Направо към съдържанието

Карта на Пири Реис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Запазен фрагмент от картата на Пири Реис, показваща крейбрежието на Централна и Южна Америка. В приложените бележки пише: „картата на западните земи, съставена от Колумб“[1]

Картата на Пири Реис е карта на света, съставена през 1513 г. по сведения на османското военното разузнаване от османския адмирал и картограф Пири Реис. Около една трета от картата е оцеляла; фрагментът показва с голяма точност западното крайбрежие на Европа и Северна Африка и бреговете на Бразилия. Изобразени са различни острови в Атлантическия океан, включително Азорските и Канарските острови, както и митичният остров Антилия и може би Япония.

Историческото значение на картата е в демонстрацията на обхвата на световното усвояване на Новия свят към 1510 г., и в твърдението ѝ, че е използвана карта на Христофор Колумб (която е изгубена) като източник. В картата са използвани десет арабски източника; четири индийски карти, идващи от Португалия и една на Колумб. Картата дълго време е в центъра на вниманието на псевдоисторическите твърдения за стари изследвания на крайбрежието на Антарктида, направени преди епохата на Великите географски открития.

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Картата е запазената западна третина от картата на света, изготвена на пергамент от кожа на газела, със съобщени размери 90×63 cm,[2][3] 86x60 cm,[4] 90x65 cm,[5][6][7] 85×60 cm[8][9] 87×63 cm[10] и 86×62 cm.[11] Тези различия до голяма степен се дължат на повредения ъгъл. Оцелелите части на първо място описват западното крайбрежие на Африка и източното крайбрежие на Южна Америка. Картата е подписана от Пири Реис, адмирал от Османската империя, географ и картограф, и е датирана от месец мухарам от ислямската 919 година, еквивалент на 1513 г. от нашата ера.[12][13] Тя е представена на турския султан Селим I през 1517 г.[4][14] В легендата към картата Пири Реис описва, че тя е основана на двадесет графики и mappae mundi (т.е. „карти на света“).[15][16][17] Според Реис, тези карти включват осем птолемееви карти, арабска карта на Индия, четири новосъставени португалски карти от Синд, Пакистан и карта на Христофор Колумб на западните земи. Надпис 6 на картата гласи:

„Съставих я от осем Jaferyas от този вид и една арабска карта на Хинд [Индия], и от четирите новосъставени португалски карти, които показват страните на Синд [днес в съвременен Пакистан], Хинд и Чин [Китай] геометрично начертани; и от карта, съставена от Qulūnbū [Колумб] в западния регион. Чрез намаляването на всички карти в един мащаб е постигната тази окончателна форма, така че тази карта на тези земи се разглежда от моряците като толкова точна и надеждна, колкото са точността и надеждността на Седемте морета[18] на гореспоменатите карти.“.[19]

Има научен спор за това дали 20-те графики и mappae mundi в надписа на Реис включват осем птолемееви карти, четири португалски карти, арабската карта и картата на Колумб.[20] Според едната гледна точка, броят графики и mappae mundi, използвани от Пири е 20,[16][21][22] докато според другата това може да означава общ брой от 34.[23][24][25][26] Някои изследователи твърдят, че картите-източници са открити в древната Александрийска библиотека,[27] на базата на загатвания на Пири Реис за Александър Македонски, основателя на Александрия; Птолемей I, който управлява Александрия през 4 век пр.н.е. и Клавдий Птолемей, гръцки географ и картограф, живял в Александрия през 2 век.[20] Грегъри Макинтош твърди че „Арабските писатели често бъркат Клавдий Птолемей, географът от 2 век, с Птолемей I, един от генералите на Александър... Пири Реис без съмнение е направил същата грешка, в резултат на което е вярвал, че диаграмите и карти са от времето на Птолемей I вместо от това на Клавдий Птолемей.“.[28]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Картата е открита по щастлива случайност на 9 октомври 1929 г., чрез работата по филологическия труд на немския теолог Густав Адолф Дайсман (1866 – 1937). Той е назначен от турското Министерство на образованието да каталогизира неислямските творби в библиотеката на двореца Топкапъ.[29] По искане на Дайсман за търсене из двореца на стари карти и диаграми, управителят Халил Едем (1861 – 1938) успява да намери някои пренебрегнати и забравени материали, които предава на Дайсман. Осъзнавайки, че картата може да бъде уникална находка, теологът я показва на ориенталиста Паул Кале, който я определя като карта, съставена от Пири Реис.[30] Откритието предизвиква международна сензация, тъй като представлява единственото известно тогава копие на карта на света от Христофор Колумб (1451 – 1506),[31] и е единствената карта от 16 век, която показа Южна Америка в географски правилното ѝ надлъжно положение спрямо Африка. Географите са прекарали няколко века в безуспешно търсене на „изгубената карта на Колумб“, която предполагаемо е нарисувана от него, когато е бил в Западните Индии.[13]

