Каролина Бонапарт
| Каролина Бонапарт Caroline Bonaparte | |
| принцеса Мюра, кралица на Неапол и Сицилия | |
_(A).jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Онисанти, Италия |
| Религия | Католическа църква |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Бонапарт |
| Баща | Карло Бонапарте |
| Майка | Летиция Рамолино |
| Братя/сестри | Елиза Бонапарт Паулина Бонапарт Наполеон I Жозеф Бонапарт Луи Бонапарт Жером Бонапарт |
| Съпруг | Жоашен Мюра (20 януари 1800 – 13 октомври 1815) Франческо Макдоналд (1830 – 28 август 1837) |
| Подпис |  |
| Каролина Бонапарт в Общомедия | |
Мария Анунциата Каролина Бонапарт, принцеса Мюра, е най-малката от сестрите на Наполеон Бонапарт. Омъжена за френския генерал Жоашен Мюра, по време на Наполеоновите войни тя е кралица на Неапол от 1808 до 1815 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Каролина е родена на 25 март 1782 г. в Аячо, Корсика.[1][2] Тя е най-малката от дъщерите на Карло Бонапарте и Летиция Рамолино. През 1793 г. семейството се премества в Марсилия, Франция.[2] Във Франция Каролина постъпва като възпитаничка в школата в Сен Жермен ан Ле, основана от Мадам Кампан.[3] По същото време там учи Хортензия дьо Боарне, доведена дъщеря на Наполеон от Жозефин.[2][1][2][4]
Каролина се влюбва в Жоашен Мюра – един от генералите на брат ѝ. Двамата се женят на 20 януари 1800 г.[2][5] Първоначално Наполеон е против брака им, но съпругата му Жозефин го принуждава да промени решението си.[6]
Кралица на Неапол
[редактиране | редактиране на кода]Изключително честолюбива и не по-малко жадна за власт от брат си, Каролина привлича в своя приятелски кръг велики държавни мъже като Тайлеран, Жуно, Фуше. На 15 март 1806 г. Каролина получава титлата Велика херцогиня на Берг и Клеве.[2] На 1 август 1808 г. съпругът ѝ получава във владение Неаполитанското кралство, след като братът на Каролина е изпратен да управлява Испания.[2]
Каролина изпитва остра ревност срещу Жозефин, тъй като смята, че Наполеон пренебрегва кръвните си роднини заради нея. Поради тази причина Каролина е изключително активна в интригите срещу императрицата. Тя убеждава Наполеон да започне любовна връзка с Елеонор Денюел, която му ражда първото извънбрачно дете. Това служи като доказателство, че именно императрицата е безплодна, а не Наполеон, който доказал, че е способен да има деца.[1]
Когато Наполеон решава да се ожени за австрийската ерцхерцогиня Мария-Луиза, Каролина е изпратена да посрещне новата си снаха на френско-австрийската граница.[1] Там Каролина принуждава Мария-Луиза да остави багажа и антуража си на австрийска територия.
След като раждането на Наполеон II слага край на мечтите ѝ да види най-големия си син като наследник на френския престол, Каролина започва да играе активна роля в защитата на интересите на Жоашен в Неапол. Тя дори започва любовна връзка с един от най-големите врагове на брат си – граф Метерних, който по време на Стоте дни се опитва да запази неаполитанския престол за Мюра. Отношенията ѝ с Наполеон се обтягат до краен предел в периода 1813 – 1814 г., когато Жоашен започва да проявява открита нелоялност към императора. Тя дори притиска съпруга си да сключи сепаративен мир със страните от Антифренската коалиция, за да запази трона си след свалянето на Наполеон. По време на Стоте дни обаче Жоашен отново подкрепя Наполеон, но по-късно е заловен от силите на Фердинанд IV Неаполитански и е екзекутиран на 15 октомври 1815 г., а Каролина търси спасение в Австрия, където се подвизава като графиня Липона (Липон е анаграма на Неапол) и живее във вила недалеч от Триест.[1][2]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]През 1830 г. Каролина се омъжва за Франческо Макдоналд (1777 – 1837) – бивш министър на войната на Неапол през 1815 – 1814. Двойката се установява във Флоренция, където Каролина умира от рак на стомаха на 18 май 1839 г.[1][7]
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Каролина Бонапарт и Жоашен Мюра имат четири деца:
- Ахил Шарл Луи Наполеон Мюра (1801 – 1847);
- Мария Летисия Жозеф Анунциата Мюра (1802 – 1859);
- Люсиен Шарл Жозеф Наполен Мюра (1803 – 1878);
- Луиза Жули Каролина Мюра (1805 – 1889).
Един от нейните прапраправнуци от сина ѝ Люсиен Мюра е американският актьор Рене Обержоноа.[1]
| Жули Клари | → | Кралица на Неапол и Сицилия (1808 – 1815) | → | Мария-Исабела Испанска, кралица на Двете Сицилии |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Selin 2014, www.madamegilflurt.com.
- ↑ а б в г д е ж з Bruchard 2015, Napoleon.org.
- ↑ Turquan 1908, с. 212.
- ↑ Turquan 1908, с. 212 – 2013.
- ↑ Turquan 1908, с. 219.
- ↑ Dahlin 2014, с. 4 – 5.
- ↑ Dahlin 2014, с. 8.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bruchard, Marie. CAROLINE MURAT, THE GRAND DUCHESSE OF BERG AND CLÈVES, translated by Tiari Attai // Napoleon.org. Fondation Napoleon, 2015. Посетен на 11 февруари 2019.
- Dahlin, Brittany. Caroline Murat: Powerful Patron of Napoleonic France and Italy. Brigham Young University, BYU ScholarsArchive, 2014. Посетен на 12 февруари 2019.
- Selin, Shannon. A Salon Guest... Caroline Bonaparte Murat, Napoleon’s Treasonous Sister // www.madamegilflurt.com. A Covent Garden Gilflurt’s Guide to Life, 24.07.2014. Посетен на 11 февруари 2019.
- Turquan, Joseph. The Sisters of Napoleon: Elisa, Pauline, and Caroline Bonaparte After the Testimony of Their Contemporaries, translated by W.R.H. Throwbridge. New York, Charles Scribner’s Sons, 1908.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Caroline Bonaparte и страницата „Бонапарт, Каролина“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |