Карл Шмид

Карл Шмид Karl Schmid
Карл Шмид и неговите ученици в Kunstgewerbeschule – репродукция на стари снимки (1960-те години)
Роден	10 май 1914 г. Цюрих, Швейцария
Починал	13 август 1998 г. Цюрих, Швейцария
Националност	Швейцария
Карл Шмид в Общомедия

Карл Шмид (Цюрих, 10 май 1914 г. – Цюрих, 13 август 1998 г.) е швейцарски художник, активен от 30-те до 90-те години на ХХ век. Бил е живописец, скулптор, гравьор, илюстратор, график и преподавател.

Биография

К. Шмид – Научна илюстрация от 40-те години на ХХ век – репродукция от Aide-mémoire d'interventions urgentes „Siegfried“ par le Prof. Charles Perret, Montreux, 1947 г.

Карл Шмид е роден в Цюрих. Баща му, който е от еврейски произход, загива през Първата световна война. Майка му, която остава в крайна бедност, страда от епилепсия и шизофрения; при всяка нейна хоспитализация Карл е изпращан в сиропиталище, където прекарва детството и част от юношеството си

Мечтае да стане хирург, но проявява и страст към дърворезбата, затова е насочен да чиракува като дърводелец. Това му обучение по занаятчийство ще бъде решаващо за цялото му творчество. Посещава вечерно училище и някои курсове за напреднали в Училището за изкуства и занаяти. Част от свободното си време Карл прекарва в обществената библиотека в Цюрих, където чете всичко, с пристрастие към литературата и особено към изкуството. През годините на формирането си се запознава с художници като Оскар Кокошка и Ернст Лудвиг Кирхнер. Шмид и Кирхнер се срещат в Давос, в санаториум за лечение на туберкулоза, от която и двамата страдат. "...Общото им страдание от една и съща болест, но още повече общият им ентусиазъм за нова експресивна концепция на изкуството, ги сближава и бързо се развива дълбоко приятелство."

През 1932 г. Карл посещава като слушател лекциите на Пол Клермон, професор по хирургия в Цюрихския университет. Клермон забелязва младежа да рисува съсредоточено в лекционната зала, оценява работата му и го наема като хирургически илюстратор – първият в Цюрихския университет. От 1932 до 1941 г. рисува илюстрации за научни публикации.

Жени се за д-р Ерика Билфингер, психиатър. От брака се раждат две деца.

Научните му рисунки привличат вниманието на Валтер Гропиус, един от съоснователите на Баухаус, който кани Карл Шмид в Америка, за да преподава във Висшето училище по дизайн в Харвард. Благодарение на Гропиус той получава предложение от Дисни да бъде илюстратор на анимационен филм. Гропиус запознава Карл Шмид с Йоханес Итен, директор на Цюрихското училище за приложни изкуства (днес Университет по изкуствата в Цюрих). Итън иска да го наеме като учител.

През 1944 г. Карл Шмид основава свой клас по научно рисуване, един от първите по рода си, в който преподава до 1971 г. Премества се със семейството си в квартал Зеефелд в Цюрих. Благодарение на сигурните доходи от училището той вече може да си позволи първото си истинско студио в бившата конюшня на Вила Херолд на Клаусщрасе.

През пролетта на 1944 г. Карл Шмид се среща за първи път с Ханс Арп в дома на свои приятели и колекционери на изкуство в Цюрих. По това време Арп страда от смъртта на първата си съпруга, Софи Таубер-Арп, която загива година по-рано при инцидент в дома на Макс Бил, където двамата са на гости. По-късно Макс Бил придружава Арп в студиото на Шмид, за да помогне на приятеля си да преодолее депресията чрез нови артистични проекти. От този момент нататък между Шмид и Арп се заражда приятелство и сътрудничество за цял живот. Шмид подготвя за Арп дървени релефи, дърворезби и книгата на художника Elemente (Елементи).

През 1956 г. Карл Шмид започва да води и подготвителен курс (Vorbereitungsklasse) в Училището за приложни изкуства. През 1962 г. се премества в студиото си в Гьокхаузен. В ателието той организира различна среда за всяка работа: живопис, дърворезба, техники за гравиране, дори ковашка работилница, където ще създаде повечето от своите произведения от желязо и бронз през 70-те и 80-те години на ХХ в. Единствената му ретроспективна изложба се провежда през 1965 г. в Хелмхаус и показва негови творби заедно с тези на учениците му: „Karl Schmid und seine Schüler“ (Карл Шмид и неговите ученици).

