Креозот

Карл фон Рейхенбах

Креозот (на френски: creosote) е безцветна (понякога зеленикава или жълто-зелена), маслена, запалима течност, извличана от дървесен или каменовъглен катран, посредством дестилация.

Получен е за първи път от Карл фон Рейхенбах, през 1830 година, при дестилация на катран от бук.

Използване

Дървесният (растителният) креозот се използва като лечебно средство при лечение на туберкулоза и като антисептик.

Каменовъгленият креозот се използва за консервация на дърво (траверси, електрически стълбове и др.), при обогатяване на руда и др.

В промишлените предприятия дървесината обикновено се импрегнира в съд под налягане, пълен с горещ креозот, в продължение на няколко часа (обикновено около 3 часа). След изваждане на дървения материал от креозота, излишъците от него се отстраняват посредством вакуум, след което дървесината се оставя да изсъхне на открито.

Снимка на мъже от фабрика за импрегниране на траверси с креозот, Франция, 1930 година.

Опасност за здравето

Съгласно последните научни изследвания, креозотът се счита за потенциален канцероген, въпреки че точни доказателства все още няма. Във връзка с това изследване, през 2003 година в страните членки на ЕС е забранено нелицензираното използване на креозот.

Директива на ЕС

„Един анализ на предимствата и недостатъците, на допълнителните ограничения при предлагането на пазара и употребата на креозот, стигна до извода, измежду другите неща, че по-голямата част от употребявания в промишлеността креозот в границите на Общността вече е със съдържание по-малко от 0,005 % BaP по маса, и посочва, че рисковете за здравето от такъв креозот и/или дървен материал, съдържащ такъв креозот, имат тенденцията да са ниски в промишлено приложение.“

Вижте също

• Траверса