Картвелски езици
| Картвелски езици | |
 | |
| Разпространение | Западното Закавказие, Североизточна Анатолия |
|---|---|
| Говорени от | 5,2 милиона души |
| Систематизация по Ethnologue виж | |
 Картвелски езици | |
| Картвелски езици в Общомедия | |
Картвелските езици (груз. ქართველური ენები, картвелури енеби) са част от така наречените кавказки езици, говорени в района на планините Кавказ, най-вече в Грузия, големи групи в Русия, Иран, САЩ, Европейския съюз, Израел и североизточните части на Турция. Броят на хората, говорещи картвелски езици, е около 5,2 милиона. Не са свързани с нито едно друго езиково семейство, правейки ги отделна езикова група. Първият литературен източник на картвелски език е надпис на грузински език, написан на старогрузински в грузински манастир близо до Витлеем, който датира от 430 г. сл. Хр.
Грузинската азбука е писмеността, която се използва във всички езици от това семейство.
Социален и културен статут
[редактиране | редактиране на кода]Грузинският е официален език в Грузия (говорен от 99% от населението) и основен език в литературата и медията в страната. Пише се с оригинална и отличителна азбука, а най-старият литературен текст датира от V век – единственият кавказки език, който притежава древна литературна традиция. Старата грузинска азбука вероятно е произлязла староарамейски с гръцко влияние.
Мегрелският също използва грузинската азбука от 1864, особено през периода 1930 до 1938 г.
Лазкият е изписван най-вече през 1927 и 1937, а сега в Турция най-често се използва латинската азбука. Езикът обаче е на изчезване, тъй като неговите говорители се интегрират към турското общество.
Класификация
[редактиране | редактиране на кода]Семейството на картвелските езици се състои от четири сходни езика:
- Свански (ლუშნუ ნინ, лушну нин) с около 35 000 – 40 000 говорещи, главно в северозападните планински части на Сванетия, Грузия, както и в Кодорското дефиле на Абхазия, Грузия.
- Карто-зан
- Грузински (ქართული ენა, картули ена) с около 4,5 милиона говорещи, главно в Грузия. Има грузиноговорещи общности в Русия, Турция, Израел, Иран и в страните от ЕС, но настоящият им брой не е известен.
- Зански
- Мегрелски (მარგალური ნინა, маргалури нина) с около 500 000 говорещи, главно в западните региони на Грузия – Мегрелия и Абхазия. Броят на говорещите мегрелски в Абхазия значително намалява през 1990-те.
- Лазки (ლაზური ნენა, лазури нена) с около 220 000 говорещи през 1980, най-вече в крайбрежната зона на Черно море на североизточна Турция, както и с около 30 000 говорещи в Аджария, Грузия.
Родословно дърво
[редактиране | редактиране на кода]
| пракартвелски | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| пракартозански | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| зански | |||||||||||||||||||||||||||||||||
| свански | мегрелски | лазки | грузински | ||||||||||||||||||||||||||||||
Връзката между тези езици за първи път е била съобщена от лингвиста Йохан Гюлденщед в неговата класификация на кавказките езици от 1773, а по-късно от Мари Босе, Франц Боп и други през 1840-те. Занският е групата, която се състои от езиците мегрелскии лазки.
Въз основа на глотохронологичния анализ, Георги Климов датира разделението на пракартвелския на свански и картозански езици през XIX в. и по-нататъчното им разделение на зански и грузински.
По-старото име „южнокавказки“ вече не се употребява, тъй като произлиза от идеята, че картвелският произлиза от абхазо-адигейскитеи нахско-дагестанските езици, твърдение, което вече е опровергано.