От 60-те години на XX век получава много поръчки в областта на архитектурата: създава стенописи в училища, обществени и частни сгради в кантоните Цюрих, Цуг, Граубюнден и Тичино.

През 1971 г., на 57-годишна възраст, той се оттегля преждевременно от преподавателската си дейност: болестта, от която страда от известно време, се влошава, но той не спира да създава множество творби, включително стенописи. През втората половина на живота си Карл става все по-изолиран: "...Накрая, дългите години, в които се оттегля от всички свои приятели, за да изпълни своята артистична мисия, го довеждат до безгранична самота".

Карл Шмид умира на 13 август 1998 г. в болницата Ноймюнстер в Цюрих. Погребан е в гробището Friedhof Uetliberg.

Творчество

Творчеството на Карл Шмид включва рисунки, литографии, дърворезби, щампи върху тъкани, маслени картини, акварели, гоблени, барелефи, скулптури от дърво, камък и желязо, стенописи и архитектурни релефи.

„Изкуството на Карл Шмид варира от строго натуралистични творби (научни илюстрации) до абстрактни композиции.“

„Той владее най-различни графични техники, работата му обхваща широк спектър от материали и въпреки това е безспорно, че рисуването е с най-висок приоритет за него.“

Декоративни творби

„Карл Шмид е майстор на съпричастността към модерната архитектура.“.

В края на 70-те години на XX век Федералният технологичен институт в Цюрих (ETH) иска да му присъди почетна степен по архитектура, но той отказва. Създава стенописи в училища, обществени и частни сгради в кантоните Цюрих, Цуг, Граубюнден и Тичино.

Някои от най-важните му произведения:

• 1965 – 1966 Детска градина „Altbach“, Брутизелен (ZH) – Стенопис
• 1965 – 1967 Schulhaus Gutschick, Винтертур  – 1965, Градина на символите, дъбови релефи (атриум-приземен етаж), 1967 г., стенопис (пред входа)
• 1966 г. Дом за възрастни Нойбюл ZH-Wollishofen  – Dämmerung (здрач), стенопис (стълбище), указателни знаци от желязо (във входното антре), стенопис със зодиакални знаци, 12 зодиакални знака, железни стенни релефи (по един на всеки от 12-те балкона на етажа)
• 1967 Изследователска станция Agroscope, Цюрих – 40-метров стоманобетонен фриз над входа (Betonfries)
• 1968 Спортен комплекс Trü, Scuol GR, Швейцария – Стенопис в закрития плувен басейн
• 1970 г. Кантонално училище „Рамибюл“, Рамистрасе 58, Цюрих  – Стенописи: трапезария, вход към столовата, коридор-гараж, стълбище-атриум
• 1974 Гробище Friedhof Uetliberg – Цюрих  – Подова мозайка
• 1975 Жилищна сграда, Клаусщрасе 4, Цюрих – Абстрактен пейзаж – Входно антре и стълбище
• 1980 Casa Schmid – Lionza (Centovalli – Ticino) – Външно боядисване на стени

• 
  K. Шмид – Без заглавие (1970) – Скулптура от оксидирано желязо, 145 x 45 cm.
• 
  K.Schmid – Die Lustmühle im Kanton Aargau – „Мелницата за удоволствия в кантона Ааргау“, (1960-те години) – Релеф от черешово дърво
• 
  K.Schmid Der gedeckte Tisch – „Наредената маса“, 1955 – Подготвителна картина за гоблен
• 
  K.Schmid – Без заглавие (1980) – Акрилна живопис върху дърво, 120 x 80 cm
• 
  K. Шмид, Licht und Schatten – „Светлина и сянка“, 1993 г. – Акварел върху картон и рамка от оксидирано желязо на К. Шмид, 70 x 41 cm
• 
  K. Шмид, Аушвиц (1960-те) – скулптура от оксидирано желязо, 145 x 45 cm

Изложби

Карл Шмид е независим, идеалистично настроен художник, който не желае да участва в пазара на изкуство. Предпочита да продава творбите си директно на колекционери, които познава лично. Редките му изложби се правят само по инициатива на държавни или частни институции.

