Катрин Бигълоу
| Катрин Бигълоу Kathryn Bigelow | |
| американски режисьор | |
 Катрин Бигълоу (2010) | |
| Родена | Катрин Ан Бигълоу
27 ноември 1951 г.
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Колумбийски университет |
| Режисура | |
| Активност | 1978 - днес |
| Значими филми | „Войната е опиат“ |
| Оскари | за режисура: 2008 „Войната е опиат“ за продуцент: 2008 „Войната е опиат“ |
| Награди на БАФТА | за режисура: 2008 „Войната е опиат“ за продуцент: 2008 „Войната е опиат“ |
| Други награди | Сатурн за режисура: 1995 „Странни дни“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Джеймс Камерън (17 август 1989 – 1991) |
| Уебсайт | |
| Катрин Бигълоу в Общомедия | |
Катрин Бигълоу (на английски: Kathryn Bigelow (/ˈbɪɡəˌloʊ/)) е американски кинорежисьор. [1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Катрин Бигълоу е роден на 27 ноември 1951 година в Сан Карлос, Калифорния. Тя е единственото дете на Гертруд Катрин (по баща Ларсън; 1917–1994), библиотекарка, и Роналд Елиът Бигълоу (1915–1992), управител на фабрика за бои. [2] Майка й е от норвежки произход. [3] Тя посещава гимназия „Sunny Hills“ във Фулъртън, Калифорния.
Ранните творчески начинания на Бигълоу са като студент по рисуване. Тя се записва в Института по изкуства в Сан Франциско през есента на 1970 г. и получава бакалавърска степен по изящни изкуства през декември 1972 г. Докато е записана в SFAI, тя е приета в независимата програма за обучение на Музея на американското изкуство Уитни в Ню Йорк. За известно време живее като художник, отсядайки с художника Джулиан Шнабел в таванското помещение на артиста Вито Акончи. [4] Тя има второстепенна роля във видеото на Ричард Сера „Дилемата на затворника“ (1974). [5] Бигълоу се обединява с Филип Глас в начинание за недвижими имоти, в което реновират бедстващи апартаменти в центъра и ги продават с печалба. [6]
Бигълоу влиза в магистърската програма за филми в Колумбийския университет, където учи теория и критика и получава магистърска степен. Сред нейните преподаватели са Вито Акончи, Силвер Лотрингер и Сюзън Зонтаг, [7] както и Андрю Сарис и Едуард У. Саид, [8] а тя е работила с колектива „Art & Language“ и Лорънс Уайнър. [9] Тя също така преподава в Калифорнийския институт по изкуствата. До[10]като работи с Art & Language, Бигълоу публикува статия „Не за развитието на противоречието“ в краткотрайното списание за изкуство и език „The Fox“ и започва късометражния филм „The Set-Up“ (1978), който се харесва на режисьор Милош Форман, [11] който тогава преподава в Колумбийския университет, и който Бигълоу по-късно представя като част от магистърската си програма в Колумбия. [12]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Катрин Бигълоу прави режисьорския си филмов дебют с филма за мотористи извън закона „Без любов“ (1981). Тя стана известна с режисирането на трилърите „Близо до мрака“ (1987), „Синя стомана“ (1990), „Точка на пречупване“ (1991), „Странни дни“ (1995) и „К-19“ (2002). За режисирането на военната драма „Войната е опиат“ (2008), Бигълоу става първата жена, спечелила Оскар за най-добър режисьор. Оттогава тя режисира шпионския трилър „Враг номер едно“ (2012) и криминалната драма „Детройт“ (2017).
Тя режисира епизоди от сериала на Ен Би Си „Убийство: Животът на улицата“ (1998-1999) и печели наградата „Еми праймтайм“ за изключителни заслуги в създаването на документални филми за работата си по филма на Нетфликс „Земя на Дрога“ (2015). Тя е известна със сътрудничеството си с Ерик Ред и Марк Боал.
Бигълоу получава множество отличия, включително две награди „Оскар“, две награди БАФТА и награда „Еми“ в праймтайм. Списание „Тайм“ я обяви за една от 100-те най-влиятелни хора в света през 2010 г. [13]
Персонален живот
[редактиране | редактиране на кода]Катрин Бигълоу се омъжва за режисьора Джеймс Камерън през 1989 и се развежда с него 1991 г. [14]
Избрана филмография
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1991 | Точка на пречупване | Point Break |
| 2002 | К-19 | K-19: The Widowmaker |
| 2008 | Войната е опиат | The Hurt Locker |
| 2012 | Враг номер едно | Zero Dark Thirty |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com
- ↑ Kathryn Bigelow Biography // yahoo.com. Посетен на June 26, 2010.
- ↑ Early praise for 'Hurt Locker': Narrative on war in Iraq may be Oscar-worthy // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2023-10-22.
- ↑ Keough, Peter. Kathryn Bigelow: Interviews. Jackson: University Press of Mississippi, 2013. с. ix-xii.
- ↑ Point Break: As Oscar Calls, a Look at Kathryn Bigelow's Decade in the NYC Art World // 6 February 2013.
- ↑ Hollywood Flashback: When Kathryn Bigelow Made Oscar History as the First Woman to Win Best Director|Hollywood Reporter
- ↑ Manohla Dargis, "Action!", New York Times, June 18, 2009. Access date: June 27, 2009
- ↑ Hond, Paul, [1],Columbia Magazine, Winter 2009-10. Access date: Sept. 10, 2015
- ↑ Rapold, Nicolas, "Interview: Kathryn Bigelow Goes Where the Action Is" Архив на оригинала от 2010-02-22 в Wayback Machine., Village Voice, June 23, 2009. Access date: June 27, 2009.
- ↑ "Kathryn Bigelow – Filmmaking at the Dark Edge of Exhilaration" Архив на оригинала от 2011-11-21 в Wayback Machine., Harvard Film Archive, July 1, 2009. Access date: December 17, 2009.
- ↑ Filkins, Dexter (December 17, 2012). "Bin Laden, The Movie". The New Yorker. Retrieved January 9, 2013.
- ↑ Benson-Allott, Caetlin. "Undoing Violence: Politics, Genre, and Duration in Kathryn Bigelow's Cinema" (preview/paywall), Film Quarterly 64.2 (Winter 2010), pp. 33–43. University of California Press; link via JSTOR. "Abstract: Kathryn Bigelow's eight feature films all seek a balance between progressive representations of gender and race and the demands of commercial filmmaking. Close attention to the filmmaker's experiments with duration and camera technology reveals her interest in reworking Hollywood conventions to critique conventionally masculinist genres."
- ↑ Stone, Oliver (April 29, 2010). Kathryn Bigelow. – TIME, The 2010 TIME 100, архив на оригинала от 2 май 2010, http://www.time.com/time/specials/packages/article/0,28804,1984685_1984940_1985539,00.html, посетен на 7 май 2010
- ↑ Angeles, John Harlow in Los. Kathryn Bigelow and James Cameron: Who gets custody of Oscar? // The Times. Посетен на 2020-11-26.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
| ||||||||
| |||||