Граматически особености
[редактиране | редактиране на кода]Фонологични съвпадения
[редактиране | редактиране на кода]| пракартв. | груз. | зан. | сван. |
|---|---|---|---|
| *ა (*a) [ɑ] |
a [ɑ] |
o [ɔ] |
a [ɑ] |
| *ე (*e) [ɛ] |
e [ɛ] |
a [ɑ] |
e [ɛ] |
| *ი (*i) [i] |
i [i] |
i [i] |
i [i] |
| *ო (*o) [ɔ] |
o [ɔ] |
o [ɔ] |
o [ɔ] |
| *უ (*u) [u] |
u [u] |
u [u] |
u [u] |
| пракартв. | груз. | зан. | сван. | |
|---|---|---|---|---|
| *ბ [b] |
*b [b] |
b [b] |
b [b] |
b [b] |
| *პ [pʼ] |
*ṗ [pʼ] |
ṗ [pʼ] |
ṗ [pʼ] |
ṗ [pʼ] |
| *ფ [p] |
*p [p] |
p [p] |
p [p] |
p [p] |
| *გ [ɡ] |
*g [ɡ] |
g [ɡ] |
g [ɡ] |
g / ǯ [ɡ] / [d͡ʒ] |
| *კ [kʼ] |
*ḳ [kʼ] |
ḳ [kʼ] |
ḳ [kʼ] |
ḳ / č' [kʼ] / [t͡ʃʼ] |
| *ქ [k] |
*k [k] |
k [k] |
k [k] |
k / č [k] / [t͡ʃ] |
| *დ [d] |
*d [d] |
d [d] |
d [d] |
d [d] |
| *ტ [tʼ] |
*ṭ [tʼ] |
ṭ [tʼ] |
ṭ [tʼ] |
ṭ [tʼ] |
| *თ [t] |
*t [t] |
t [t] |
t [t] |
t [t] |
| *ზ [z] |
*z [z] |
z [z] |
z [z] |
z [z] |
| *ზ₁ [ʐ] |
*z₁ [ʐ] |
z [z] |
ž [ʒ] |
ž [ʒ] |
| *ს [s] |
*s [s] |
s [s] |
s [s] |
s [s] |
| *ს₁ [ʂ] |
*s₁ [ʂ] |
s [s] |
š [ʃ] |
š [ʃ] |
| *შ [ʃ] |
*š [ʃ] |
š [ʃ] |
šk / sk [ʃk] / [sk] |
šg / sg [ʃɡ] / [sɡ] |
| *ც [t͡s] |
*c [t͡s] |
c [t͡s] |
c [t͡s] |
c [t͡s] |
| *ც₁ [t͡ʂ] |
*c₁ [t͡ʂ] |
c [t͡s] |
č [t͡ʃ] |
č [t͡ʃ] |
| *ჩ [t͡ʃ] |
*č [t͡ʃ] |
č [t͡ʃ] |
čk [t͡ʃk] |
čk / šg [t͡ʃk] / [ʃɡ] |
| *ძ [d͡z] |
*ʒ [d͡z] |
ʒ [d͡z] |
ʒ [d͡z] |
ʒ / z [d͡z] / [z] |
| *ძ₁ [d͡ʐ] |
*ʒ₁ [d͡ʐ] |
ʒ [d͡z] |
ǯ [d͡ʒ] |
ǯ / ž [d͡ʒ] / [ʒ] |
| *ჯ [d͡ʒ] |
*ǯ [d͡ʒ] |
ǯ [d͡ʒ] |
ǯg / ʒg [d͡ʒɡ] / [d͡zɡ] |
ǯg / sg [d͡ʒɡ] / [sɡ] |
| *წ [t͡sʼ] |
*ċ [t͡sʼ] |
ċ [t͡sʼ] |
ċ [t͡sʼ] |
ċ [t͡sʼ] |
| *წ₁ [t͡ʂʼ] |
*ċ₁ [t͡ʂʼ] |
ċ [t͡sʼ] |
čʼ [t͡ʃʼ] |
čʼ [t͡ʃʼ] |
| *ჭ [t͡ʃʼ] |
*čʼ [t͡ʃʼ] |
čʼ [t͡ʃʼ] |
čʼḳ / ċḳ [t͡ʃʼkʼ] / [t͡sʼkʼ] |
čʼḳ / šḳ [t͡ʃʼkʼ] / [ʃkʼ] |
| *ღ [ɣ] |
*ɣ [ɣ] |
ɣ [ɣ] |
ɣ [ɣ] |
ɣ [ɣ] |
| *ყ [qʼ] |
*qʼ [qʼ] |
qʼ [qʼ] |
qʼ / ʔ / ḳ [qʼ] / [ʔ] / [kʼ] |
qʼ [qʼ] |
| *ხ [x] |
*x [x] |
x [x] |
x [x] |
x [x] |
| *ჴ [q] |
*q [q] |
x [x] |
x [x] |
q [q] |
| *უ̂ [w] |
*w [w] |
v [v] |
v [v] |
w [w] |
| *რ [r] |
*r [r] |
r [r] |
r [r] |
r [r] |
| *ლ [l] |
*l [l] |
l [l] |
l [l] |
l [l] |
| *მ [m] |
*m [m] |
m [m] |
m [m] |
m [m] |
| *ნ [n] |
*n [n] |
n [n] |
n [n] |
n [n] |
| *ლʿ [ɬ] |
*lʿ [ɬ] |
s [s] |
∅ [∅] |
l [l] |
| *ლʼ [t͡ɬʼ] |
*ɬʼ [t͡ɬʼ] |
ċ [t͡sʼ] |
č' [t͡ʃʼ] |
h [h] |
Съществителни имена
[редактиране | редактиране на кода]Класификация на съществителните