• През 1957 г. рисунките му са изложени в груповата изложба „Рисунката в творчеството на млади швейцарски художници и скулптори“, Берн, Кунстхале, 3.8.1957 г. – 8.9.1957 г.
• Единствената му ретроспективна изложба се състои през 1965 г. заедно с учениците му от Училището за приложни изкуства: „Karl Schmid und seine Schuler“ (Карл Шмид и неговите ученици). Цюрих, Helmhaus 23.01 – 28.02.1965 г. По този повод Кунстхаус Цюрих се сдобива с релефа от черешово дърво Die Lustmühle Kanton Aarau, (Мелницата за удоволствия в кантона Аарау).
• Самостоятелна изложба в рамките на изложбата „Петима швейцарски художници“ в SKA на Вердмюлеплац в Цюрих от 6.3.1991 г. до 19.4.1991 г. През 2004 г. самостоятелна изложба е организирана от фондация „Рундфунк“.
• През 2004 г. фондация „Ритер-Хюрлиман“ организира посмъртна изложба „Спомени за Карл Шмид“ (Erinnerungen an Karl Schmid). Устер, Вила Грюнхолцер, от 1.5.2004 г. до 16.5.2004 г. Изложбата се проведе в Устер.

Преподавател

През 1944 г. Карл Шмид започва да преподава научно рисуване в Училището за приложни изкуства в Цюрих по покана на директора Йоханес Итен. През 1956 г. му е поверено и преподаването на подготвителен курс. "Той прие тази отговорна задача с бащинска преданост. (...) Неговите велики примери за подражание, Рудолф Щайнер и Хайнрих Песталоци, го вдъхновяват да се отнася към учениците си с най-голямо уважение. Той внесе много нови идеи в преподаването си, особено в най-простите упражнения. Но той изискваше те да бъдат изпълнени с абсолютна отдаденост и перфектно майсторство. Той постоянно насочваше учениците си да установят връзка с „красотата“, за която мечтаеха, с чувствителност, постоянство и грижа.". „Карл Шмид е роден учител. Формалните елементи, материалите и вътрешните творчески процеси са това, което той предава на ученика. (...) Шмид преподава на ученика не само стил, а визия за целия вълнуващ свят.“

Проекти, изпълнявани с ученици

• 1958 г. – Брошурата Punktgeschichten / „Истории за точки“, реализирана като проект на класа. „С най-простите инструменти – остър пирон – учениците правят гравюри върху полирани дъски от крушово дърво. След това шаблоните се отпечатват в печатницата. Чрез това аскетично просто упражнение по дизайн учениците осъзнаха безкрайното творческо богатство, което може да се открие във всички неща, дори в най-малката творческа възможност – точката“.
• 1962 – 1962 г. – Илюстрации за хербарий: „Unkräuter“, (Malerbe) за компанията Ciba-Geigy (днес Новартис.

„Всички диви растения на Швейцария трябваше да бъдат точно представени в акварел. Цялата работа продължава седем години и в крайна сметка включва около 180 акварелни плочи, изработени с изключителна прецизност.“ По същото време се провежда и дидактичен опит с учениците в областта на дизайна: сервиз от дървени прибори за хранене.

• 1965 г. – графично преиздание на „Historia Plantarum“ на Конрад Геснер.
• 1965 г. – Карл Шмид е поканен от Кунстхаус Цюрих да изложи свои творби в Хелмхаус.

„Той с удоволствие се съгласи и предложи да покаже и творбите на учениците си от предварителния курс и от класа по научна илюстрация. Той смяташе, че техният образователен принос е съществена част от творческата му работа.“

Макс Бил, на когото е възложено да изготви предложение за реформа на Училището по изкуства и занаяти, заявява в заключенията си, че институтът трябва да бъде закрит поради остарелите методи на преподаване. Той смята, че иновативно е преподаването само на няколко курса, сред които споменава този на Карл Шмид.

Ученици

• Оливиеро Тоскани, моден и рекламен фотограф, писател, политик, комуникатор, създател на корпоративни изображения и рекламни кампании за Benetton, Шанел, Esprit, Fiorucci. Учи в Училището по изкуствата в Цюрих през 1961 г. Тоскани си спомня, че именно той го насочва към фотографията: по това време той иска да стане художник. Шмид го води в Цюрихската зоологическа градина, за да рисува животни (това е един от педагогическите му методи) и след като вижда рисунките му, го съветва да стане фотограф.
• Харалд Наегели, ученик от 1957 до 1962 г. Известен е като „Цюрихския пръскач“, предшественик на уличното изкуство в края на 70-те години.
• Ханс Руеди Гигер, от 1959 до 1960, живописец, дизайнер, илюстратор и скулптор. В областта на специалните ефекти в киното, в сътрудничество Карло Рамбалди, създава главното същество във филма „Чужденецът“, отличен с „Оскар“ за най-добри специални ефекти през 1980 г.
• Кърт Лоуренц Мецлер, от 1958 до 1963, скулптор
• Харди Хеп, от 1962 до 1966, художник, чертожник и музикант.
• Фреди М. Мюрер, от 1960 до 1964, режисьор, сценарист, разказвач, фотограф и дизайнер.
• Ернст Генци, 1951 – 1954, скулптор
• Лео Пол Ерхард, 1966 – 68, скулптор и фотограф (сътрудничи с Toscani)