След като прочита за откритието на картата в The Illustrated London News, държавният секретар на САЩ, Хенри Стимсън, се свързва с посланика на САЩ в Турция, Чарлз Шерил и го моли да проведе разследване, за да открие картата-източник на Колумб, която по негово мнение, е може би в Турция.[32] От своя страна, турското правителство изпълнява искането на Стимсън, но опитите за намиране на който и да е от оригиналните източници са неуспешни.[33]

Картата на Пири Реис се намира в библиотеката на двореца „Топкапъ“ в Истанбул, Турция, но обикновено не се излага пред публика.

Картата е изобразена на обратната страна на турската банкнота от 10 милиона лири в периода 1999 – 2005 г.[34] и на по-новите банкноти от 10 лири (2005 – 2009 г.).[35]

Анализ

[редактиране | редактиране на кода]

Картата е портолан, както е показано от четирите компасни рози (две големи и две малки), от които излизат радиални линии.[36] Някои анализи смятат, че картата е азимутна равноотдалечена проекция с център Кайро, но през 1998 г. анализ на Стивън Дъч от Университета Грийн Бей в Уисконсин показва че по-точното място е точка в района на кръстосването на съвременния нулев меридиан и екватора.[36] По краищата на картата има обширни бележки на османски турски, както и по някои вътрешни части, които в по-голямата си част са неточни и нереални.[36]

Иберийският полуостров и крайбрежието на Африка са изобразени акуратно; а от Америките, северната част на южноамериканското крайбрежие е достатъчно точна и правилно изобразена спрямо Африка.[36] Голяма част от Карибите е показана доста точно и, изглежда, отразява картите на Колумб за региона. Областта, представляваща Северна Америка няма почти нищо общо с нейната реална брегова линия (което не е учудващо, тъй като по това време тя е все още почти не е проучена), с изключение на една проекция, които може би е Нюфаундленд, а островът с надпис Антилия всъщност може би е Нова Скотия, тъй като има бележка към него, която се отнася до легендарните пътувания на Свети Брендан.[36] Има предположения, че този регион може да представлява азиатския бряг. Групите острови в източната част на Атлантическия океан са точно поставени, но са изобразени извън мащаба.[36]

Въпреки че има чести твърдения за високата точност на картата, Макинтош, сравнявайки картата на Пири Реис с няколко други карти-портолани от тази епоха, установява, че

„Картата на Пири Реис не е най-точната карта от 16 век, както обикновено се твърди; има много, много карти на света нарисувани през останалите осемдесет и седем години на този век, които са много по-добри от нея по точност. Картите на Рибейру от 1520-те и 1530-те години, картата на Ортелиус от 1570 г. и картата на Райт-Мулиньо от 1599 г. (най-добрата карта от 16 век) са само някои от добре известните примери.“.[37]

Антарктическият бряг

[редактиране | редактиране на кода]