[редактиране | редактиране на кода]Картвелските езици класифицират имената като „интелигентни“ или кой-клауза и „неинтелигентни“ или какво-клауза. В тези езици граматичен род липсва.
| Конкретни предмет] | Абстрактни предмети | ||
| Живи | Неживи | ||
| човешки и „човекоподобни“ същества (човек, Бог, ангел и т.н.) | животни | неживи физически обекти | абстрактни предмети |
| интелигентни | неинтелигентни | ||
| „кой“-клауза | „какво“-клауза | ||
| падеж | ед. ч. | мн. ч. | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мегрелски | ласки | грузински | свански | мегрелски | ласки | грузински | свански | ||
| номинатив | -i | -i/-e | -i | -i | -ep-i | -ep-e | -eb-i | -är | |
| ергатив | -k | -k | -ma | -d | -ep-k | -epe-k | -eb-ma | -är-d | |
| датив | -s | -s | -s | -s | -ep-s | -epe-s | -eb-s | -är-s | |
| генитив | -iš | -iš | -is | -iš | -ep-iš | -epe-š | -eb-is | -are-š | |
| латив | -iša | -iša | н/д | н/д | -ep-iša | -epe-ša | н/д | н/д | |
| аблатив | -iše | -iše | н/д | н/д | -ep-iše | -epe-še | н/д | н/д | |
| интрументал | -it | -ite | -it | -šw | -ep-it | -epe-te | -eb-it | -är-šw | |
| адвербиалис | -o(t)/-t | -ot | -ad/-d | -d | -ep-o(t) | н/д | -eb-ad | -är-d | |
| финалис | -išo(t) | н/д | -isad | -išd | -ep-išo(t) | н/д | -eb-isad | -är-išd | |
| вокатив | н/д | н/д | -o (/-v) | н/д | н/д | н/д | -eb-o | н/д | |
| корен: ǯveš- (мин.), mǯveš- (лас.), ʒvel- (гру..), ǯwinel- (сван.) – „стар“ | |||||||||
| падеж | ед. ч. | мн. ч. | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мегрелски | ласки | грузински | свански | мегрелски | ласки | грузински | свански | ||
| номинатив | ǯveš-i | mǯveš-i | ʒvel-i | ǯwinel | ǯveš-ep-i | mǯveš-ep-e | ʒvel-eb-i | ǯwinel-är | |
| ергатив | ǯveš-k | mǯveš-i-k | ʒvel-ma | ǯwinel-d | ǯveš-ep-k | mǯveš-epe-k | ʒvel-eb-ma | ǯwinel-är-d | |
| датив | ǯveš-s | mǯveš-i-s | ʒvel-s | ǯwinel-s | ǯveš-ep-s | mǯveš-i-epe-s | ʒvel-eb-s | ǯwinel-är-s | |
| генитив | ǯveš-iš | mǯveš-iš | ʒvel-is | ǯwinl-iš | ǯveš-ep-iš | mǯveš-epe-š | ʒvel-eb-is | ǯwinel-är-iš | |
| латив | ǯveš-iša | mǯveš-iša | н/п | н/д | ǯveš-ep-iša | mǯveš-epe-ša | н/д | н/д | |
| аблатив | ǯveš-iše | mǯveš-iše | н/д | н/д | ǯveš-ep-iše | mǯveš-epe-še | н/д | н/д | |
| инструментал | ǯveš-it | mǯveš-ite | ʒvel-it | ǯwinel-šw | ǯveš-ep-it | mǯveš-epe-te | ʒvel-eb-it | ǯwinel-är-šw | |
| адвербиалис | ǯveš-o | mǯveš-ot | ʒvel-ad | ǯwinel-d | ǯveš-ep-o | н/д | ʒvel-eb-ad | ǯwinel-är-d | |
