Карл Готфрид Нойман
| Карл Готфрид Нойман Karl Gottfried Neumann | |
| германски математик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Дания |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Кьонигсбергски университет Хале-Витенбергски университет |
| Научна дейност | |
| Област | математика, физика |
| Учил при | Фридрих Юлиус Ришелот |
| Работил в | Тюбингенски университет, Лайпцигски университет |
| Видни студенти | Ернст Ричард Нойман |
| Семейство | |
| Баща | Франц Ернст Нойман |
| Карл Готфрид Нойман в Общомедия | |
Карл Готфрид Нойман (на немски: Karl Gottfried Neumann) е немски математик, професор в университетите в Хале, Тюбинген и Лайпциг.[1] Известен е с трудовете си по математическа физика, главно в областта на учението за електричеството.[2] Работи върху диференциалните и интегралните уравнения.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Карл Готфрид Нойман е роден на 7 май 1832 в град Кьонигсберг (днес Калининград, Русия).[1] Той е син на немския физик Франц Ернст Нойман и Луиза Флорентин Хаген, дъщеря на физика Карл Готфрид Хаген. Брат е на Франц Ернст Кристиан Нойман, професор по патология и хематология в Кьонигсбергския университет, на Фридрих Юлиус Нойман, професор по политология в Тюбинген и на художничката Луиза Нойман.[3][4]
Карл завършва средното си образование в гимназия Altstadt Gymnasium в Кьонигсберг.[3] През 1856 г. завършва математика в Кьонигсбергския университет, където баща му е професор по физика.[2] По време на следването си става близък приятел с двама от своите преподаватели – математиците Ото Хесе и Фридрих Юлиус Ришелот. След като завършва с квалификация за преподавател по математика в средните училища, Нойман продължава да учи в Кьонигсберг под ръководството на Ришелот. През 1855 г. му е присъдена докторска степен за дисертацията „De problemate quodam mechanico, quod ad primum integralium ultraellipticorum classem revocatur“. В нея той разглежда прилагането на хиперелиптичните интеграли при решаването на специфични проблеми в механиката.[3]
През 1856 г. Нойман представя своята хабилитационна теза „Explicare tentatur, quomodo fiat, ut lucis planem polarisationis per vires electricas veltur magneticas“ в университета в Хале. В нея той разглежда математически въртенето на равнината на поляризация на светлината във вещество, поставено в магнитно поле (ефект на Фарадей). През същата година получава правото да чете лекции и става преподавател, а след това и професор в същия университет. През 1863 г. започва работа като професор в Базел. На следващата година се жени в Берлин за Хермин Матилде Елис Клозе. Жена му умира след 11-годишен брак, от който двамата нямат деца.[3]
През 1865 г. чете лекции като професор по физика и математика в Тюбинген, а от 1868 г. – в Лайпциг, където остава до пенсионирането си през 1911 г.[1][2][3] От 1893 г. е член-кореспондент на Берлинската академия на науките.[2] Член е още на Гьотингенската, Мюнхенската и Лайпцигската академия на науките.[3][5]
Карл Готфрид Нойман умира на 27 март 1925 г. в Лайпциг.[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Нойман работи в областта на математическата физика, електродинамиката, механиката, хидродинамиката.[6] Основните му трудове се отнасят до теорията на частните диференциални уравнения.[1] През 1870 г. излага идеята за инерционната референтна система, а две години по-късно предсказва явлението термична дифузия. През 1875 г. извършва математически анализ на диференциалните отношения в термодинамиката, като въвежда разлика в обозначението на общите диференциали и безкрайно малките величини.[2]
Има трудове, свързани с теорията на потенциала, в частност логаритмичния потенциал, в която предлага метод (методът на Нойман) за решаване на задачата на Дирихле за случая на изпъкнали равнинни и повърхностни контури.[6] През 1890 г. френският математик Емил Пикар използва резултатите на Нойман и развива свой метод за последователно приближение, който използва, за решаването на частните диференциални уравнения.[3]
Карл Нойман е автор на трудове по риманова теория на алгебричните функции.[1] Разработва т.нар. задача на Нойман (втора гранична задача), отнасяща се до диференциални уравнения с дадени гранични условия за производната на някаква функция (гранични условия от втори вид).[6]
През 1868 г., заедно с немския математик Алфред Клебш, основава списанието Mathematische Annalen.[1][7]
Преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]
Карл Нойман е успешен университетски преподавател и продуктивен изследовател. При него са получили основното си математическо образование повече от две поколения бъдещи гимназиални учители. Сред студентите му в Лайпциг е и Ернст Ричард Нойман, син на брат му Ернст Кристиан, който по-късно става професор по математика в Бреслау (днес Вроцлав) и в Марбург и продължава изследванията на чичо си.[3]
Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- 1877 – Untersuchungen über das logarithmische und Newtonische Potential
- 1865 – Vorlesungen ü ber Riemanns Theorie der Abelschen Integrale, първо издание
- 1866 – Die Haupt und Brennpunkt eines Linsensystems
- 1884 – Vorlesungen über Rieman's Theorie der Abelschen, lntegrale, второ издание
- 1893 – Beiträge zu einzeinen Theilen der mathematischen Physik
- 1896 – Allgemeine Untersuchungen über das Newton'sche Prinzip der Fernwirkungen
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з ((ru)) Большая советская энциклопедия/Нейман Карл Готфрид
- ↑ а б в г д ((ru)) Биографии ученых физиков/Нейман Карл Готфрид
- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Mac Tutor/Carl Gottfried Neumann
- ↑ ((ru)) Большая светская энциклопедия/ Нейман, Франц Эрнст
- ↑ ((ru)) Знаменитые, великие, гениальные люди. Самое интересное о них/Нейман Карл Готфрид
- ↑ а б в ((ru)) Энциклопедия Всемирная история/Нейман Карл Готфрид[неработеща препратка]
- ↑ а б ((ru)) Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона/Нейман Карл Готфрид