Катерина де Браганса
| Катерина де Браганса Catarina de Bragança | |
| кралица на Англия, Шотландия и Ирландия | |
_-_Catherine_of_Braganza_(1638-1705)_-_RCIN_401214_-_Royal_Collection.jpg) | |
| Родена |
25 ноември 1638 г.
Херцогски дворец във Вила Висоза, Вила Висоза, Португалия |
|---|---|
| Починала | 31 декември 1705 г.
Дворец Бемпоща, Лисабон, Португалия |
| Погребана | Лисабон, Португалия |
| Религия | католицизъм |
| Управление | |
| Период | 23 април 1662 – 6 февруари 1685 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Браганса, Стюарти |
| Баща | Жуау IV (крал на Португалия) |
| Братя/сестри | Педру ІІ (Португалия) Афонсу VI (Португалия) |
| Съпруг | Чарлз II (21 май 1662) |
| Подпис |  |
| Катерина де Браганса в Общомедия | |
Катерина де Браганса (на португалски: Catarina, Катарина, на английски: Catherine, Катрин, 25 ноември 1638 – 31 декември 1705) е португалска инфанта от династията Браганса и кралица на Англия, Шотландия и Ирландия като съпруга на крал Чарлз II.
Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Родена е във Вила Висоза на 25 ноември 1638 г. Дъщеря е на португалския крал Жуау IV (тогава херцог на Браганса) и Луиза де Гусман.
Катерина получава строго католическо образование, под прекия надзор на майка си. След отделянето на Португалия от Хабсбургската империя и възкачването на баща ѝ на португалския престол, ръката на Катерина няколко пъти е искана от Дон Хуан Австрийски, Франсоа дьо Вендом, Луи XIV и Чарлз II. След Пиренейския договор от 1659 г., когато Франция се отчуждава от Португалия, в Англия започват да гледат на Катерина и като на полезен инструмент за укрепване на съюза с Португалия. След реставрацията на Стюартите през 1660 г. и възцаряването на Чарлз II, майката на Катерина започва преговори със съветниците на английския крал и на 23 юни 1661 г. е подписан предбрачният договор между двете страни.
Кралица на Англия
[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално Катерина е омъжена символично за Чарлз II на специална церемония в Лисабон на 23 април 1662 г. След пристигането на инфантата в Портсмът на 14 май 1662 г. двойката официално е венчана на две церемонии – едната, извършена тайно по католически обред, и една официална церемония по англикански обред на 21 май. Според предбрачния договор Англия получава като зестра от Португалия пристанищните градове Танжер и Бомбай, които по-късно стават опорни пунктове за британската колонизация на Северна Африка и Индия.
Бракът на английския крал с португалската инфанта не е посрещнат добре от английската общественост поради католическата вяра на младоженката, която дори не е коронясана като кралица.[1] Катррина среща големи трудности при преодоляването на езиковата бариера, изневерите на съпруга си и честите конфликти между англикани и католици. С времето обаче нейното благоприличие, лоялност и привързаност към Чарлз II променят отношението на обществото към нея.
Катерина обаче не успява да роди на краля деца, въпреки няколкото си бременности, завършили с аборт. Поради това кралицата се чувства неудобно, като се има предвид, че кралят продължава да се сдобива с незаконни деца от своите любовници. Въпреки това Чарлз II се отнася с уважение към съпругата си, не спира да я подкрепя и застава на нейна страна, когато собствените му любовници не ѝ засвидетелстват подобаващо уважение. Кралят категорично отхвърля и идеята да се разведе с Катерина, за да осигури протестантски наследник на короната, въпреки постоянни натиск за това от страна на Парламента.
Тъй като е известно, че кралицата продължава да изповядва католицизма, въпреки привързаността ѝ към краля, Катерина става мишена на антикатолическите чувства в страната. През 1678 г. тя е обвинена, че е съпричастна към убийството на сър Едмънд Готфри, който уж е убит от нейни хора.[2] През ноември Катерина е обвинена от Тит Оутс, че е организирала т. нар. „Папистки заговор“[notes 1] за отравянето на краля. Въпреки че става ясно, че доказателствата срещу кралицата са изфабрикувани, Камарата на общините предявява искане кралицата да бъде изгонена от Уайтхол.[2] През 1679 г. кралят категорично застава на страната на съпругата си срещу инсинуациите.
По време на последното боледуване на Чарлз II през 1685 г. Катерина е загрижена за връщането на краля в лоното на католицизма, а след смъртта му скърби дълбоко. По-късно същата година Катерина неуспешно се застъпва пред Джеймс II в защита на Джеймс Скот, херцог Монмът, незаконен син на съпруга ѝ и водач на Монмътското въстание.
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]По време на управлението на Джеймс II, свалянето му от Славната революция и възкачването на престола на Уилям и Мери (Мария II Стюарт и Вилхелм Орански), Катерина остава в Англия, пребивавайки в Съмърсет Хаус. Въпреки добрите отношения на бившата кралица с кралското семейство, позициите ѝ в двора продължават да отслабват поради католическата ѝ вяра, което довежда до постепенната изолация на Катерина. Освен това парламентът гласува за намаляване на броя на католическата прислуга на бившата кралица и я предупреждава да не участва в агитации срещу властта. Най-накрая през март 1692 г. Катерина де Браганса се завръща в Португалия, където се грижи и става ментор на своя племенник Жуау, бъдещия Жуау V, чиято майка починала.
Бившата английска кралица подкрепя договора между Англия и Португалия от 1703 г. и управлява като регент[1] на брат си Педру II през 1701, 1703 – 1705.
Катерина умира на 31 декември 1705 в лисабонския дворец Бемпоща и е погребана в манастира на „Св. Херонимо“ в Лисабон.
Любопитно
[редактиране | редактиране на кода]Катерина де Браганса популяризира в Англия пиенето на чай между 16:00 и 17:00 - обичай, който по това време е по-популярен сред португалската аристокрация. Чаят е внесен за първи път в Португалия от португалските владения в Азия, както и чрез търговията, която португалците осъществяват с Китай и Япония. Според някои твърдения на управителя на музея на Браганса, освен „пиенето на чай“ кралица Катерина въвежда употребата на вилицата на английските трапези.
Въпреки твърденията, че нюйоркският квартал Куинс е наречен така в чест на Катерина де Браганса, името на кралицата не се споменава в нито един от 200-годишните документи, които се съхраняват в градския архив. Поради твърденията, че семейството на кралицата е спечелило значително богатство от търговията с африкански роби, нейната 10-метрова статуя в Куинс е унищожена от местни афроамериканци и потомци на ирландски заселници. Умален размер на тази статуя е поставен в Лисабон по време на Експо 98.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Historical Dictionary of the British Monarchy. Scarecrow Press, 24 февруари 2011. ISBN 978-0-8108-5779-7. с. 90 – 91. Посетен на 15 юли 2012.
- ↑ а б Abernethy, Susan. The Popish Plot // The Freelance History Writer, 2012. Посетен на 12 февруари 2016. (на английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Catherine of Braganza в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Несъществуващ реално заговор, довел до антикатолическа истерия, обхванала Англия, Уелс и Шотландия в периода 1678 – 1681 г.
