Квинтесенция (ефир)
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Квинтесенция (ефир) в алхимията е най-високият слой на въздуха; най-тънката пета стихия (петият елемент).
Терминът се използва в античната и средновековната натурфилософия, физика и алхимия. Синонимна дума е терминът „петата стихия“, „петото тяло“, „петото най-просто тяло“), „петата същност“, „квинтесенция“.
Поначало терминът „ефир“, се използва в античната гръцка митология със значение „най-високият, най-тънък, прозрачен слой на въздуха, дишан от боговете“.
Емпедокъл създава учение за четирите стихийни елемента – вода, земя, огън и въздух. Аристотел добавя „най-тънката“ пета стихия – ефир, противопоставен на останалите четири.
Четирите стихии, които съставят подлунния свят, извършват движение по хоризонтала и вертикала и могат да се преобразуват една в друга. Небесните тела, които се намират в космоса на нивото на Луната и над (надлунния свят), се състоят от „ефир (квинтесенция)“, който е вечен и не се „превръща“ в други стихии.
Квинтесенцията като отделен термин
[редактиране | редактиране на кода]
Терминът „квинтесенция“ по-късно придобива и самостоятелно значение. Според Парацелз квинтесенцията е най-тънката субстанция въобще. Екстракт от всички елементи.