| финалис | ǯveš-išo | н/п | ʒvel-isad | ǯwinel-išd | ǯveš-ep-išo | н/д | ʒvel-eb-isad | ǯwinel-är-išd | |
| вокатив | н/д | н/д | ʒvel-o | н/д | н/д | н/д | ʒvel-eb-o | н/д | |
Глаголи
[редактиране | редактиране на кода]Картвелските глаголи могат да посочват един, два или три граматически лица. Извършителят на действието се нарича подлог, а повлияното от него лице е допълнението (пряко или непряко). Лицето може да бъде единствено или множествено. Според броя на лицата, глаголите се класифицират като еднолични, двулични и трилични.
- Едноличните глаголи имат само един подлог и винаги е непреходен.
- Двуличните глаголи имат подлог и едно допълнение, което може да бъде пряко или непряко. Глаголът е:
- преходен, когато допълнението е пряко;
- непреходен, когато допълнението е непряко.
- Триличните глаголи имат подлог, както и пряко и непряко допълнение и са двупреходни.
| еднолични | двулични | трилични | ||
|---|---|---|---|---|
| непреходни | преходни | непреходни | двупреходни | |
| подлог | + | + | + | + |
| пряко допълнение | + | + | ||
| непряко допълнение | + | + | ||
Подлозите и допълненията се означават със специални афикси.
| Подлог | |||||||||
| ед. ч. | мн. ч. | ||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| старогруз. | груз. | мегр./лас. | сван. | старогруз. | груз. | мегр./лас. | сван. | ||
| П1 | v- | v- | v- | xw- | v-...-t | v-...-t | v-...-t | xw-...-(š)d (отст.)
l-...-(š)d (вмет.) | |
| П2 | x/h- | ∅,(h/s)- | ∅ | x-/∅ | x/h-...-t | ∅,(h/s)-...-t | ∅-...-t | x/∅-...-(š)d | |
| П3 | -s,-a/o,-n,-ed | -s,-a/o | -s,-u,-n | (l)-...-s/(a) | -an,-en,-es,-ed | -en,-an,-es | -an,-es | (l)-...-x | |
| Допълнение | |||||||||
| Д1 | m- | m- | m- | m- | m- (отст.)
gv- (вмет.) |
gv- | m-...-t,-an,-es | n- (отст.)
gw- (вмет.) | |
| Д2 | g- | g- | g- | ǯ- | g- | g-...-t | g-...-t,-an,-es | ǯ-...-x | |
| Д3 | x/h,∅- | ∅,s/h/∅- | ∅ | ∅,x- | x/h,∅- | ∅,s/h/∅-...-t | ∅-...-t,-an,-es | ∅,x-...-x | |
С помощта на специални означения, картвелските езици могат да означат четири вида действия („версии“):
- подложна – показва, че действието е предназначено за самия вършител;
- допълнителна – действието е предназначено за другиго;
- допълнително-пасивна – действието е предназначено за другиго и в същото време индикира пасивността на подлога;
- неутрална – неутрално, по отношение на намерението.