Има два основни различия от известните крайбрежия: брегът на Северна Америка и южната част на южноамериканското крайбрежие. На картата на Пири Реис, Южна Америка е показана като огъваща се рязко на изток, като това започва около днешния град Рио де Жанейро. По-популярното тълкуване на тази територия е определянето ѝ като Земя на кралица Мод от крайбрежието на Антарктида. Това твърдение може да се проследи до Арлингтън Малъри, цивилен инженер и любител археолог, който е привърженик на хипотезите за доколумбовите презокеански контакти. Макар че неговите твърдения не са добре приети от учените, те са съживени от Чарлз Хапгуд и неговата книга от 1966 г. „Карти на древните морски крале“.[36] Книгата предлага теорията за глобални изследвания от неоткрита цивилизация от предкласическата епоха, въз основа на анализите на Хапгуд на тази и други древни и средновековни карти. По-късно, тези твърдения са повторени от Ерих фон Деникен в „Колесницата на боговете“ (която отдава знанието за тези брегове на извънземни) и книгата на Гевин Мензис 1421: „Годината, в която Китай откри света“ (която смята, че то се дължи на предполагаеми китайски пътешествия). И двете книги са категорично осъдени както от учените, така и от отричащите елементарните произведения, но привличат огромна популярност.[36]

По-трезвен анализ на твърденията е публикуван от Грегъри Макинтош, историк на картографията, който разглежда подробно картата в книгата си „Картата на Пири Реис от 1513 година“ (Athens and London: University of Georgia Press, 2000). Той успява да намери повечето от източниците на картата в записките на Колумб. Определени странности (като например появата на Вирджинските острови на две места) той отдава на използването на няколко карти като източници; други (например грешките в географията на Северна Америка) открива в продължаващото по това време объркване на региона с Източна Азия. Що се отнася до точността на предполагаемия антарктически бряг, той посочва две очевидни грешки. На първо място, той е показан на стотици километри на север от правилното си местоположение; второ, протокът на Дрейк липсва напълно, като Антарктическия полуостров изглежда е свързван с аржентинското крайбрежие. Определянето на тази област от картата, като ледените брегове на Антарктида, също е трудно да се съчетае с маркировките по картата, които показват региона като имащ топъл климат.[36]

