Парамита
Облик
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Част от серията статии за |
Будизъм |
---|
Основни фигури |
Будизъм по страна и регион |
Школи |
Текстове и основни понятия |
Портал Будизъм История на Будизма |
Парамита (на санскрит: पारमिता – букв. „другия бряг“). Парамитите са шест взаимосвързани освобождаващи действия – действия, „отвеждащи на другия бряг на океана на обусловеното съществувание“, т.е. водещи до освобождение и просветление и са неотделими от пътя на бодхисатва. Понятието включва и пълното усъвършенстване на всяко от тези действия.
В Теравада
[редактиране | редактиране на кода]Учения за парамитите, обикновено наричани парами могат да бъдат открити в Теравада както в каноничните текстове, така и в по-късни коментари. Пали Канона изброява десетте съвършенства по следния начин:
- Дана Парами – шедрост, даване
- Шила Парами – добродетелност, етичност, подобаващо поведение
- Некхама Парами – отказване, отхвърляне
- Праджня Парами – отвъдличностна мъдрост, прозрение
- Виря Парами – енергия, усърдие, усилие
- Кшанти Парами – търпение, толерантност, приемане, издръжливост
- Сача Парами – правдивост, честност
- Адхитана Парами – решителност
- Метта Парамиī – любяща доброта
- Упека Парами – равнопоставеност, умиротвореност
В Махаяна
[редактиране | редактиране на кода]В различните будистки Махаяна школи се говори за следните шест парамити:
- Щедрост (санскр. дана) – действие, отварящо всяка ситуация. Щедростта може да се практикува на нивото на материалните вещи, силата и радостта, образованието и т.н., но най-висшата щедрост е да подариш на другите Дхарма, правейки ги в най-висша степен независими;
- Дисциплина или етика (санскр. шила) – означава да се води смислен и полезен живот за другите и себе си. Практично е придържането към смисленото и полезното и да се избягва вредното на нивото на тялото, речта и ума;
- Търпение (санскр. кшанти) – за да не изгубят натрупаните добри впечатления в ума в огъня на гнева. Това означава да се действа ефективно и без гняв;
- Усърдие и усилие (санскр. виря) – много работа, без да се губи свежестта на радостните усилия. Без мързел и униние само се добавя сила и това дава достъп към специални качества и енергии с чиято помощ бързо се достига целта;
- Медитация (санскр. дхяна) – тя прави живота истински ценен. С помощта на медитациите за успокояване на ума и прозрение (тиб. Шине и Латонг, санскр.: шамата и випасана) се създава навик за работа с ума. Подобно на лаборатория се развива дистанция към появяващите се и изчезващи мисли и чувства и се появява дълбоко прозрение за природата на ума;
- Мъдрост (санскр. праджня) – познаване на истинската природа на ума – открита, ясна и безгранична. Истинската спонтанна мъдрост, която не е сбор от идеи, а интуитивно разбиране на всичко. Тя е ключ към съвършенството на всички парамити. Именно разбирането, че обектът, субектът и действието имат една и съща природа прави останалите пет парамити освобождаващи. Понякога се говори за десет освобождаващи действия, добавяйки произтичащите от шестата парамита още четири:
- Методи (санскр. упая)
- Пожелания (санскр. пранидана)
- Сила (санскр. бала)
- Изначална мъдрост (санскр. джнана).
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- Konchog Gyaltsen. The Jewel Ornament of Liberation of Gampopa. USA, Snow Lion, 1998. ISBN 1-55939-092-1. p. 248. (на английски)
- Лама Оле Нидал. „Шесть освобождающих действий“. ISBN 5-94303-021-2
- Ламрим Чже Цонкапы Архив на оригинала от 2008-04-04 в Wayback Machine.
Тази статия, свързана с будизъм, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.