Йохан Хайнрих Песталоци
| Йохан Хайнрих Песталоци Johann Heinrich Pestalozzi | |
| швейцарски хуманист и педагог | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1827 г.
Бруг, Швейцария |
| Погребан | Швейцария |
| Учил в | Цюрихски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Работил в | Цюрихски университет |
| Йохан Хайнрих Песталоци в Общомедия | |
Йохан Хайнрих Песталоци (на немски: Johann Heinrich Pestalozzi) е швейцарски хуманист, педагог, филантроп, философ и реформист, създател на първата система за начално образование.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 12 януари 1746 г. в Цюрих, Швейцария. Следва в Цюрихския университет, първо теология, после право. Повлиян е от идеите на Жан-Жак Русо.[2]
.jpg)
Песталоци смята, че нещастията на народа са следствие от невежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщо благоденствие.
През 1799 г., в хода на Швейцарската революция в град Станс, в стар манастир приема 80 сирачета на възраст 5 – 10 години. Заради всеотдайната му обич към тях, децата го наричат признателно „татко“, което става причина той да стане известен като "татко Песталоци".
В началото на 19 век създава нов педагогически институт в Бургдорф (Берту) – закрит с падането на Швейцарската република през 1803 г. На 1 януари 1805 г. открива в старинен замък в Ивердон, опитно учебно заведение: то бързо става известно сред европейските интелектуалци и много от тях идват да се запознаят с „метода Песталоци“ и с Учителя. Според него образованието трябва да разгърне способностите на главата, сърцето и ръката, за съзидателен труд и близост на човека с природата.
Възпитателната му програма е описана първо във „Вечерните часове на един самотник“ (Die Abendstunde eines Einsiedlers, 1780) и придобива завършен вид в „Ленцбургската реч“ (1809).
През 1826 издава „Лебедова песен“ – заглавие, станало нарицателно.
Умира на 17 февруари 1827 г. в Бруг на 81-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Léonard et Gertrude (1781-1787)
- Mes recherches sur la marche de la nature dans le développement du genre humain (1797)
- Comment Gertrude instruit ses enfants (1801)3
- Le Livre des mères (1803)
- Lettres de Stans (1799)
- Des principes fondamentaux de ma pensée (1797)
- Éphémérides de l'humanité
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Библиотека Родина, Стара Загора – Годишнини – януари 2006
- ↑ Morehead State University – Wayne Willis, Professor of Education, Rousseau and Pestalozzi Архив на оригинала от 2006-08-31 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Otto Hunziker, Pestalozzi, Johann Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 25, Duncker & Humblot, Leipzig 1887, S. 432–461.
- Peter Stadler, Pestalozzi, Johann Heinrich. In: Historisches Lexikon der Schweiz, 2010.
- Max Liedtke, Pestalozzi, Johann Heinrich. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 214–216.
|