Картите от този период обикновено изобразяват голям континент, наричан Тера Аустралис Инкогнита – с най-различни форми и география. Тази земя е предложена още от Клавдий Птолемей като противотежест на обширните континентални области в северното полукълбо. Поради липсата на географски открития и различни недоразумения, нейното съществуване не е напълно изоставено до околосветското пътешествие в района по време на второто пътуване на Джеймс Кук през 1770-те години, което показва, че ако континентът Тера Аустралис съществува, той би бил много по-малък, отколкото се е предполагало преди това. Първото потвърдено акостиране в Антарктида се състои чак през 1820 г., а по крайбрежието на Земята на кралица Мод не са извършени значими картографски работи преди норвежката експедиция, започнала през 1891 г.[38][39] През 1513 г. нос Хорн още не е бил открит, а околосветското пътешествие на Фернандо Магелан започва шест години по-късно. Не е ясно дали картографът е гледал на самата Южна Америка като част от непознати южни земи (както са показани в атласа на Милер),[40] или (както Дъч смята) той е рисувал това, което е известно тогава за крайбрежието с големи неточности. Така или иначе, сериозната научна общност смята, че няма причина да се твърди, че картата е продукт на автентично познание за бреговете на Антарктида.[36]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ To The End of the Earth, Jeremy Harwood, Struik Publishers, 2007, ISBN 978-1-77007-608-2, p.69
  2. ↑ Nebenzahl 1990, с. 63
  3. ↑ Soucek, Svat. Piri Re'is // Encyclopaedia of Islam. Т. vol. 8. Leiden, Brill Publishers, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 308..
  4. ↑ а б Kahle 1933, с. 621
  5. ↑ Mollat du Jourdin, La Roncière & le R. Dethan 1984, с. 218.
  6. ↑ Portinaro & Knirsch 1987, с. 47.
  7. ↑ Tekeli 1985, с. 676
  8. ↑ Babinger, Franz. Piri Re'is // Encyclopaedia of Islam. Т. vol. 3. Leiden, Brill Publishers, 1936. с. 1070 – 1071.
  9. ↑ Deissmann 1933, с. 111
  10. ↑ Van de Waal 1969, с. 82.
  11. ↑ Smithsonian Institution 1966, с. 104.
  12. ↑ Stiebing 1984, с. 1 – 2.
  13. ↑ а б Hapgood 1966, с. 1.
  14. ↑ От предговора към Kitab-ı Bahriye (1521) на Пири Реис, преведено от Кале през 1933 г.: „Този незначителен човек [Пири Реис] преди това е направил карта, която в сравнение с дотогава познатите карти, показва много повече [и] различни детайли [и] в които той е включил дори новоиздадените карти на Индийския и Китайския океан, които по онова време са били напълно непознати в страната на Рум [Османската империя] и я е представил в Кайро на турския султан Селим I, който я е приел благосклонно.“.
  15. ↑ Hapgood 1966, с. 2.
  16. ↑ а б Kahle 1933, с. 624.
  17. ↑ Надпис 6 на картата гласи: „По това време никой не е виждал такава карта. Ръката на този незначителен човек [Пири Реис] я е съставила и завършила от около двадесет карти и карти на света. Има карти, рисувани опо времето на Искендер дху-л Карниан [Александър Велики] за необитаемата четвърт на света. Арабите наричат тези карти Jaferya.“. McIntosh 2000, с. 15
  18. ↑ В този случай, Седемте морета са Южнокитайско море, Индийско море (Индийския океан), Персийския залив, Каспийско море, Западно море (Атлантическия океан), Червено море и Източноафриканско море (водите около източноафриканския остров Занзибар), както са описани от Реис в Kitab-ı Bahriye (1521). Kahle 1933, с. 624.
  19. ↑ Translation from McIntosh 2000, с. 15, 17.
  20. ↑ а б McIntosh 2000, с. 18
  21. ↑ Afetinan & Yolaç 1954, с. 24, 31.
  22. ↑ Kahle 1956, с. 106.
  23. ↑ Tekeli 1985, с. 677.
  24. ↑ Afetinan 1987, с. 27.
  25. ↑ Yerci 1989, с. 154.
  26. ↑ Atil, Esin. The Age of Sultan Süleyman the Magnificent. New York, Harry N. Abrams, Inc., 1987. с. 81..
  27. ↑ Flem-Ath, Rand, Wilson, Colin. The Atlantis Blueprint. Little, Brown and Company, 2000. с. 18..
  28. ↑ McIntosh 2000, с. 17
  29. ↑ A. Gerber, Deissmann the Philologist, Berlin, 2010, 198 – 201.
  30. ↑ G. A. Deissmann, Forschungen und Funde im Serai, Berlin, 1933, 111 – 122.
