Карин Бойе
| Карин Бойе Karin Maria Boye | |
| шведска писателка | |
 | |
| Родена |
26 октомври 1900 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Швеция |
| Националност |  Швеция |
| Учила в | Упсалски университет |
| Литература | |
| Период | 1915 – 1941 |
| Жанрове | роман, стихотворение, есе |
| Течение | модернизъм |
| Семейство | |
| Баща | Карл Фредрик („Фриц“) Бойе |
| Майка | Сигне Бойе |
| Съпруг | Лейф Бьорк |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.karinboye.se/index.shtml |
| Карин Бойе в Общомедия | |
Карин Мария Бойе (на шведски: Karin Maria Boye, 26 октомври 1900 г., Гьотеборг — 24 април 1941 г., Алингсос) e шведска писателка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство, учение
[редактиране | редактиране на кода]Карин Бойе е родена в Гьотеборг, в къща на площад Васаплатсен, 11[1] в семейството на инженер Карл Фредрик („Фриц“) Бойе (1857 – 1927)[2] и Сигне Бойе (1875 – 1976), по баща Лилестранд.[3] Родителите ѝ идват от заможни чиновнически семейства; баща ѝ е инженер, а по-късно застрахователен агент, майка ѝ е служител в същата фирма. Бащата е психически нестабилен и Карин е възпитана от майка си. През 1907 година тя учи в училището Матилда Халс в Гьотеборг,[4] където получава добри оценки. Карин има двама братя – Свен (1903 – 1974) и Улф (1904 – 1999).[5] През 1909 г. баща ѝ получава работа в застрахователна инспекция в Стокхолм и се премества там заедно с цялото си семейство.
През 1915 г. семейството се установява в южния район на Стокхолм, Худинге, на мястото където в днешно време е сградата на Хедолската гимназия. Там, в местност с брезови горички, те изграждат доста голяма вила – червена, с бели корнизи. Семейство Бойе нарича това жилище „Брезовия дом“. Тук Карин написва голяма част от ранните си стихове, разкази и пиеси. Увлича се по рисуването. Нейните акварели с митически фигури заемат цяла стая в музея на принц Евгени Шведски на нос Валдемарсуде.[6]
През 1920 г. Карин Бойе завършва гимназията, а след година преминава изпит за учител в начално училище. След това тя постъпва в университета на Упсала, където възнамерява да учи гръцки и скандинавски езици и история на литературата. През 1918 г., на християнски летен лагер във Фогелстаде, Карин се среща с Анита Натхорст, а по-късно в Упсала те се срещат отново. Натхорст, която е по-възрастна със седем години, следва теология и хуманитарни науки в университета. В последния курс на обучение Бойе влиза в социалистическия кръжок „Кларте“[7]. През 1928 г. Карин преминава изпит за магистърска степен по философия в университета в Стокхолм. Напускането на Упсала, по собствените ѝ думи, е породено от преумора и стрес.
Дебют и ранна кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 1922 г. Карин Бойе дебютира със сборника от стихове „Облак“ – размисли на една млада жена за Бог, трудностите в живота и за бъдещето. Стихотворенията имат своите особености и мотиви. Формата се отличава с леки рими и склонност към алитерация. Но преди всичко се забелязва ритъм на редуването на ударни срички. В следващите си сборници – „Скрита земя“ (1924) и „Огнища“ (1927), от позицията на християнската етика авторката призовава за смелост, борба и самопожертвование. През 1925 г. Карин написва известното си стихотворение „Реч за човека“ (на шведски: Tal till mannen), на студентски пролетен празник. През 1931 г. първият ѝ роман, „Астарта“, печели награда на конкурс за скандинавски романи.
През 1927 г. Карин Бойе постъпва сред членовете на редакцията на социалистическия вестник „Кларте“. Тя е и един от основателите на списание „Спектрум“ и в периода 1931 – 1932 г., заедно с Йосиф Ривкин, Ерик Местертон и Гунар Екелеф, е част от редколегията на списанието. Тя помага и материално за основаването му. През 1928 г., след смъртта на баща си, тя получава наследство и за няколко години е материално независима. През 1931 г. е избрана за член на „Обществото на деветте“. В тази литературна академия тя заема място №6.
Превежда романа на Томас Ман „Вълшебната планина“ (1929), превежда творби на Томас Елиът, пропагандира сюрреализма.
През 1930 г. посещава СССР, през 1932—1933 г. живее в Берлин, след което написва романа-антиутопия „Калокаин“ (1940), станал най-известното ѝ произведение, многократно преиздавано и превеждано на много езици. По творбата е заснет и телевизионен сериал.
Споразумение със себе си
[редактиране | редактиране на кода]Докато е в Берлин през 1932 – 1933 г., Карин Бойе разкрива своята бисексуалност. По това време се разпада бракът ѝ с Лейф Бьорк. Когато поетесата се завръща в Швеция, приятелите ѝ забелязват, че тя се е променила: станала е по-елегантна и по-уязвима, интересува се по-малко от дейността на марксисткото крило на „Кларте“. Карин предлага съвместно съжителство на младата еврейка Марго Ханел, която „е съблазнила“ (по думите на самата поетеса) в Берлин.[8] Заедно те живеят до смъртта на Карин Бойе; тогава в Швеция хомосексуалността е смятана за престъпление. Дълбоката любов на поетесата към Анита Натхорст остава несподелена.[9]
Бойе очевидно осъзнава своята хомосексуалност или бисексуалност още преди да издаде дебютната си книга, но ѝ е много трудно да се примири с това, чувствайки себе си като мъж,[10] а още повече – да говори открито за това. Маргит Абениус, която познава Карин от студентските години, забелязва това още в първите творби на поетесата. В тези стихове и легенди младата писателка много често се идентифицира с героите мъже, и много от жертвените им постъпки имат еротични мотиви.
