Карма в будизма
Карма (санскрит, също и karman, пали: kamma) буквално означава „действие“ или „правене“ и на практика представлява закона за причината и следствието. Тези намерения се считат за определящ фактор за вида на прераждането в самсара, цикъла на преражданията. Всичко, което някой преживява е в резултат на предишните му мисли, думи и действия.
Будистко разбиране за карма
[редактиране | редактиране на кода]В будистката традиция кармата се отнася до действия, водени от намерение (cetanā),[1][2] дело, извършено умишлено чрез тялото, речта или ума, което води до бъдещи последствия.[3]
Според Питър Харви „психологическият импулс зад дадено действие е „карма“, това, което задвижва верига от причини, кулминиращи с кармични плодове. Следователно действията трябва да бъдат умишлени, за да генерират кармични плодове“.[4]
Според Гомбрих, „Буда определя кармата като намерение; независимо дали намерението се проявява във физическа, гласова или умствена форма, само намерението има морален характер: добър, лош или неутрален [...] Фокусът на интереса се измества от физическо действие, включващо хора и обекти в реалния свят, към психологически процес“.[5]
В будизма традиционно се казва, че кармата се създава от съществата през „трите врати“: тяло, реч и ум. Техните действия носят плода (санскрит, пали: phala) или резултата (с., п.: vipāka. Често двете понятия биват използвани заедно като vipākaphala) или в сегашния живот, или в следващите. Кармата завърта колелото на преражданията в Самсара за всяко същество, докато не постигне Нирвана.
В Нибедхика Сутра (Ангутара Никая 6.63) Буда казва:
- "Намерението (п. cetana, с. cetanā), казвам ви, е карма. В своите намерения човек създава своята карма чрез тялото, речта и ума."[6]
В Упайхатхана Сутра (AN 5.57) Буда казва:
- „Аз съм притежателят на моята карма. Аз наследявам моята карма. Аз съм роден от моята карма. Аз съм свързан с моята карма. Аз живея поддържан от моята карма. Каквато карма създам, добра или лоша, това ще наследя.“[7]
Десетте отрицателни действия
[редактиране | редактиране на кода]На това ниво съветите на Буда са да се избягват десетте отрицателни действия: три на тялото, четири на речта и три на ума, а именно:[8]
- Отнемане на живот
- Кражба
- Причиняване на страдание чрез сексуалното поведение
- Лъжа
- Разделяща реч
- Груби думи
- Празни приказки
- Алчност
- Злонамереност
- Погрешни възгледи.
Общият му съвет е не само тези действия да се избягват, но и активно да се прави обратното.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bronkhorst, Johannes. Did the Buddha Believe in Karma and Rebirth? // Journal of the International Association of Buddhist Studies 21 (1). 1998. с. 1 - 20.
- ↑ Gethin, Rupert. Foundations of Buddhism. Oxford University Press, 1998. с. 119–120.
- ↑ Gombrich, Richard F. How Buddhism Began. The Conditioned Genesis of the Early Teachings. New Delhi, Munshiram Manoharlal Publishers Pvt. Ltd., 1997. с. 55.
- ↑ Harvey, Peter. Introduction to Buddhism. Cambridge University Press, 1990. с. 39–40.
- ↑ Gombrich, Richard F. How Buddhism Began. The Conditioned Genesis of the Early Teachings. New Delhi, Munshiram Manoharlal Publishers Pvt. Ltd., 1997. с. 59.
- ↑ ((en)) www.accesstoinsight.org
- ↑ Upajjhatthana Sutta (AN 5.57)
- ↑ Konchog Gyaltsen. The Jewel Ornament of Liberation of Gampopa. USA, Snow Lion, 1998. ISBN 1-55939-092-1. p. 114. (на английски)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Зегерс, Манфред. Термины Буддизма. Санкт Петербург, Алмазный Путь, 2006. ISBN 5-88882-018-0. с. 172. (на руски) Архив на оригинала от 2010-08-14 в Wayback Machine.
- Калу Ринпоче. Пътят на Буда според Тибетската традиция. България, Шамбала ЕООД, 1997. ISBN 954-8126-95-8. с. 424. Архив на оригинала от 2013-08-15 в Wayback Machine.
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karma in Buddhism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|