| Версия | Мегрелски | Лазки | Грузински | Свански |
|---|---|---|---|---|
| Подложна | -i- | -i- | -i- | -i- |
| Допълнителна | -u- | -u- | -u- | -o- |
| Допълнително-пасивна | -a- | -a- | -e- | -e- |
| Неутрална | -o-/-a- | -o- | -a- | -a- |
Примери за наследен речник
[редактиране | редактиране на кода]| Пракартв. форма | Картозански | Свански | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Пра-форма | Грузински | Мегрелски | Лазки | |||
| едно | н/д | *erti [ɛrti] |
erti [ɛrti] |
arti [ɑrti] |
ar [ɑr] |
н/д |
| две | *yori [jɔri] |
*yori [jɔri] |
ori [ɔri] |
žiri / žəri [ʒiri] / [ʒəri] |
žur / ǯur [ʒur] / [d͡ʒur] |
yori [jɔri] |
| три | *sami [sɑmi] |
*sami [sɑmi] |
sami [sɑmi] |
sumi [sumi] |
sum [sum] |
semi [sɛmi] |
| четири | *o(s₁)tkho [ɔ(ʂ)tkhɔ] |
*otkho [ɔtkhɔ] |
otkhi [ɔtkhi] |
otkhi [ɔtkhi] |
otkho [ɔtkhɔ] |
w-oštkhw [w-ɔʃtkhw] |
| пет | *khu(s₁)ti [khu(ʂ)ti] |
*khuti [khuti] |
khuti [khuti] |
khuti [khuti] |
khut [khut] |
wo-khušd [wɔ-khuʃd] |
| шест | *eks₁wi [ɛkʂwi] |
*eks₁wi [ɛkʂwi] |
ekvsi [ɛvksi] |
amšvi [ɑmʃwi] |
aši [ɑʃi] |
usgwa [usɡwɑ] |
| седем | *šwidi [ʃwidi] |
*šwidi [ʃwidi] |
švidi [ʃvidi] |
škviti [ʃkviti] |
škvit [ʃkvit] |
i-šgwid [i-ʃɡwid] |
| осем | *arwa [ɑrwɑ] |
*arwa [ɑrwɑ] |
rva [rvɑ] |
ruo / bruo [ruɔ] / [bruɔ] |
ovro / orvo [ɔvrɔ] / [ɔrvɔ] |
ara [ɑrɑ] |
| девет | *ts₁khara [t͡ʂkhɑrɑ] |
*ts₁khara [t͡ʂkhɑrɑ] |
tskhra [t͡sxrɑ] |
čkhoro [t͡ʃkhɔrɔ] |
čkhoro [t͡ʃkhɔrɔ] |
čkhara [t͡ʃkhɑrɑ] |
| десет | *a(s₁)ti [ɑ(ʂ)ti] |
*ati [ɑti] |
ati [ɑti] |
viti [viti] |
vit [vit] |
ešd [ɛʃd] |
| двадесет | n/a | *ots₁i [ɔt͡ʂi] |
otsi [ɔt͡si] |
etsi [ɛt͡ʃi] |
etsi [ɛt͡ʃi] |
n/a |
| сто | *as₁i [ɑʂi] |
*as₁i [ɑʂi] |
asi [ɑsi] |
oši [ɔʃi] |
oši [ɔʃi] |
aš-ir [ɑʃ-ir] |
| Лични местоимения | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Пракартв. | Грузински | Мегрелски | Лазки | Свански | |
| Аз | *me [mɛ] |
me [mɛ] |
ma [mɑ] |
ma(n) [mɑ] |
mi [mi] |
| Ти | *sen [sɛn] |
šen [ʃɛn] |
si [si] |
si(n) [si] |
si [si] |
| Ние | *čwen [t͡ʃwɛn] |
čven [t͡ʃvɛn] |
čki(n) / čkə(n) [t͡ʃki(n)] / [t͡ʃkə(n)] |
čkin / čku / šku [t͡ʃkin] / [t͡ʃku] / [ʃku] |
|
| Вие | *stkwen [stkwɛn] |
tkven [tkvɛn] |
tkva(n) [tkvɑ(n)] |
tkvan [tkvɑn] |
sgäy [sɡæj] |
| Притежателни местоимения | |||||
| Пракартв. | Грузински | Мегрелски | Лазки | Свански | |
| Мой | *č(w)e-mi [t͡ʃ(w)ɛ-mi] |
če-mi [t͡ʃɛ-mi] |
čki-mi [t͡ʃki-mi] |
čki-mi / ški-mi [t͡ʃki-mi] / [ʃki-mi] |
mi-šgu [mi-ʃɡu] |
| Твой | *š(w)eni [ʃ(w)ɛni] |
šeni [ʃɛni] |
skani [skɑni] |
skani [skɑni] |
i-sgu [i-sɡu] |
| Негов/неин/негово | *m-is₁ [m-iʂ] |
m-is-i [m-is-i] |
mu-š-i [mu-ʃ-i] |