Абениус смята, че в душата на Бойе се води борба между желанието да бъде вярна на своя избор (дори и несъзнателно) и убежденията и желанието си да отговаря на външните морални изисквания, с които хората доброволно се съобразяват. Тази важна линия на конфликта, който се простира от дебютната ѝ книга, има много общо с възгледите на Бойе за своето виновно удоволствие. Самата Бойе достига до подобно тълкуване в „Криза“. Тази книга е написана след една година, прекарана в Берлин, така че едва ли е възможно да се разглежда като отговор на кризата, в която поетесата се намира от началото на 1921 г. (и когато самата Бойе прави първия си анализ на тази криза в писмо до приятелката си Агнес Фелениус).[11]
Последни години
[редактиране | редактиране на кода]
Карин Бойе умира, поемайки голяма доза сънотворно. На 23 април 1941 г.[12] тя за последен път излиза от дома си. По това време тя се намира в Алингсос, за да подкрепя морално смъртноболната си приятелка Анита Натхорст (1894 – 1941). Ако се съди от писмото на поетесата и спомените на познатите ѝ, през последните месеци от живота си Карин Бойе е потисната, а психическото ѝ състояние е все по-нестабилно.[13]
Според документи в Държавния архив на Гьотеборг, тя е открита мъртва, в близост до голям камък, който стои на хълма северно от Алингсос.[14] Този камък в квартал Нулбю се превръща в атракция и е маркиран на туристическата карта.[15] Карин Бойе е погребана в семейната крипта в гробището в Гьотеборг.
Нейната възлюбена Марго Ханел (тя не е заедно с Карин Бойе в Алингсос) също се самоубива, на 30 май 1941 г.[16]
Семеен живот
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1929 – 1932 г. Карин Бойе е омъжена за статистика Лейф Бьорк (1907 – 2000),[17][18] брат на политика, посланик и журналист Кая Бьорк.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Бойе оказва голямо влияние върху скандинавската поезия. Стихове в нейна памет посвещават Ингер Хагеруп, Хари Мартинсон, Ялмар Гулберг. През 1983 г. в Швеция е създадено „Общество Карин Бойе“. През 2004 г. на нейно име е кръстена библиотеката на университета в Упсала.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Стихосбирки
[редактиране | редактиране на кода]
- Moln/ Облак (1922)
- Gömda land/ Скрита земя (1924)
- Härdarna/ Огнища (1927)
- För trädets skull/ В името на дървото (1935)
- De sju dödssynderna/ Седем смъртни гряха (1941 г., посмъртно)
Романи
[редактиране | редактиране на кода]- Astarte/ Астарта (1931)
- Merit vaknar/ Мерит се събужда (1933)
- Kris/ Криза (1934)
- За lite/ Твърде малко (1936)
- Kallocain/ Калокаин (1940)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Abenius M. Karin Boye. Stockholm: A.Bonnier, 1965
- Ross B. Politische Utopien von Frauen: von Christine de Pizan bis Karin Boye. Dortmund: Edition Ebersbach, 1998
- Fabbri M. Scrittrici del Novecento europeo: Karin Boye, Else Lasker-Schüler, Gianna Manzini, Virginia Woolf, Simone Weil, Marina Cvetaeva. Pistoia: CRT, 1998
- Hammarström C. Karin Boye. Stockholm: Natur och Kultur, 2001
- Nolte U. Schwedische „social fiction“: die Zukunftsphantasien moderner Klassiker der Literatur von Karin Boye bis Lars Gustafsson. Münster: Verl.-Haus Monsenstein und Vannerdat, 2002.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Bengt A. Öhnander, Statyer berättar – 76 konstverk i Göteborg.
- ↑ Sveriges dödbok 1901 – 2009.
- ↑ 116 (Vem är det: Svensk biografisk handbok / 1933)
- ↑ karinboye.se.
- ↑ Sveriges dödbok 1901 – 2009.
- ↑ Tidningarnas Telegrambyrå, 21. 10. 1993, 16:31
- ↑ Karin Boye – A Biographical Profile, архив на оригинала от 19 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170619124622/http://www.halldor.demon.co.uk/boyeintro.htm, посетен на 28 юли 2017
- ↑ Abenius (1950), s. 201ff
- ↑ Ramdén, Maria (2000-11-24): «100 år efter födelsen: Karin Boye uppmärksammas».
- ↑ Abenius (1950), s. 201
- ↑ Brevet citeras av Abenius (1950), s. 53ff
- ↑ Abenius (1950), s. 399ff
- ↑ Abenius (1950), kap.
- ↑ «Karin Boyes minnessten i Alingsås».
- ↑ «Karin Boyes sten», 15.08.2011, архив на оригинала от 3 февруари 2013, https://web.archive.org/web/20130203023455/http://alingsas.se/uppleva-gora/sevardheter/karin-boyes-sten, посетен на 28 юли 2017
- ↑ Abenius (1950), s. 404
- ↑ Runeberg, Svenskt författarlexikon
- ↑ Кристер Енандер. „Литературный портрет Карин Бойе“ на сайте Общества Карин Бойе, 02.01. 2012
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((sv)) Сайт на Общество Карин Бойе
- ((en)) Карин Бойе в
Internet Movie Database - Бележки за романа „Калокаин“
|
