (The Aye-Aye And I: A Rescue Journey to Save One of the World's Most Intriguing Creatures from Extinction, 1992); в България: изд. „ПАН“, 2001 г., 253 стр.;
• „Най-доброто от Джералд Даръл“ (The Best of Gerald Durrell (edited by Lee Durrell) (Harper-Collins, 1996); в България: изд. „Дамян Янков“, 2004 г., 248 стр.

Външни препратки

• Durrell Wildlife Conservation Trust Архив на оригинала от 2006-04-09 в Wayback Machine.
• Джералд Даръл в Internet Movie Database
• Джералд Даръл в базата данни на BBC