Карл фон Райхенбах

Карл фон Райхенбах Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach
германски химик
Роден	12 февруари 1788 г. Щутгарт, Вюртемберг
Починал	19 януари 1869 г. Лайпциг, Саксония
Националност	Германия
Учил в	Тюбингенски университет
Научна дейност
Област	Химия, Металургия, Геология
Карл фон Райхенбах в Общомедия

Барон д-р Карл фон Райхенбах (на немски: Karl Ludwig Freiherr von Reichenbach) е германски химик, геолог, металург, естествоизпитателиндустриалец и философ, той работи в Чехия и Австрия .

Член на престижната Пруска академия на науките.

Утвърждава се като забележителна личност и един от най-видните учени за времето си. Бива известен със скромността и дълбоката си чувствителност, но въпреки това безбройните му приноси в европейската промишленост и наука са легендарни.

Биография

Роден е на 12 февруари 1788 г. в Щутгарт, Вюртемберг. Баща му е дворцов библиотекар и има възможност да снабдява Карл с цяла колекция от най-различни тайнствени книжовни съкровища. Детството му минава под знака на най-различни магически книги и разпалващите въображението идеи на стотици забравени естественици. През бурната си младост той е един от главните заговорници срещу окупацията на Германия от Наполеон.

След като защитава докторат по естествени науки и теология в Тюбингенския университет, става учен в областта на химията, геологията, металургията и метеорологията. Постепенно се утвърждава като водещ промишлен инженер, започва да строи металургични заводи (Виленген, Баден), пещи за дървени въглища (Хаусах, Баден), химически заводи (Бланско, Моравия), стоманолеярни (Турниц, Австрия) и доменни пещи (Гая, Моравия). Става много богат и купува земи от Дунав чак до Рейн. Славата и репутацията му на индустриалец и учен-изследовател се разнася из цяла Европа.

Карл фон Райхенбах, литография на Йозеф Крихубер от 1832 г.

През 1830 г. Райхенбах открива парафина като резултат от изследванията си върху каменовъглената смола и нейните деривати. Това далеч не е единственото му откритие в областта на химията, което получава широка известност. От каменовъглената смола успява да извлече антисептика евпион (1831), консервиращия и терапевтичен агент – креозот (1832), тъмносиньото багрилно вещество – питикал (1833) и сидререт (червено багрило), пикамар (използван за производство на парфюми), както и капномор и асамар. Търговският успех на тези органични вещества му донасят още по-голямо богатство. Откритията на Райхенбах поставят началото на химическата промишленост в Германия, която осигурява огромни приходи на страната.

Райхенбах предприема първото точно геологическо проучване на Моравия. Привлича го всичко свързано с естествознанието и най-вече онова, което се смята за необичайно и рядко. Именно заради това той събира метеорити (колекцията му е прочута и до наши дни). И докато повечето академични умове от онова време приемат с насмешка идеята за падащи от небето камъни („аеролити“), Райхенбах публикува няколко забележителни трактата по темата.

Като неуморим изследовател на всички аномални природни явления, в областта на научните му интереси влизат и различни екзотични форми на мълнии и свързаните с тях атмосферни явления. Многобройните му, строго научни описания на редки видове мълнии и други странни природни явления, редовно се появяват в периодичните издания от онова време и го превръщат в ранен изследовател на феномените, наречени по-късно „фортеански“ (силови).

Разполагайки с неизчерпаемите възможности на най-прецизните научни трудове и на огромното си богатство, барон Райхенбах отправя взор към области, в които малцина успяват да проникнат и да постигнат някакви успехи. Интересът му към редките природни феномени бива безграничен и стремежът да разбере неизвестното се превръща в нещо много повече от обикновено любопитство. След като извършва чудеса в областта на промишлеността, страстта му към неизвестното го карат да се обърне към други области, в които изследванията му достигат невъобразими дълбини. Райхенбах открива лъчистата енергия, която напълно преобръща представата за света както у самия него, така и у онези, които с нетърпение очакват поредната му публикация. До смъртта си той твърди, че природата е изпълнена с тайнствена светлинна енергия, от която черпи жизнените си сили. С това велико откритие започва спорният период от живота на Райхенбах – периодът, в който баронът се осмелява да се изправи срещу академичните предразсъдъци и в крайна сметка потъва в забрава.

В последните години от живота си работи върху силата, комбинирана от енергията, магнетизма и топлината, излъчвани от живите същества, която наименува Одинова сила (Odic force, по името на германския бог Один).

Умира на 19 януари 1869 г. в Лайпциг, Саксония.

Библиография

• Das Kreosot: ein neuentdeckter Bestandtheil des gemeinen Rauches, des Holzessigs und aller Arten von Theer, Eduard Anton, Halle 1833.
• Geologische Mitteilungen aus Mähren, Heubner, Wien 1834.
• Physikalisch-physiologische Untersuchungen über die Dynamide des Magnetismus, der Elektrizität, der Wärme, des Lichtes, der Krystallisation, des Chemismus in ihren Beziehungen zur Lebenskraft
  • Band 1, 2. Aufl., Vieweg, Braunschweig 1849.
  • Band 2, Braunschweig 1850.
• Odisch-magnetische Briefe, Stuttgart 1852; Neudrucke Ulm 1935 und 1955
• Der sensitive Mensch und sein Verhalten zum Ode, Stuttgart und Tübingen
  • Band 1, 1854.
  • Band 2, 1855.
• Köhlerglaube und Afterweisheit. Dem Herrn C. Vogt in Genf zur Antwort, Wilhelm Braumüller, Wien 1855.
• Wer ist sensitiv, wer nicht, Wilhelm Braumüller, Wien 1856.
• Odische Erwiederungen an die Herren Professoren Fortlage, Schleiden, Fechner und Hofrath Carus, Wilhelm Braumüller, Wien 1856.
• Die Pflanzenwelt in ihren Beziehungen zur Sensitivität und zum Ode, Wilhelm Braumüller, Wien 1858.
• Odische Begebenheiten zu Berlin in den Jahren 1861 und 1862 Архив на оригинала от 2009-10-14 в Wayback Machine. (PDF; 4,5 MB) Berlin 1862
• Aphorismen über Sensitivität und Od Wien 1866
• Die odische Lohe und einige Bewegungserscheinungen als neuentdeckte Formen des odischen Princips in der Natur Wien 1867