  31. ↑ P. Lunde, ‘Piri Reis and the Columbus Map’, Aramco World, 43, 3, 1992, 48 – 59
  32. ↑ Hapgood 1966, с. 211.
  33. ↑ Hapgood 1966, с. 1 – 2.
  34. ↑ Central Bank of the Republic of Turkey Архив на оригинала от 2009-06-15 в Wayback Machine.. Banknote Museum: 7. Emission Group – Ten Million Turkish Lira – I. Series Архив на оригинала от 2009-09-15 в Wayback Machine.. – Посетен на 20 април 2009.
  35. ↑ Central Bank of the Republic of Turkey Архив на оригинала от 2009-06-15 в Wayback Machine.. Banknote Museum: 8. Emission Group – Ten New Turkish Lira – I. Series Архив на оригинала от 2009-04-17 в Wayback Machine..
    Announcement on the Withdrawal of E8 New Turkish Lira Banknotes from Circulation Архив на оригинала от 2009-04-22 в Wayback Machine., 8 май 2007. – Посетен на 20 април 2009.
  36. ↑ а б в г д е ж з и к Dutch, Steven. The Piri Reis Map // Архивиран от оригинала на 2013-08-13. Посетен на 16 август 2013.
  37. ↑ McIntosh 2000, с. 59.
  38. ↑ U.S. Antarctic Program External Panel of the National Science Foundation. Antarctica—Past and Present (PDF) // Посетен на 6 февруари 2006.
  39. ↑ Guy G. Guthridge. Nathaniel Brown Palmer, 1799 – 1877 // NASA, U.S. Government. Архивиран от оригинала на 2006-02-02. Посетен на 6 февруари 2006.
  40. ↑ Diego Cuoghi, Thorough article on Piri Reis and Oronteus maps refuting the Antarctica claims.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Afetinan, A., Yolaç, Leman (trans.). The Oldest Map of America, Drawn by Piri Reis. Ankara, Türk Tarih Kurumu Basimevi, 1954. с. 6 – 15..
  • Afetinan, A. Life and Works of Piri Reis: The Oldest Map of America. 2nd. Ankara, Turkish Historical Society, 1987. OCLC 19674051..
  • Hapgood, Charles H. Maps of the Ancient Sea Kings: Evidence of Advanced Civilization in the Ice Age. New York, Chilton Books, 1966. ISBN 0-8019-5089-9.. / Хапгуд Ч., Карти на древни морски крале, София: ИК Бард, 2004, ISBN 954-585-523-1
  • Deissmann, Adolf. Forschungen und Funde im Serai: Mit einem Verzeichnis der nichtislamischen Handscriften im Topkapu Serai in Istanbul. Berlin, Walter de Gruyter, 1933..
  • Flem-Ath, Rand, Wilson, Colin. The Atlantis Blueprint. Great Britain, Little, Brown and Company, 2000. ISBN 0-316-85313-5. с. 18.. / Ранд Флем-Ат, Колин Уилсън, Записки от Атлантида: Или разгаданите мистерии, София: ИК Бард, 2001, ISBN 954-585-268-2
  • Kahle, Paul E. A Lost Map of Columbus. Geographic Review. Т. 23. American Geographical Society, October 1933. DOI:10.2307/209247. с. 621 – 638..
  • Kahle, Paul E. Piri Re'is: The Turkish Sailor and Cartographer. Journal of the Pakistan Historical Society. Т. 4. April 1956. с. 101 – 111..
  • McIntosh, Gregory C. The Piri Reis Map of 1513. Athens, Georgia, University of Georgia Press, 2000. ISBN 0-8203-2157-5..
  • Mollat du Jourdin, Michel, La Roncière, Monique, le R. Dethan, L. (trans.). Sea Charts of the Early Explorers, Thirteenth to Seventeenth Century. New York, Thames & Hudson, 1984. ISBN 0-500-01337-3..
  • Nebenzahl, Kenneth. Atlas of Columbus and the Great Discoveries. Chicago, Rand McNally, 1990. ISBN 0-528-83407-X..
  • Portinaro, Pierluigi, Knirsch, Franco. The Cartography of North America, 1500 – 1800. New York, Facts on File, 1987. ISBN 0-8160-1586-4..
  • Smithsonian Institution. Art Treasures of Turkey. Washington, D.C., Smithsonian Institution, 1966. OCLC 1027066..
  • Stiebing, William H., Jr. Ancient Astronauts, Cosmic Collisions and Other Popular Theories about Man's Past. Amherst, New York, Prometheus Books, 1984. ISBN 0-87975-285-8..
  • Tekeli, Sevim. The Map of America by Piri Reis. Erdem. Т. 1. 1985. с. 673 – 683..
  • Van de Waal, E. H. Manuscript Maps in the Topkapǐ Saray Library, Istanbul. Imago Mundi. Т. 23. 1969. DOI:10.1080/03085696908592335. с. 81 – 95..
  • Yerci, M. The Accuracy of the First World Map Drawn by Piri Reis. The Cartographic Journal. Т. 26. 1989. с. 154 – 155..

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Piri Reis map в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Карта_на_Пири_Реис&oldid=12207055“.