(h)e-mu-š-i [(h)ɛ-mu-ʃ-i] |
m-ič-a [m-it͡ʃ-ɑ] |
| Наш | *čweni [t͡ʃwɛni] |
čveni [t͡ʃvɛni] |
čkini / čkəni [t͡ʃkini] / [t͡ʃkəni] |
čkini / čkuni / škuni [t͡ʃkini] / [t͡ʃkuni] / [ʃkuni] |
gu-šgwey (excl.) [ɡu-ʃɡwɛj] ni-šgwey (incl.) |
| Ваш | *stkweni [stkwɛni] |
tkveni [tkvɛni] |
tkvani [tkvɑni] |
tkvani [tkvɑni] |
i-sgwey [i-sɡwɛj] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Boeder, W. Speech and thought representation in the Kartvelian (South Caucasian) languages. In: Güldemann, T., von Roncador, M. (Eds.), Reported Discourse. A Meeting-Ground of Different Linguistic Domains. Typological Studies in Language, vol. 52. Amsterdam/Philadelphia, Benjamins, pp. 3 – 48, 2002.
- Boeder, W. (2005). „The South Caucasian languages“, Lingua, Vol. 115, Iss. 1 – 2 (Jan.-Feb.), Pages 5 – 89
- Dalby, A. Language in Danger; The Loss of Linguistic Diversity and the Threat to Our Future. Columbia University Press, 2002.
- Fähnrich, H. Kartwelische Wortschatzstudien. Jena, Friedrich-Schiller-Universität, 2002.
- Fähnrich, H. & Sardzhveladze, Z. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Georgian). Tbilisi, 2000.
- Gamkrelidze, Th. (1966) „A Typology of Common Kartvelian“, Language, Vol. 42, No. 1 (Jan. – Mar.), pp. 69 – 83
- Gamkrelidze, Th. & Ivanov, V. Indo-European and the Indo-Europeans: A Reconstruction and Historical Analysis of a Proto-Language and a Proto-Culture. 2 Vols. Berlin and New York, Mouton de Gruyter, 1995.
- Kajaia, O. Megrelian-Georgian dictionary. Vol 1. (in Georgian). Tbilisi, 2001.
- Kartozia, G. The Laz language and its place in the system of Kartvelian languages (in Georgian). Tbilisi, 2005.
- Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages (in Russian). Moscow, 1964.
- Klimov, G. Einführung in die kaukasische Sprachwissenschaft. Hamburg, Buske, 1994.
- Klimov, G. Etymological Dictionary of the Kartvelian Languages. Berlin, Mouton de Gruyter, 1998a.
- Klimov, G. Languages of the World: Caucasian languages (in Russian). Moscow, Academia, 1998b.
- Lang, D. M. The Georgians. New-York, Praeger, 1966.
- Ruhlen, M. A Guide to the World’s Languages, Vol. 1: Classification. Stanford, Stanford University Press, 1987.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Лазури Нена – езикът на Лазците от Силвия Кучер.
- Институт за лингвистика Арнолд Чикобава, Грузинска академия на науките Архив на оригинала от 2004-04-20 в Wayback Machine.
- Артър Хоумър, иберийско-кавказката връзка в типологична перспектива
- Карта на кавказките езици
- Възходът и падението на иберийско-кавкаската теория от Кевин Туит. (Монтреалски университет)