Библиография

• Адриан Фрутигер – Шрифтове: Пълните произведения * Das Werk: Architektur und Kunst Nr 43 (1956) Zeichnen im Zoo
• Статия от Urs P. Eigenmann, Karl Scmid – Versuch eines Portraits / „Karl Schmid-Attempt of a portrait“, публикувана в списание Gockhuser n.3 май-юни 1988 г.
• Статия от NZZ, написана от P. Werder за 70-ия рожден ден на Карл Шмид, (10.05.1984) – цитирана също от Urs P. Eigenmann, Karl Scmid – Versuch eines Portraits (Карл Шмид-Опит за портрет), публикувана в списание Gockhuser n. Май-юни 1988 г
• Статия в Der Silthaler от 16.07.76 – ZHdK Archive
• Статия: Кристин Лариол, Интервю с Харди Хеп, Die Lint, 13.01.1993 (архив ZHdK)
• Каталог: C. Neuenschwander Karl Schmid un seine Schüler, Zürcher Kunstgesellschaft, 1965
• Каталог на самостоятелната изложба на К. Шмид, от 6.3.1991 до 19.4.1991 г., като част от изложбата на петте швейцарски художници в SKA на Werdmühleplatz в Цюрих. (Архив на фондация К. Шмид).
• Das Werk: Architektur und Kunst Nr. 46 (1959) Sekundarschulhaus в Mollis, Glarus
• Das Werk: Architektur und Kunst Nr 46 (1959) Zur farblichen Raumgestaltung im Schulhaus * Das Werk: Architektur und Kunst Nr 49 (1962) Design-pädagogische Experimente von Karl Schmid
• Das Werk Chronik Nr. 3 (1965) Страници 67 – 68 Статия: HC, Karl Schmid und seine Schüler (Карл Шмид и неговите ученици)
• Das Werk: Architektur und Kunst Nr. 54 (1967) Alterssiedlung Neubühl в Цюрих
• Das Werk: Architektur und Kunst Nr. 55 (1968) Die künstlerischen Beiträge im Schulhaus Gutschick in Winterthur
• Die Kunst im öffentlichen Raum der Stadt Zürich. 1300 Werke – eine Bestandesaufnahme, Bernadette Fülscher * Schweizer Ingenieur und Architekt Nr 116 (1998) Eduard Neuenschwander, ein Gespräch
• Карл Шмид – художник и скулптор 1914 – 1988 Неговата къща в Гьокхаузен през октомври 1988 г. "Снимки на Райнер Туггенер – (Архив на фондация К. Шмид)
• Карл Шмид, Zeichen und Wege einer Freundschaft (Знаци и начини на приятелство), текст, придружаващ гравюрите, взети от 2-рото издание на книгата на художника Ханс Арп „Елементи“ от 1949 г., ръчно отпечатано издание. Издание от 200 екземпляра, номерирани и подписани от Арп.
• AA. VV, Versuch eines Lebensbildes / „Опит за образ на живота“, от Erinnerungen an Karl Schmid, каталог на посмъртната изложба, посветена на Карл Шмид, Устер, февруари 2004 г.
• WERK Chronik № 3 (1965) WERK Chronik (Zeitschrift) – Karl Schmid und seine Schüler
• Рудолф Брененщул, Design-padagogische Experimente von Karl Schmid – (Образователни дизайнерски експерименти от Карл Шмид) Статия, публикувана в Werk n. Schweizer Ingenieur und Architekt № 36, 3 (септ 1998) Karl Schmid zum Gedenken
• Schweizerische Bauzeitung Nr 90 (1972) Der neue Friedhof Uetliberg в Цюрих
• Zeitschrift für Landschaftsarchitektur Nr 13 (1974) Der neue Friedhof Uetliberg в Цюрих

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Karl Schmid в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​